Премиерът Борисов цели с прашка енергийния Голиат

В неделя премиерът Борисов свика медиите, за да обяви, че направо е наредил поскъпването да се спре на 2%. Натърти, че това му е коствало героични усилия – понеже и той, и държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) попаднали в страшно лобистко менгеме.

Да се чуди човек България член ли е на ЕС и няма ли правила и формули за образуване на цените, та тарифите за ток, парно и газ у нас вечно са предмет на ориенталски пазарлъци между държавата и енергийните компании. Няма ли независима комисия, която трябва да озаптява всякакви неоснователни искания, та се налага премиерът лично да се меси на пазара и
да защитава с голи ръце ниските цени?

По традиция акцията на премиера е съпроводена от обещания за пращане на документи в прокуратурата. По нареждане на премиера преди месец в електрокомпаниите влязоха одитори. С докладите им разполага само шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев, който заедно с премиера не спира да разказва по медиите избрани пасажи от тях. Самите ЕРП-та не могат да коментират, защото не са получили документите. По същите причини и медиите не могат да бъдат безпристрастни.

Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев твърди, че имало сериозни нарушения и в трите ЕРП-та.
 Не били обаче чак толкова сериозни, че чуждите инвеститори да бъдат наказани с червен картон и да им се отнемат лицензите. Май и за прокурор не ставали, защото разходите, които впечатлиха премиера, се оказаха разрешени от същата енергийна комисия, т.е. направени са напълно законно. А и те не се отразили на цените на тока, само на печалбата на дружествата.

От всички тези объркани изявления стават ясни няколко неща. Първо – че собствениците на националната електрическа мрежа са почти неуязвими. Каквото и да са вършили досега,
то е ставало с благословията на държавата.

– и гарантираната висока печалба на инвеститорите при продажбата на мрежата, и последвалите ценови безобразия, и изнасянето на услугите към външни фирми на колосални цени. И ако въобще някой тръгне да разваля приватизационните договори, ще набута България в неспасяеми съдебни дела за неустойки и наказателни процедури от Брюксел за държавен произвол.

Второ – все се забравя, че държавата в лицето на министерството на енергетиката е акционер с по 33% в ЕРП-тата и има свои представители в бордовете и надзорите. Те къде са спали, когато чужденците в ръководствата на компаниите са одобрявали решенията, които сега се твърди, че са недопустими и скандални? Вярно е, че тройната коалиция пращаше в тези управи художници (като социалиста Антон Кутев, който сега е депутат) и журналисти (като Айсехел Руфи, бившето пресаташе на министъра на икономиката), но и от тях може да се потърси отговорност, нали?

Трето – в неделя Борисов продължи офанзивата си срещу ЕРП-тата, като обеща да им прати данъчни проверки. Но нима досега НАП не е влизала там? Не е ли редно тя да прави редовни проверки, а не да е в ролята на наказателен отряд при нужда? Ако е влизала в ЕРП-тата, как не е забелязала, че има фактури без дати, излишни и раздути разходи, манипулации на печалбата?

И като става дума за проверки, защо Борисов не прати НАП и ДАНС по етажите на държавната власт, където също има доста работа за тях. Нали енергетиката е елемент от националната сигурност. Крайно време е Темида и ДАНС да се заровят в близкото и по-далечно минало, за да видят как (дали) министрите Румен Овчаров, Петър Димитров, Милко Ковачев и др. са отстоявали държавния и народния интерес при приватизацията на националната електромрежа и при упражняване на контрола върху регионалните монополисти.

Героичната поза "Давид срещу Голиат" е
ефектна за пред народа, но не е никак ефективна.

Борисов с право се оплаква, че води тежка битка и трудно ще пробие с прашка щита на чужди концерни, които са под закрилата на своите правителства и имат на въоръжение първокласни адвокати и финансисти. Шефът на ДКЕВР разкри тези дни, че едно от ЕРП-тата е плащало по 1.2 млн. лева на фирма, която да го съветва по регулаторните въпроси – тоест как да промушва по-лесно желаните повишения на цените.

"Тези компании са много добре подготвени, за да противодействат на регулатора,
да си защитават интересите", признава Ангел Семерджиев. Въпросът е защо регулаторът не е така добре подготвен, за да разобличава и ограничава порочните практики? И нима незнанието и некадърността са оправдание? И къде е бил самият Ангел Семерджиев, който, макар да е назначен за нов мандат от Бойко Борисов, е стар кадър – той бе член на ДКЕВР от 2000 до 2007 г.?

Бойко Борисов често цитира поговорката за лудия и баницата. Но продължава да кори фирмите, че се опитвали всячески да печелят на гърба на потребителите и под носа на държавата. И отказва да признае очевидното – ако има престъпление, виновна най-вече е държавата. ЕРП-тата просто са яли баница.

Наскоро Борисов проведе мъжки разговор с немския бизнес. "Вие сте ми мили, но българите са ми по-мили", довери той на чуждите инвеститори и ги призова да не се побългаряват и да се трудят у нас така сърцато и почтено, както в родината си. Българите ликуваха, но справедливата критика някак увисна във въздуха. За да се сбъдне пожеланието на нашия премиер, има едно много важно условие –
българските институции, политици, чиновници също да започнат да работят като германските.
С това трябва да се занимае Борисов, а не да критикува чуждите инвеститори, че им се услаждала баницата.

И не може премиерът на една страна небрежно да подхвърля, че половината ДКЕВР е съставена от явни лобисти. Ако това е вярно, е страшно. Но какво следва от страшното откритие? Актуалният състав на ДКЕВР, съставен на квотен принцип от тройната коалиция, очевидно не си е вършил добре работата – дали заради дефицит на компетентност, дали заради недостиг на енергия и воля, дали защото е псевдонезависима или прекалено зависима. Каквато и да е причината, оправдание няма.

Особено ако е вярно, че някои комисари са получавали заплата от хазната, а са работили за благото на частни компании. Излиза, че за ДКЕВР законът, който се бори срещу конфликта на интереси, не е в сила. Че цените ни са скачали заради опасните връзки и нездрава симбиоза между власт и бизнес.

Затова прекратяването на мандати и подновяването на ДКЕВР не е достатъчно. Съгрешилите комисари трябва да бъдат дадени на прокурор – за непозволено лобиране, за неизпълнение на служебния дълг, може би за облагодетелстване.

Контролът е едното бойно поле, на което държавата има много занемарена и несвършена работа в енергетиката.

Другият фронт е т.нар. либерализация на пазара
Става дума за нещо много просто – всяка българска домакиня да може да си купува ток от магазина, като си избира сама доставчика. Звучи футуристично, но за други граждани на ЕС е действителност – отиват в хипермаркета и пазаруват енергия за вкъщи по същия начин, по който и ние си взимаме ваучери за предплатени телефонни услуги.

За това трябва да работят Бойко Борисов и Трайчо Трайков. Когато държавата създаде условия за истинска конкуренция, електрокомпаниите сами ще започнат да свалят цените, дори няма да чакат ДКЕВР да ги дебне и подканя.

Другото е елементарен популизъм.
 
Юлиана Бончева
в. Сега