Призраци в ефира. Прегръдки с преструвката

Както може би се досещате, тъкмо телевизията е мястото, където се разиграва най-жалкия театър на преструвките. Например – някои уж много се интересуват от разпада на българското семейство или от приятно анимализираните български деца. А всъщност всички знаете, че става дума само и единствено за кинти.

Намирам за много остроумно разни шоута да се представят едва ли не за благотворителни начинания – като тази благотворителност включва и фалшивата грижа за общия ни манталитет. Благотворително ще анализираме какво представлява днешният българин и пр. Нещо се случва, то е ясно, но случайни, макар и приповдигнати, хора едва ли ще могат да ни кажат какво е то.

Има няколко дежурни кикимори, които са готови да тълкуват всичко на този свят, дори и несънуваните все още сънища на поредните преструванковци от Къщата в Нови хан.

Между другото, като слушам някои психолози или народоведи (бре, бре), все се сещам за една история със Стаматов. Един млад репортер го интервюирал и попитал: “Защо нямаме добри драматурзи, ах?” И Стаматов рекъл: “Абе, момче, ние обущари нямаме, ти драматурзи искаш да имаме.”

Веднъж питаха нещо една психоложка и тя рече: “Не знам!” И това беше смайващо – как така, откъде накъде, какво се е случило с нея, та не знае. Това, разбира се, беше преструвка, можеше да ни каже каквото си иска, както го прави непрекъснато. Но не е лошо веднъж на 3 години да каже, че нещо все пак донякъде й е убягнало, малко глезене не е излишно, нали, малко флиртуване върши добра работа – си казват някои хора, които сякаш са понесли на крехките си рамене целия товар на световното познание. Такива хора никога не биха разбрали примерно афоризма за онзи, който понякога си мислел, че сякаш има фалшиви очи, поставени му от Господ.

Тупарев и Николов са извънредно талантливи мистификатори, това е вън от съмнение, дори понякога може и да се забавляват с онова, което правят, не си мислете, че само клечат със сметачни машинки в ръце. Преди време с единия от тях се случи нещо наистина невероятно – той, който си е земният наместник на Биг брадър, беше хванат заедно с приятелката си да тупа някакъв юрган. Както би казал старият Хорас –

Внимавай винаги, когато тупаш юрган! Страх ме е да си помисля какво са си казали двамата с Биг брадър след онази история с тупането.

Не съм познавач на подобни шоута, но ми направи впечатление нещо – понеже имах гостенка, която ми беше сърдита и ме наказа да гледам едно от началните излъчвания. Никога не отказвай в подобни случаи да гледаш Биг брадър, защото може да ти се случи нещо още по-лошо, както и да е. Тогава ми направи впечатление, че двамата продуценти Т. и Н. доста фриволно си признаваха как са избрали истериците от Къщата и в какви схеми предварително са решили да ги набутат. Не знам докъде са докарали намеренията си, а и не ме интересува, обаче ми се стори прекалено невъзпитано да споделят подобни неща. Нали уж с фалшивите си очи ние трябва да сме свидетели на неочакваните обрати, които животът ни подхвърля – стоиш и гледаш как някой се напъва в клозета на Къщата, и пр.

А всъщност там все повече всичко изглежда предварително дирижирано, натъкмено и полято със съответните сосове, нищо не е оставено на случайността – а това би трябвало да бъде член първи от конституцията на този бизнес.

Това си пролича ясно още в предишния ВИП брадър, когато естественият победител Тошко Славков беше изтикан встрани. Но пък авторите на шоуто доказаха, че са истински привърженици на европейските ценности. Доста по-рано и в едно друго издание някакво съвсем заплеснато провинциално създание спечели надпреварата с ДесиСлава. Тогава се убедих, че Т. и Н. съвсем спокойно можеха да са членове на Постоянното присъствие на БЗНС на Петър Танчев, верния съратник на БКП – при тази си симпатия към народностното начало.

Между другото, още нещо не ми се вижда също особено възпитано – ако изобщо можем да говорим за подобни отвлечени неща, когато става въпрос за телевизия. Сега всичко живо в Нова телевизия, най-важните й предавания и водещи, от сутрин до вечер се занимават единствено с разправиите в Къщата, обслужват я прекалено послушно и усърдно, само в Бюлетина за времето няма съобщения от там. Всички се валят в това шоу, всички искат да се оженят за Биг брадър.

Както и да е. За какво говорехме? А, да, за преструванковщината.

Някои телевизионни герои пък се преструват, че ги болят едни и същи неща с публиката, дори по един и същи начин. Беше много интересно Иван Костов да говори за щадящи мерки по време на кризата. Той дори направи и един щадящ жест на живо, като подари на Цв.Р. лалета. Нещата, които каза, изглеждаха доста разумни – бих дал всичко обаче, за да чуя коментара на Бойко –

ако можеше с някакъв трик Бойко да попадне в изповедалнята на Къщата и оттам да чуем репликите му – това би било незабравимо преживяване.

Обаче напоследък сме лишени от това удоволствие – Бойко не ни казва нищо за Костов, понеже се е втренчил в Първанов. Макар че няма да бъда особено изненадан, ако бъдем свидетели на неочаквани обрати по т.нар. импийчмънт/отстраняване. Нали си спомняте съвета на бащите ни: “Никога не подценявай старо куче, което лае.” В неделя вечер Б.Б. почти каза, че ако Първанов се извини, може и да няма отстраняване. Извинение срещу извинение – и забравяме всичко.

