Президентът на РъБъ вдъхнови донос срещу мен
Aз съм сигурен, че е получил някоя и друга парица от кръговете около Първанов (които все пак някак трябваше да отмъстят на Инджев заради книгата му „Президентът на РЪБЪ“!). Dнес е написал едно излияние, в което „благославя“ анонимността, която била признак на „идейна и нравствена чистота“ и прочие алабализми, подхвърлени за да разколебаят поне немислещите, ония, които нямат никакви ценности.
Прочете туй писание, за да видите на какво лицемерие е способна развихрилата се анонимническа душа! Моя милост не можа да не се въздържи да перне по лицето разгащилия се безсрамен анонимник и ето, написах там следния коментарец:
Ах, дори и Ранд е цитирана, колко вълнуващо?! И се пише за „възвишеността на идеята“, която не можело да бъде осквернена или накърнена от анонимността на оня, които се вдъхновявал от същата идея; и прочие сълзливи, фалшиви и лъжливи патетизми можах да прочета. Баси безочието! – какво друго да каже човек като прочете тая свинщина, която се мъчи да оскверни и най-висшето?!
От десет дерета стресналият се анонимник, чиято подлост срещу Иво Инджев получи необходимия отпор, се мъчи да кара води за да проработи една… вятърна мелница, макар че е общоизвестно, че ветрените мелници не работят с вода.
А същината на проблема е проста: щом нямаш достойнството с името и с личността си да застанеш зад някаква идея, то в такъв случай и идеята явно толкова струва; в такъв случай явно и „идеята“ ти не е никаква идеи, а е съвсем негодна и недостойна да се нарече идея; разбира се, че „идеята“ ти е негодна щом малодушно криеш собствената си личност, и то от най-глупав страх; какво лошо има в това да имаш идеи, та да се налага да криеш личността си?!
Явно не за „идеи“ става дума при анонимническото писане, а за най-обикновена склонност към вършене на мизерии и подлостчици.
Съвсем не „скромност“ и „душевно благородство“ стоят зад малодушието и склонността към безнаказано правене на подлостчици, които произтичат от така лелеяната пълна анонимност. Всъщност, писанията на анонимниците няма как да не заприличат на откровени доноси даже и пишещият, какъвто е в случая, да има някакъв литературен талантец; ето че и тук се стигна до логичния и психологически достоверен край на анонимно-безличностното писане: до обикновеното доносничене и безнаказано хвърляне на кал, плюнки и храчки по опонента, които има честта и нравствената сила да застане открито зад своите идеи, ценности и убеждения.
Който при това не може да се защити, защото срещу вятъра няма как другояче да реагираш освен с мълчание; а анонимникът продължава подло да си плюе и да храчи, скрит зад стряхата на своята презряна анонимност.
Случаят с оплюването на личността на Иво Инджев от анонимника „Чергар“ демонстрира прекрасно това. Безличник, какъвто е анонимникът, няма моралното право да изявява някакви нравствени претенции към личност, която смело стои зад идеите, писанията и действията си. Анонимниците друго освен да пишат доноси не могат, понеже анонимността предразполага не към изграждане на автентичния и приличен образ на една личност, а води до произвола на пълната безличностност, до нихилизма, до самоцелното оригиналничене с оглед да бъдат пленявани душите на немислещите наивници.
Анонимността е точен признак за безскрупулност и безнравственост, за нравствена нищета. Да криеш личността си означава, че дълбоко в себе си твърде много се срамуваш от това какъв си; анонимното писане е саморъчно подписана декларация, че си мизерник, жалък и безволев „субект“, че и мислите ти явно са крадени и пр.
Затуй и стихия на анонимниците са доносите и безнаказаното плюене обикновено срещу най-достойни личности, постигнали нещо в този живот, които, разбира се, безкрайно превъзхождат анонимника и в личностно, и в нравствено, и във всяко друго отношение.
Можете ли да си представите, примерно, достойна личност да пише срещу някоя друга личност, скрита при това зад анонимността си? А можете ли да си представите анонимник, който да се държи достойно, след като по начало най-недостойно крие собствената си личност, т.е. след като недостойнството е негов изначален избор?! Абсурд!
Затова във времето на моето дългогодишно вече пребиваване в интернет открих следната зависимост: нравствената мръсотия съпровожда анонимническото писане така, както дрънкането съпровожда раздрънканата и разскрибуцана отвсякъде неподдържана каруца.
Иво Инджев
www.ivo.bg