Признат грях, половин…заплата

Един набит е колкото двама небити, казал също така Велчев. С това той явно цитира известното възклицание на Петър Велики. Вместо да ги обезглави ( както постъпвал в други случаи, лично размахвайки секирата) царят прагматично се опитал да вдъхне кураж на войниците си след позорния разгром на неговата армия от четири пъти по-малката армия на шведския крал Карл Дванадесети през ноември 1700 край река Нарва.

“Давам един бит за двама небити”, казал това руският цар. И в крайна сметка успял да консолидира и да мобилизира войската си, която станала краен победител в т.н. северна война, отворила пътя на Русия към морското общуване с Европа.

Само че войнската чест, към която е апелирал Петър Първи, няма нищо общо с безчестието на лакомите депутати. Войниците на руския цар може да са били победени, но това е станало в битка. Нищо подобно не може да се твърди в случая, който просто на нищо не прилича…

Тук явно е провъзгласен принципът – “признат грях, половин… заплата”.

Иво Инджев
www.ivo.bg