Приземи ли се ГЕРБ след летящия старт

Хватката с предизборен вкус не постигна очаквания от тогавашните управници ефект. На 5 юли – за поредна изненада на социолозите – вълната ГЕРБ заля страната. По ирония на политическите превратности точно година по-късно цените на газа, топлата вода, тока вървят нагоре, нагоре… Ясно е, че за 365 дни и Бойко Борисов не може да направи идеалната държава.

Годишнината от победата е добър повод за преглед на обещаното и стореното, на сбъднатите и несбъднати очаквания, на подводните камъни, изненадите, постиженията, подхлъзванията, провалите, кадрите.

Програмите на партиите са считани за скучни четива. С пълно право. В програмата на ГЕРБ с гръмкото име “За европейско развитие на България” бе обещано, разбира се, благоденствие. Естествено, и “доходи, осигуряващи достоен стандарт на живот, достъпно и качествено образование и добър здравен статус на населението”. Както и “промяна, която да се изрази в модернизация на обществения, политически и икономически живот в страната в съответствие с европейските норми и стандарти”.

Избирателите – независимо дали са били задълбочени читатели на програмата, или публика на Бойко Борисов – разчетоха промяната като нова страница след оспорвания преход. Кои нови страници наистина отвори ГЕРБ и кои са още стари приказки?

Първото изпълнено обещания на Борисов несъмнено гласи: “Ще ги бия на куц крак”.

Така стана. Дали “България може”, както гласеше лозунгът на ГЕРБ, още не е напълно доказано. Но че Бойко може – с патерица и червен конец против уроки – се разбра след 1 678 641 бюлетини, пуснати за ГЕРБ в изборния 5 юли.

Победата не бе толкова лесна не само поради контузията на Генерала на футболния терен. До последно социолозите вещаеха небивало шарен парламент с участието на седем-осем партии и съставяне на правителство с вазелин. С предизборна лукавост БСП не изключваше дори коалиционно управление с ГЕРБ…

Защо ги би Борисов? Защото решително и в свой стил – без да си парфюмира изразите – обеща, че няма да влиза в компромисни съюзи и че ще има възмездие! В думата “възмездие” се таеше заплаха за сгафилите от триадата, за бандитите, за олигарсите, за всички, които 20 г. безнаказано нарушаваха законите и правилото за обществена справедливост.

Обещанието да не влиза в съглашение Борисов изпълни веднага и направи еднопартийно правителство на малцинството. Светкавично бе реализирано и антикризисното намерение да съкрати три министерства. Задраскано бе раздуването на щата, само и само да се спази дразнещата формула 8:5:3. Начаса бе намален броят на заместник-министрите и на заместник-областните управители.

Потръгна дисциплината в парламента, въпреки че на хартия остана най-гръмкото обещание на премиера, че ще се бъде свален депутатският имунитет. Е, бе свален, но за някои в синхрон с обещаното възмездие. Далаверите на тройната коалиция безпощадно бяха извадени наяве. Заредиха се “Октопод”, “Наглите”, “Лапачите”, “Дедесарите”, “Недосегаемите”, “Медузите” и много други, а одобрението към МВР шефа литна нагоре.

Впрочем, мерките на социолозите са добро огледало на изминалата управленска година. Ето как се променяха електоралните нагласи. Данните през август 2009-а не поднесоха изненади.

“Алфа рисърч” измери47% одобрение към правителството, 60% – за премиера и 45% – за парламента. Респектиращо начало! През септември и “Медиана” отчете “летящ старт за министрите”. През октомври “Галъп” поля самочувствието на властта. След традиционния въпрос “ако изборите бяха днес” ГЕРБ печелеше абсолютно, даже квалифицирано мнозинство. През декември “Медиана” “улови” първите, които свалят розовите очила.

“За три месеца чутовната подкрепа за ГЕРБ е паднала с 10%, почти с толкова е паднал и личният рейтинг на премиера”, отчете социологът Кольо Колев и обясни топенето с “кризата си е криза, “пицата” е постна, чудеса няма да има”. През май МБМД хвърли бомбата, че Цветанов е изпреварил по рейтинг Бойко Борисов.

