ПРЕГЛЪЩАНЕ. СИСТЕМА ЗА НЕДОВЪРШЕНЯЦИ

Близнашки е бивш служебен премиер, назначен от президента Плевнелиев.

Христо Иванов е бивш служебен министър от кабинета на Близнашки; той е и настоящ министър, който ослюнчва реформата в правосъдието.

Близнашки твърди (сега), че Иванов е обикновен недовършеняк.

Плевнелиев мълчи.

Вместо това се снима с дама от сайт за компаньонки, която обичала да гълта страстно и жадно. (Виж Богомил Бонев в „Афера“.)

А вашият дописник ви казва от години, че нашите политици са това, което са, защото са си недовзели сексуално, дори са инвалидизирани в това отношение. Но и Калфин не се сеща, че трябва да избърза с по-ранното им пенсиониране.

Ако бяха гълтани страстно и жадно, те нямаше да си губят времето да се правят на министри, премиери или президенти, на реформатори, на късни демократи и на още по-късни антикомунисти, на американофили или русофоби – а щяха да си живеят кротко като обикновени кретени.

Сексуалната им неудовлетвореност с годините се превръща в непосилно бреме, в тежка утайка, която вкиселява цялата им същност. Мога само да констатирам това – с известна тъга, разбира се – и да доставя проблема на някои мъдреци, които не слизат от телевизионния екран; лошото е, че и те оставят впечатление за неудовлетвореност в същата посока.

Близнашки сега вероятно се изживява като герой, понеже нарича правосъдния министър лаик, изнасилвач, некомпетентен псевдореформатор, безделник без нито един ден трудов стаж; изобщо – недоразумение, попаднало някак си в полезрението на силните на деня.

Точно в това „попадане“ обаче няма нищо необичайно; напротив, то е резултат от едно от основните правила на Прехода: търсиш по-некомпетентния от теб и го нахакваш в най-непосилната за него среда.

Ето в какъв ред се случва това – случайник президент предлага случайник министър на случайник служебен премиер. Това се произвежда в една добре уталожена вече системност.

Така от четвърт век насам прохождащи инфантили трябва да осигуряват Разцвета на Прехода – най-абсурдната българска надежда, като се има предвид какви идиоти ни бяха натрапвани през годините.

За всички е ясно, че Иванов, дори и себе си да изнасилва по два пъти на ден няма да роди нещо смислено.

Но пък Близнашки едва сега е схванал това, за Плевнелиев да не говорим – той поначало нищо не схваща, никога. Пак добре, че не е изгълтан публично от онази компаньонка, а само я е прегърнал на една снимка и се хили по присъщия си начин. Българите скоро ще престанат да се усмихват – и заради нелепата усмивка на президента си.

Близнашки съска, а Плевнелиев мълчи. Вероятно дори е напълно доволен от изнасилвача/мързеливец/некадърник Иванов, понеже той е подходящ фон за самия него. Той е по-драстичен образец на агресивно невежество.

Той е по-малко втасал дори от самия Плевнелиев, което си е направо чудо.

На президента му са нужни такива недовършеняци, за да постигне поне някаква минимална хармония със себе си. Ако беше гълтан, а не просто сниман с компаньонка, той може би щеше да схване и други нелепости, които пърхат около министъра, който е наложил на Близнашки.

Само тази тройка – Светата Троица на Българското Политическо Пропадане може да ви отвори очите докъде сме я докарали.

И да си кажете, че в клетата ни България само човек като Плевнелиев все още може да се хили.

От тази тройка най-облагодетелстван е изнасилвачът Иванов. При него Триумфът на Случайното достига апогея си.

Ако успее да промени конституцията, за което се гласи, той трябва да запише нов член в нея: „България е нещо, което трябва да се управлява от Случайници.“

Иванов ще продължи да изнасилва, дори и след унищожителните критики на Близнашки. Той е като онези буболечки – невзрачни на вид, но с твърда като на костенурки обвивка, не можеш да я смачкаш лесно, а и не си сигурен на какво ще замирише. Миризливки ли се наричаха? Народът ги нарича „смърдешки“. Като се знае пред чий олтар се моли въпросната миризливка, по-добре я подмини.

Близнашки се самоунижава по безподобен начин.

Преди година, както си се хили, Плевнелиев му предлага Иванов за министър. Близнашки, както се хили и той, го приема с радост за министър. Министърът не е забелязан да се хили – изглежда има проблеми с мускулатурата на лицето си; това може да се дължи и на повишеното вътречерепно налягане, което се появява, когато случайник трябва да прави реформа.

Четири месеца, докато служебното правителство някак крета, Близнашки не спира да се хили и изобщо не забелязва какъв недовършеняк му е натрапил Плевнелиев, докато се хили. Едва година по-късно Близнашки решава да се усети – и си отваря устата.

И то тъкмо по време на „честванията“ на годишнината на антиправителствените протести, в които „протестърите“, към които се числи и министърът, подскачаха най-ентусиазирано. Близнашки също изхаби чифт обувки (20 лева), докато се тътрузеше из софийските улици, за да бъде припознат за свой – включително от Олтара, пред който се молят Миризливките. А сега вече се изживява като Късния Че Гевара на софийското бунтарство, бунтар срещу бунтарите. Това е типично за неговата конвенция – полиран до блясък комунист пък сетне дисидент в БСП; сега е същото – докато се самовъзприема като премиер, Иванов не е случайник и недовършеняк – става такъв по-късно. Близнашки узрява за видимото едва след една година. Изглежда, ранното проглеждане при тия хора е възможно само ако ги гълтат системно – но може би и това няма да реши проблемите им. Близнашки, Близнашки! Държиш се като лисугер, докато те къдрят на премиерския стол, мълчиш – а сега се опитваш да настъпиш смърдешката, колкото да умиришеш всичко наоколо. И какво, народецът с противогази ли да се влачи, докато се изясняваш с президента и министъра?

Така тримката се надпреварват да достигнат хоризонтите на собственото си неприличие. Което пък ние трябва да преглъщаме.

Но какво нещо е Българският Живот – винаги, и в най-мрачната картина, той успява да ни поднесе нещо ведро, нещо като подритването на непокорен жребец. От подобно естество е и снимката на Плевнелиев с палавата компаньонка, за която стана дума в началото. А подробностите от нейното професионално битие направо ни обнадеждават – тя ни предлага общуване без никакви предубеждения и задръжки, общуване страстно, жадно и ненаситно.

И ние лесно се сещаме, че тъкмо по този начин се сношават и нашите политици с Властта.

Други публикации на автора можете да намерите в http://presa.bg и www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян

В. Преса