ПРЕЗИДЕНТСКА БЪЛГАРИЯ – СМЕШЕН ВОЙ В БОРБАТА ЗА КОКАЛА
„България е република с парламентарно управление.”, уважаеми дами и господа homo politicus! Това са думите, които съсвсем ясно съгласно чл. 1, ал. 1, от Конституцията на Република България, авторите на действащия основен закон са се постарали да определят не само формата на управление, а именно република, но и дават допълнителна квалификация на тази република: п а р л а м е н т а р н а .
Това означава, че парламентът, т. е. Народното събрание е националният представителен орган, който има водеща, определяща и решаваща роля във вземането на политическите решения и създава облика на нашата държава.
За съжаление, ставаме свидетели на абсолютно незачитане на тази норма и явно на дневен ред изплува необходимостта, не някои homo politicus да се съобразяват с Конституцията, а тя да се промени в тяхна угода. Далече съм от мисълта, че сегашният основен закон на страната е божествено съвършен, все пак е написана от простосмъртни. Защитник съм и на тезата, че правото трябва да има и своята динамика за да обслужва по-пълноценно интересите на обществото, без обаче да се нарушават основните принципи за справедливост, държавност и демокрация.
Разбира се, българският homo politicus много обича да говори за демокрация, справедливост и по малко за държавност, но причината за това, че държавата не върви едва ли е само празна фраза. В момента се разказва, че проблемът идва от неправилната форма на държавно управление и се лансира идеята за президентска република. В демократичната държава гражданинът представлява субекта на политическия живот и все се връщам към онези слова от древността свързани с Аристотел: „управление от народа, за народа, чрез народа” , а какво мислят за народа българските политици? Бих си мечтал за една споделена любов, ако пряката демокрация се прилагаше активно и гражданството имаше ясна видимост за участие и упражняване на държавната власт, но опосредената демокрация, позволява една фриволност на българските homo politikus и доста бързо влюбването окло едни избори преминава в масово изнасилване, гарнирано с лъжи и склеротична амнезия за добрите обещания. Артисти на неистината или откровенни лъжци са българските homo politicus? Неизбежни ли са лъжите и вещерските тайнствата в днешната политиката на България? Още Макиавели е съветвал Владетеля да се превърне в симулатор и лицемер, да се научи да манипулира с хитрост хората, защото който мами, винаги ще намери някого, който се оставя да бъде измамен.
Кой има интерес от смяна на формулата на управлението на България? Политическите партии, основни играчи на сцената – мълчат! От РЗС се опитват да прокарат нови идеи, събирайки подписи за президентска република. Колко романтично е това начинание само…, а дали няма да бъде подпомогнато от родната полиция? Лидерът на РЗС Яне Янев, знае какво иска и завръщайки се от САЩ смело заяви, че ще възстанови парламентарната си група и така ще участва отново в раздаването. Логично изглежда ролята на дясна патерица при неизбежния срив на връзката ДСБ – ГЕРБ. Разглеждайки една такава хипотеза – РЗС , дават предложение за президентска република, свършват подпомогнати черната работа по събиране на подписи, ГЕРБ подкрепят идеята – да се чуе гласът на народа , а мъжете с най-голям рейтинг получават възможността да се състезават за президент – съчетали в своята длъжност две държавни институции – едновременно държавен глава и ръководител на правителството на финала. Отговорът на въпроса, кой има интерес от това, оставям на теб любезни читателю!
Парламентарната република като форма на управление балансира между трите основни власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – повече от 20 години. За този период се видяха много грешки, някои останаха скрити, други пък бяха обяснени като героични подвизи. Промениха се законите, държавните структури, инфраструктурата, числеността на населението на България, но нещо си остана същото – хората, които съставляват политическия ни елит с изключение на геройски загиналите в борбата (може и за кокала). Защо вместо да променяме конституцията, за да сменим формата на управление, което би ни върнало две десетилетия назад, не сменим този „елит”?! Или отново по български ще изберем по-трудния път, за да си се помотаем… още 20 години (може би държим на библейското – Моисеевци да ни водят през пустинята 40 години)? Един политик не трябва да мисли дестабилизационно и анархично – с лека ръка да преструктурира институции, пишейки нова Конституция, напротив, един политик трябва да надгражда вече съществуващото добро, да се старае всячески да го плурализира, обогати и развие, за сметка на натрупаните пасиви.
Един политик може да бъде артист на неистината, добър продавач на надежди, да е с вроден талант да разказва истории на които всички вярват, това за него е коз, да се прави на компетентен, да прикрива партийните си противоречия, да оповестява неверни данни за да обявява успехите си. Въпрос на оцеляване! Та нали философът Хана Аренд стигна до там та да каже:”Лъжите могат да бъдат считани за необходими и легитимни инструменти не само в занаята на политика, но и на държавника.”
Но има едно голямо „Но” , лъжецът – политик от психопатичен тип, говорейки все повече и повече, разказвайки много, онова което разказва да става все по-малко достоверно, докато започне да живее в измисления си свят. Тогава тежко и горко ни! Слава на бога, че научната психология има гигантски прогрес в откриването на лъжата, но за съжаление не е изработила стопроцентов детектор ….. е успокоението е, че рано или късно има думата народът или историята, ако до тогава всички не сме превърнати в една история ………..
Николай Велков
Бележка на afera.bg: Николай Велков за първи път в общественото пространство алармира за опасността от президентска република в предаването АФЕРА по СКАТ телевизия. afera.bg пък насочи вниманието на читателите и към задкулисната обвързаност на Бойко Борисов и Алексей Петров „през ръка”-та на Яне Янев…
Чест прави на Николай Велков, че бие камбаната и изостря вниманието към мераците за президентска република.
Впрочем, той е същият Николай Велков, който попадна абсурдно в акцията „октопод” и го обявиха за „мозъка на октопода”. Още по-голяма чест прави на Николай Велков, че от първия миг ясно и точно изразяваше позицията си БЕЗ говорители, от първо лице, както го прави и сега. Без да се е качил слугински на Трактора.