Поучителните думи на един медиен търговец
Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.
„Аз” и bTV, той и законът
Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. „Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV” бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на „Икономедиа” – „Капитал” и „Дневник”, а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: „пародия” и край на едно „десетгодишно лицемерие”.
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии („специално създадени закони против хора като мен”), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на „ние, собствениците”. Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.
Свободата на словото и рекета
В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. „Рекет”, каза Гергов, „тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет”. В резултат консултантът Гергов е трябвало да води дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и „тогава” не е чак толкова отдавна.
Телевизията като плод-зеленчук
В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. „Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват”. И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна. Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да доведе до стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.