По-качественото малцинство – това на което се крепи светът
С риск да се обидят така наречените малцинства (или малцинствени групи) у нас, които понякога дори си се чувстват съвсем привилегировани от дефинирането им като такива, ще ми се и аз да се причисля към малцинство, но поне да е от по-качествените.
Защо от по-качествените ли? Защото тези дни блусарят Васко Кръпката сподели в прав текст, по повод излизането на новият си албум “Емигранти”, че след като бил обиколил страната ни, Европата и Щатите, разбрал, че му е по-удобно да се чувства като емигрант навсякъде. Та дори и в собствената си държава.
“Предпочитам да съм от по-качественото малцинство, на което се крепи светът”, каза в свой стил Кръпката. А неговите остроумни изказвания спокойно могат да запушат устите на не една и две медийни муцуни, упражняващи се в слободия на словото. На не един и двама от всезнайковците, които сме свикнали да гледаме по повод и без повод да ни коментират житие-битието, сбъднатото и несбъднатото, върховете и бездните ни.
Васко Кръпката е къде-къде по-честен и по-директен, по-талантлив от разни ти му там позастарели светлинрусевци, любомирлевчевци, недялкойордановци, веждирашидовци, които не спряха да бръщолевят през годините и да ни поучават какво било, защо било, или пък какво щяло да бъде, ако не направим това, а не онова. И така нататък. Разни ти му там говорещи медийни мумии, които ни подхвърлят клишета за всеобща консумация, предъвкана храна за масите, а ние целокупно им търпим (слабо)умонастроенията и (слабо)умозаключенията.
Как да не се чувстваш емигрант в собствената си страна, когато около теб цари без- или малодушие, социална апатия, активна посредственост. Нашествие от елитарни простаци и простакеси, които са забогатели и изградили имидж по втория и третия начин. Когато министър-председателя на държавата не крие (а и няма как да го скрие), че е почитател на попфолк-а, любимка му е чалга страшилището Ивана, а неговият спътник по съдба – шефът на МВР Цецо Цветанов пък се плацика в басейн в хотел (по информация и снимкови доказателства на жълт вестник!) с любимецът на пенсионерките естрададжията с хита “Горчино вино” Веско Маринов. Добре че поне Бойко Борисов досега не са го сгащили в басейн с Ивана, че тогава щяха да се разгърмят и световните медии.
Бих попитал, ако съм “опасно близо” с Борисов (нали една уж нахакана журналистка си направи такава рубрика в едно предаване) дали е чул някога за стиховете на Константин Павлов, на Цветан Марангозов, на Румен Леонидов, на Елин Рахнев? Примерно. Чул ли е, чел ли е… Подочул ли е, попрочел ли е, не е ли… Интересна ще ми е реакцията на премиера на Република Чалгария, извинете, на Република България! Наистина.
Ето за това малцинство всъщност говори и Васко Кръпката. За мислещото, за креативното, за духовно развитото (а не недоразвитото) малцинство от личности! А не за подставените лица на лъжата, фалшифициращи всяко събитие, всеки образ, всеки ден от живота ни.
Защо не подадете ръка на един Рангел Вълчанов, госпожи и господа от т.нар. културно министерство? Защо не останете насаме със съвестта си и не финансирате поне един негов филм? Примерно. Поне един филм проект. Да не би да отидат залудо парите на държавата, а? А вие, господин министър-председател, наясно ли сте кой е Ранчел Вълчанов? Наясно ли сте какво може??? Да, той е от Можещите, господин премиер на Република България!
Това, че главатарят на държавата ни май не е стъпвал през живота си в Националната опера и балет също е показателно за политическите приоритети на новото правителство. Сигурно трудно би издържал докрай тричасова оперна постановка, музиката на симфоничен оркестър, както и балетен спектакъл, но поне да ни изненада веднъж-дваж, а той… никакъв го няма. Кракът му още не е стъпил в Операта, а аз си фантазирам, че ще знае кой кой е в културата ни? На него му дайте само един Вежди Рашидов, една Ивана, и толкова. Това са за него емблемите на изкуството ни. Срам, не срам, трябва да знаем истината за душевното богатство на Борисов.
Не е срамно да прочетете едно-две стихотворение поне на Константин Павлов, господин премиер! Или да издържите от началото до края оперно представление. Но е срамно, че стигаме до такива коментари за български министър-председател, особено когато той е представител на мутрокрацията и фен на чалга-елита ни.
Срамно е. Но кой ли днес ми ти се изчервява?… Плюскане и зрелища му е майката. Арести, акции, съдебни дела. Токшоута на водещи-мутреси простакеси. Да ти се доповръща…
Все пак има надежда. Докато Васко Кръпката продължава да контраатакува пошлотията с блус философията си, докато Елин Рахнев и Румен Леонидов пишат в сянката на крещящата публичност гениалните си стихове, а Рангел Вълчанов стои тихо встрани от кича, не всичко е загубено. Всички те са като достойните вътрешни емигранти в родината си, изчезващите видове на едно неповторимо историческо малцинство. Заради тях си заслужава да сме тук и сега. Да не се изнесем телом от пределите на България. Заради тях. На тях се крепи светът…
Другото са блъфове и политическа порнография.
Петър Петров