Последните ходове на Бойко Борисов (до)разбиват схемата му във Варна
Каквато и да му се струва Варна, тук се подвизават играчи, които не са за подценяване. Звучните шамари, които отнесоха хората на Борисов по времето на двудневната сесия на Общинския съвет, вероятно трябва да подсетят лидера на ГЕРБ, че тук Хурката за самозабравили се „политици” винаги е наблизо – подръка.
Герберите отнесоха плесниците по много обиден начин – някак си между другото. Има една основна причина – „профилактичните” арести на политици и бизнесмени наистина вкараха в умишление местните „тарикати”, но стъписването им стигна на герберите само да пласират Николай Апостолов за председател на Съвета. И толкова – „тарикатите” знаят, че Цветанов и Борисов не могат да проснат „по очи” всички. И стават все „по-нагли”. Няма как да е иначе – докато Борисов и Цветанов се правят на сурови политически мъже, Апостолов се гъне пред „партньорите”. Защо ли?
Председател на Общинския съвет във Варна е избиран и чрез по- драстични методи. В рамките на президентската кампания през 2001 г. бе пребит действащият син председател на Съвета, Стелиян Севастиянов. „Обработката” подейства, след като посиня буквално Севастиянов. След няколко месеца червените овладяха Съвета чрез „сини” измекяри. И 2003 г. вече спечелиха 16 мандати. През 2007 г. отново паднаха на 9. Колкото взеха и ГЕРБ.
Жалка история. При катастрофално загубените от Добрин Митев избори през 1999 г. СДС имаше два пъти повече мандати. Всъщност тогавашното мърсуване доведе до вземането на властта от „Блатото” – обявените за маргинали „корпоративни” отворковци. Сега местни герберни шефове като Павел Димитров, Данчо Симеонов и Николай Апостолов няма как да не обясняват пред Бойко Борисов неуспехите си в града с „фрагментирания” Съвет. Апропо – кой нацепи така „политическото пространство” във Варна?! Кои са „политическите инженери”?
Никой не е невинен от „тарикатите”. При всяка наша среща с Христо Кирчев, бившият шеф на СДС-Варна в най-силния му период, и екскмет на града два поредни мандата, той се жалва, че го атакуваме прекалено за неговата вина. Няма да изреждаме останалите – никой не е невинен.
Ще се върнем на единствения НЕВИНЕН – Бойко Борисов, разбира се. Никакви кавички не са възможни, когато се описва подобен феномен – при него всичко е „органично”, пардон за каламбура. Той се изживява като безгрешен. Обяснява се между другото. Дефилира по медиите като политически Рамбо.
Кой да му припомни на Борисов за 2007 г. във Варна – как герберите ядоха Хурката на местния вот, след като бяха размазали червените на евровота в морската столица?! Може би Цветан Цветанов и Павел Димитров, които чуха от нас по време на кампанията, че босовете на БСП-Варна се самозабравят, ще освежат паметта му?!
Как така лесно шефовете на герберите тук забравиха кахърите си от лятото на 2006 и 2007 г.?! И сега директно към Борисов – Бойко, колко мандати щяхте да вземете в града, ако бяхме продължили тримесечната си масирана атака срещу Павел Димитров?! Никой не можеше да ни спре, защото никой не я беше поръчал. Моментната наглост на някои червени босове ни мотивира да не мачкаме прекалено Павел. И?
И се стигна до сегашното статукво. Смешно е, когато минувачи в политиката се вземат насериозно – на някое кръстовище, край някоя бензиностанция. Не по-малко смешно от обявяването на корпоративни служители за „институционализирани”, ах, общински съветници. И сега идва ред на най-смешното – най-византийският и търговски град на България се превръща в „особен”, става център на бунт и съпротива, докато негови „лидери” са готови на всякакви врътки и мръснишки договорки. Винаги, навсякъде и с всеки АКТУАЛЕН властник. Докато „маргиналите” не си формулират интереса – като през двата дни на последната сесия на Съвета…Гражданите все още не са се произнесли.
Това е поради слабата памет на „политиците”. На 22 ноември 1989 г. организиран от ОФ многохиляден митинг във Варна се превърна в ПРОТЕСТЕН, защото тогавашните властници подцениха свободолюбието на варненци. Тогава Бойко Борисов май все още е бил член на БКП – ние никога не сме били. Това е съдбоносна разлика между нас. Както и обстоятелството, че не сме склонни да надценяваме силата на мръснишките договорки – политическите курви винаги се преебават едни други между две (пред)последни договорки.
Вероятно Бойко Борисов не е много учуден защо недоказани политически фигури като неговите наместници във Варна не успяват да влияят ефикасно на обстановката. Едва ли ще бъде изненадан, че резултатите от вота догодина няма да надвишават „ръста” на БСП-Варна след побоя над Стелия Севастиянов. Препратката към ареста на Борислав Гуцанов е очевадна.
Догодина ще се разбере колко ще загуби и спечели ГЕРБ от политиката си от 2007 г. насам в града. Но отсега е ясно, че герберите имат проблеми тук.
Да реднем две изречения все пак за значението на последните ходове на Бойко Борисов за случващото се във Варна – те изправят местните лидери пред нова ситуация. Борисов нямаше как да не се включи преди тях в „игричките” с отстрелването на кметските кандидатури във Варна – Цветанов не би предприел остри ходове без негово „добро”. Борислав Гуцанов бе арестуван. Проф. Красимир Иванов – уволнен. Но изгоряха и свои хора – Данчо Симеонов и Павел Димитров някак си не натрупаха рейтинг. Тези дни е на път да приключи кариерата и на шефа на Съвета – Николай Апостолов.
Но ПОСЛЕДНИТЕ ХОДОВЕ (Борисов си ги знае…) бяха почти съдбоносни – Иван Костов ли няма да инструктира своите във Варна след тях. Волен Сидеров ли няма да даде нишан на „неговите” в морската столица?! Последните ходове на Борисов бяха „изпипани” в стила на „голямата политика” – „София е България”, а Мишел Обама и Ангела Меркел са толкова важни, ех. Как да се тревожи националният лидер за случващото се във Варна?! Иван Костов и той така процедираше през октомври 1999 г. – изпрати Бакърджиев тук, а той отиде да „реже лентички” в Нефтохима в Бургас с…Валентин Златев. И?
Всъщност Борисов може да не се притеснява от „последните си ходове” – фаталните събития за него все още предстоят. На 31 май 1996 г. неговото по-сетнешно „началство” Симеон (тогава охранявано от хората на Румен Ралчев) бе посрещнато в морската столица от десетки хиляди варненци. Бойко Борисов не е сънувал подобно грандиозно посрещане. И какво стана? През 2001 г. „жълтите” на Симеон погребаха мародерски СДС-Варна. А никакви ги нямаше „жълтите” при посрещането на Симеон – сините бяха там. Сега „жълтите” ги няма никакви. Симеон се показа като поредния неблагодарник. А Борисов?!
Ако иска да има шанс за успех тук на вота догодина, Борисов вероятно трябва да се среща по-често директно с варненци, а не със своите наместници. Тогава и непознаването на историята няма да е толкова фатално – варненци ли не знаят, че и други са ги предавали?! Борисов сам си избира.