Потресен съм от нивата на върла некомпетентност и безочие от страна на Бойкоборисовата команда!
Една банда герои, хванати от гората и завлечени да си играят на политика. Това е нашето правителство. Лошото е, че под дивашко управление ние сме тези, които озверяват. Христоматиен е примерът със Закона за горите. Просто съм потресен от нивата на върла некомпетентност и безочие от страна на Бойкоборисовата команда. Те просто впрегнаха по най-дивашкия и безогледен начин целия държавен апарат и го насочиха срещу неудобните – в случая природозащитниците.
Първо беше Бойко. То, защото той е като светлината и винаги е в началото, че и в края, пък и тук-там и по средата. Общо – взето Негово сияйшество е навсякъде. Та, Той започна с атаките – как не ги е срам, видите ли, екоактивистите да блокират цяла София?! С голяма радост, представяте ли си, би им дал разрешение да протестират, но не и да затварят столицата. После излезе Найденов – как така общините си мълчат?! На другия ден сдружението на общините излезе светкавично с наизустен текст и веднага се притече на помощ на горките ни управници. Не само това, но и изведнъж се събра протест срещу протеста и десетки… лесничеи и тайни, и не чак толкова тайни, привърженици на ГЕРБ, излязоха на Е-79. Цветан Цветанов побърза да прехвърли топката към организираната престъпност, с която уж се беше справил и като за финал – Вежди Рашидов обиколи медиите, жалвайки се, че без лифтове ще трябва да продължава да си праща родата в Австрия на ски, да се мъчат на Алпите! Сиромах човек! Как да не ги съжалиш!
Честно казано – съжалявам ги, но нека оставим сарказма ми настрана. Не искам да се занимавам с апаратните изказвания на такива гении на изказа като Вежди Рашидов или Цветан Цветанов. Това, което ме вълнува, е отговорът на въпроса – какво биха постигнали природозащитниците, ако наистина си бяха взели разрешително за протест, както ги посъветва Борисов? Отговорът е, че просто нямаше и да разберем, че някой някъде е протестирал за нещо. Надали има човек, които смята, че протестът на екоактивистите би успял, ако се намираше в някоя удобна и лесно контролируема локация. То сега, след като блокираха цяла София, пак се появиха медии, които се опитаха да скрият наличието на обществено недоволство срещу ГЕРБ. Това е все едно в стаята да има голям син слон, но ти да говориш за времето навън. Тъжният факт е, че имаше медии, които реагираха точно така.
Истината е, че в България липсват каквито и да е механизми за натиск на гражданите върху властта. На практика е или протест под нечии министерски прозорци, или гражданско неподчинение и начална форма на война. Това започва да се променя – гражданите вече се организират и ще станем свидетели на едно автентично гражданско участие. Поради това, че ние имаме само един изход – гражданско неподчинение, за да бъдем чути, става така, че или не се чува гражданският вопъл за промяна, или той бива дамгосан като нелегален и нелегитимен.
С течение на годините всички досегашни управляващи умело ни натикаха в ъгъла и ни превърнаха в странични наблюдатели в собствения ни живот. Поставиха ни в положение, в което нас ни има само на избори и нямаме право да изразяваме ясно и ярко позицията си, когато тя не кореспондира с тяхната. Понеже не могат да ни забранят директно, те просто ни замъгляват, обезличават и раздробяват. И така, докато не се откажем сами. Да, ама не, по Петко Бочаров. След като ни притиснаха до стената ние можем да направим само едно – да започнем да хапем и да се борим със зъби и нокти, за да се освободим от мъртвешката им хватка. Човекът, като едно социално животно, носи инстинкт за самосъхранение – ако имахме дори илюзия за изход, нямаше да се налага да се борим до последно. Да, но управниците не ни оставиха изход. Не ни оставиха дори илюзия за изход. И затова ние започваме да хапем.
Петър Кичашки – правозащитник, един от инициаторите на гражданското непартийно Движение Модерна България, носител на наградите „Активист на 2010“ и „Човек на 2010“.
АГЕНЦИЯ БГНЕС