По-добре ненаказани на свобода, а не невинни в затвора

Дано министър Маргарита Попова (и не само) да е разчела знаците, които онзи ден парламентът й отправи по повод промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За първи път, откак ГЕРБ е на власт, бе оттеглена подкрепата на един законопроект по политически причини. Иван Костов обяви, че “Синята коалиция” няма да гласува “за”, защото законът не е получил подкрепа на специалистите.“Такъв законопроект не е експертна работа , а политическо дело, трябваше да се извърви дълъг път за защита на законопроекта. Този път очевидно не е извървян, след като в промените не са убедени тези, които ще прилагат закона.”

Въпреки че Маргарита Попова получи политическа подкрепа от чуждите посланици, онзи ден, в родния парламент НПК мина на косъм. Заради слабата експертна оценка. Дори спецовете на Волен Сидеров не премълчаха явни гафове. “Връщат правила от преди 10 ноември, това не може да бъде реформа”, заяви пред “Труд” шефката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.

Куп възражения отправи и зам.-шефът на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. И т.н.

Чака ни камара от осъдителни решения в Съда по човешките права в Страсбург, единодушни са експертите.

Инатът не винаги е полезно дело

Но губи време и е показателен за традицията , хване ли някой властта, да си го върне в законите.

В зората на демокрацията по повод железните права на прокуратурата пред Съда по човешките права в Страсбург за главата се бе хванал швейцарския учен проф. Стефан Трексел.

По делото “Луканов” като шеф на комисията по човешките права Трексел се затрудни да обясни, че прокуратурата в България има права на съдилищата в Европа.

Е, след няколко поредни осъждания заради правото на обвинителите да задържат без санкция на съда законът бе променен.

Но в уверение на това, че прокуратурата трудно се прощава с тоталитарните си схващания, тогавашният главен прокурор Никола Филчев поиска пак

обратно арестите в обвинението

Води се дълга и изтощителна битка от правозащитници, съдии, адвокати, професори. Даже юристите на парламента обявиха, че такова решение значи само едно – нови осъждания на България.

В крайна сметка Иван Костов като премиер не позволи грешното политическо решение. И посече амбициите на Филчев.

Макар че се харесваха.

И слава богу – данъкоплатците още дълго щяха да плащат за мухлясало законодателство…

Сега е модно да се говори колко “адвокатски” били законите. Но само който не помни кулоарното правораздаване в резултат от железните правомощия, които имаше обвинението, не е наясно защо махалото отскочи по посока на човешките права.

Беше редно! И правилно. Крайностите обаче са пагубна работа. С времето държавните обвинители заприличаха

на безпомощен персонал

Дотам, че например с месеци не можеха да предявят разследването на Митьо Очите поради липсата на препятствия в закона срещу хитрините на защитата. Един от адвокатите на групата даже пусна есемес за “ЧНГ” на прокурора и отпраши да празнува в странство, вместо да се яви на предявяването.

Е, по този въпрос прокурорите са прави да искат законодателни промени. И е добре, че Попова се съобрази с тях. Никой и не протестира срещу това.

Ясно е – трябва да има баланс между човешките права и наказателната политика на държавата.

Друг е въпросът, че приемственост по въпроса няма. Още няма и нова наказателна концепция.

А е факт,че прокурорите и разследващите са зарити от стотици дела и преписки. Не може да се очаква висок професионален резултат от работа

на ръба на човешките възможности

Но пък изходът не е в това да се сгърчат правата на гражданите. А в нов Наказателен кодекс, който съвременно да отдели тежката престъпност от забранения улов на калкана например. А макар че висшите магистрати от години подканват властта – отговорът продължава да е мълчание. И наказателната политика зависи от това кой е влязъл във властта.

Зададат ли се промени в НПК, по правило излизат знайни и незнайни воини на статуквото.

През 1999 г. великолепна група, сформирана от проф. Екатерина Трендафилова, сега съдия в Международния наказателен съд ,направи първа истинска реформа в НПК. Противници, дал Господ. Още тогава бе записано, че наказателното производство тръгва с първия разпит, оглед, претърсване и прочее. Тъй правят навсякъде в Европа.

Класиците в жанра скочиха като за световно срещу това и животът продължи с кабинетни постановления. Униформената полиция се сдоби с право да разследва леката битова престъпност. Отнеха го – това не било работа за необразовани ченгета.

Е, десет години по-късно Попова връща тези правила в досъдебното производство – полицаите по заръка на прокурора ще събират доказателства за делата. Но това, че 20 г. българската полиция остана необучена, си е престъпления срещу държавата.

Дотук добре. Но дотук

По хард съветниците на министър Попова й заработиха убийствени критики за идеята, че може да се правораздава за сметка на човешките права. Без официално проучване на причините за мудното съдопроизводство, проектът обяви, че затова са виновни адвокатите!

Но статистиката по делата от Страсбург сочи друго – 90% от причините за мудност са неуредици по администриране на делата.

И затова многократно Европейският съд в осъдителните си решения е сочил, че по сложните дела трябва да се привличат запасни съдии и съдебни заседатели, щото няма ли ги, делото тръгва отначало, за разлика от липсата на адвоката.

Но НПК се обзаведе със запасен защитник, който ще заема мигом мястото на личния адвокат, ако отсъства – независимо от причините. Без съгласие на обвиняемия!

Парадоксално, липсата на личния адвокат не отлага делата, но това ще става, ако отсъства натрапеният защитник. “Ще падат присъди дори за най-варварски престъпления”, прогнозира Мая Манолова. Просто е – в конвенцията за човешките права изрично пише, че обвиняемият

ползва адвокат по свой избор!

В Страсбург ще скокнат до тавана, ако научат, че нашият НПК упълномощава прокурора да сочи защитник на обвиняемия?! Раждането на новата професия “агент провокатор” на прокурора (според Христо Бисеров) е брилянтен повод за осъждания. Но и за сриване на политическия авторитет на държавата.

НПК не бил прокурорски!

Но връщането на “вечните” обвиняеми с отпадането на правилото, че след две години делата влизат в съда,

е стара тегоба на обвинителите

Макар че това правило бе въведено след одобрение на Венецианската комисия, Филчев се бори срещу него и пред Конституционния съд. Неуспешно. Вярно е, че прокуратурата може да разследва едно престъпление до изтичане на давността. Но ако е привлякла някого като обвиняем, е длъжна да прави това в разумни срокове, а не колкото й се иска. Връщането

на “вечните” обвиняеми

е нелепо и на фона на близо 71 000 000 дела, прекратени м.г. поради изтекла давност. Отпадането на задължителната защита пред ВКС, ограниченият достъп до касация и възобновяване на наказателните дела (при сериозен процент съдебни грешки), идеята присъдата да се базира само на тайни доказателства – показания на анонимни свидетели и спецсредства, намирисва на репресия. Онзи ден в парламента не друг, а Веселин Вучков, зам.-министър в МВР, призна опасности за човешките права. Излезе нещо като лекция по право за правосъдното министерство от МВР. А ние си мислехме, че най-добрите правни експерти са на “Славянска” 1 в столицата.

Прав е Борис Велчев – сегашните промени в НПК не правят прокуратурата “по- силната страна в процеса”.

Решенията за това са други.

Но ако прокуратурата все пак приема да й угаждат “на парче”, ще си помислим, че никой не се интересува от истината по делата.

И ще излязат прави онези, които твърдят, че при такива правила по-добре ненаказани на свобода, отколкото невинни хора в затвора.

Лилия Христовска

В. „Труд”