Какво показват пресните социологически резултати? Най-сурови са тези на “Алфа рисърч”. Неодобрението (33%) започва да доминира над одобрението (26%) към правителството. 54% недоволстват от самонадеяността на управляващите, 73% смятат, че кадрите на ГЕРБ са неподготвени. НЦИОМ сондира, че според 59% няма политическа сила, която може да управлява по-добре от ГЕРБ. Партията е загубила 11% от доверието на избирателите си, но има три пъти по-висока електорална тежест от БСП.

Интригата “доверието към ГЕРБ пада, но управлението остава без алтернатива” очевидно ще бъде водеща до местните и президентските избори. Но е очевидно също, че ГЕРБ дотогава би трябвало с повишено внимание да огледа два проблема – държавните финанси и партийните кадри.

Защо е тежкото разочарование от кадрите? Първо, заради пропукалия се мит за дългата скамейка на партията. Родните избиратели щедро дават кредит на доверие, но и бързо си го прибират обратно. Прощават липсата на опит, но обръщат гръб на политиците, щом усетят, че не искат да се учат. Точно това правят хората на ГЕРБ. Остават безцветни, безименни и скучни като предизборна програма.

“ГЕРБ е ковачница на кадри” гордо заяви премиерът Борисов след клетвата пред парламента. Но и днес сякаш само лидерът знае посоката. Останалите в ГЕРБ го следват, без да проявяват въображение и инициатива. С изключение на Цветанов, може би.

За жалост през първата година 116-те нови политически звезди в Народното събрание не покриха оптимистичните очаквания на лидера си. Логично “Алфа рисърч” отчете още през февруари “небивал спад в доверието към парламента”. А цели 54% определиха НС като “фасадна институция”. Има и друга причина за безпокойство – лобистките закони. Първият пример бе поправка в закона за нотариусите, последният – за земеделските земи. Заради лобистки набези точно властта, която се бори срещу корупцията, рискува да се окичи с етикета “лобистко управление”.

Впрочем, макар че доскучават, партийните програми е хубаво да се четат. ГЕРБ-ерите незнайно защо се ослушват сега, но в програмата черно на бяло са обещали закон за лобизма. Качествен.

Борисов обеща, че ще се разделя незабавно със свои, ако сгафят. Изпълнява го. Смени здравния министър при съмнения за конфликт на интереси. Раздели се с неуспелия еврокомисар Румяна Желева, макар и след колебания. Но дали ГЕРБ не залита накриво с изключената вчера от партията Даниела Каназирева?

Прочит и на антикризисната програма дава хляб за размисъл в посока на речено и сторено. ГЕРБ обеща намаляване на осигурителната тежест с 5% най-много, засега я смъкна с 2%. Улеснението за данъчно задължените лица да внасят вноски за данък печалба веднъж на три месеца остана пожелание. Както и останалите добри намерения за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите, създаване на работни места, възраждане на селското стопанство и така нататък. Затова пък актуализацията на тазгодишния бюджет е в пълен ход, а управляващите биват хвалени, че… не са вдигнали ДДС и преките данъци.

“Взел съм на ръчно управление финансите на държавата”, отчете министър-председателят в края на 2009-а. И днес, пет месеца по-късно, финансите и доходите остават раната в управлението. Доколко тя е резултат от лошото наследство и световната криза и доколко от работата на сегашната власт, би трябвало да е предмет на откровен анализ. Оправданията с наследеното се изтъркаха, а едното възмездие не пълни джобовете.

Самонадеяност личи и в отношенията с партиите, подкрепящи ГЕРБ. “Ако ми извиват ръцете, отиваме на избори”, заканваше се Борисов преди време и безстрашната фраза стряскаше и електората, и партньорите. Изпитанията пред ГЕРБ ще се множат обаче, ако от “Синята коалиция”, които сега само критикуват, станат по-остри и нападателни. Нищо чудно с оглед на предизборните страсти догодина. Изборите са събитие, което присъства неизменно в партийното (под)съзнание.

“Крайъгълният камък е 2011 г. Тогава ще се разбере що за партия е ГЕРБ. Сега е лесно да се обединиш около проект, който ти се струва печеливш. Но какво представлява една партия, се разбира в период на изпитания”, каза мъдро през януари Цветан Цветанов. И е прав. През първата година ГЕРБ бе партията на Борисов, през втората – ще видим. Ясно е едно: думите на Борисов “хората очакват от мен и от ГЕРБ чудеса, сякаш сме извънземни” няма да важат. Избирателят не чака чудеса, чака резултати.

Таня Джоева
в. Труд