Повечето актьори от театъра на преструвките не са особено убедителни. Те и поначало си изглеждат като хора, които имат проблеми с простатата. Правят някакви усилия да омекотят киселите си физиономии, обаче без особен успех.

Да се правиш, че те интересуват мизерниците от публиката, не е никак лесно, разбира се, обаче те и не се стараят особено. Сякаш се преструват с отвращение. Дори когато говорят за кризата, става ясно, че изобщо не мислят за вас. Постигнали са умението да разговарят за кризата заради самия разговор. Сега е модерно да споменават някакво око на бурята – без да знаят дори откъде е тази фраза, поне трима души го казаха през последните три дни – попаднали сме в окото на бурята, окото на бурята, та окото на бурята. Подобни дискусии трябва да се водят в столовата на старчески дом в присъствието на тамошните обитатели – ако не ви се вижда прекалено старомодна тази идея, ще бъде забележително зрелище. Веднага ще стане ясно, че ако не се страхуваха да си изкълчат ръцете, преструванковците сами щяха да се потупват по рамото, както би казал един автор. Тия хора уж дискутират страстно – но това са страстите на покерджии.

Веднъж видях Желязната лейди истински уплашена. Не беше по време на Фолклендската криза, а на един прием в българското посолство в Лондон, където съдбата я беше срещнала с тамошният готвач. Тачър гледаше слисано от снимката, сякаш парализирана от нашия човек, който я беше заклещил свойски през рамото. Той беше наистина фамозен тип, привърженик на народната кулинария, което всъщност означава на нищото, и с тази прегръдка постигна най-големия напредък в българо-английските отношения за всички времена. В смисъл, че Тачър вероятно се е сетила за любезностите на Чърчил по наш адрес. Впрочем, къщата на Чърчил е съседна на лондонската ни резиденция.

Повечето преструванковци изглеждат от екрана като онзи фамозен готвач с високата куха готварска шапка, фамилиарно преметнали ръка през рамото на истината обаче. За която, разбира се, и пет пари не дават – обаче не е лошо да си направят за всеки случай една снимка за спомен.

Те дори и не могат да флиртуват както трябва с публиката, понеже дори не се сещат за нея, за тях публиката е единствено клетият водещ на съответното предаване и донейде опонентът им в студиото.

Истинското политическо говорене по телевизията вече е почти напълно умъртвено.

За редниците от политическото простолюдие появата по телевизията се смята за някакво досадно задължение – тия хора си дават сметка, че това по никакъв начин не може да се отрази на политическото им битие, само двама-трима от тъй наречените лидери се джафкат помежду си, и то не особено яростно – трудно ми е да си представя например на кого всъщност иска да се докаже Станишев. Повечето играчи са сериозно разколебани и понеже отлично схващат, че медийното състезание с Б.Б. е предварително обречено. И дори не правят нищо, за да променят поне езика на общуване с публиката, ако изобщо са в състояние да го сторят. В крайна сметка каквото и да правят, изглеждат като онзи готвач от Лондон с кухата шапка. А Бойко се разполага все по-добре в пътуващия театър, който води със себе си. Вижте го какво направи при срещата си с лекарския съюз. А и съперниците му, ако тази дума изобщо е уместна, се чувстват призрачно нереални, докато не станат някой друг по телевизията, ако използвам познатата фраза на Питър Селърс. Наистина е така, практически нереални хора, преструванковци, които добиват някакви очертания само по телевизията. Парадоксалното е, че тъкмо ония, които са най-близо до тях – водещите на предаванията, не могат да схванат призрачната им същност, свикнали са с тях, както обитателите на полуразрушен замък са свикнали с родовия призрак.

Призрачни, безплътни са и думите, които тия хора си разменят. Смисленото рядко оставя следи, рядко някой се опитва да го изчовърка от словесните плевели. Дори близката ни история вече е напълно изсмукана от пръсти. Тия дни Бриго Аспарухов припомни една куриозна история около признаването на Македония през 1992 година – как на заседание при д-р Желев Аспарухов бил против, понеже Сърбия щяла да ни нападне. Това го твърдял сега Ф. Димитров. А според Аспарухов Ф.Д. дори не бил присъствал на въпросното заседание. Ние винаги сме лекомислени, когато пишем историята си.

Лекарите си останаха най-интелигентната част от нашия народ, след като Биг брадър замести учителското съсловие.

Скептични по природа, обаче и те се включиха в последното представление на Бойко. А то беше наистина забележително. Мнозина се преструват, че говорят един и същи език с публиката, но само Б.Б. умее това.

Много неща възнамерявах да ви кажа за последната телевизионна седмица, но внезапно се отчаях. Телевизията ще стане нещо съвсем друго, ако остане поприще само на един персонаж, а това вече е напълно сигурно.

И от тая гледна точка призраците в измислената Къща в Нови хан са някакво утешение. Сякаш.

Най-интересният герой остана извън полезрението на телевизиите – шефът на Софийския апелативен съд генерал Пенгезов. Ако съдя по интервюто му в “24 часа”, би бил забележителен събеседник. Той направи едно смайващо заключение – преди време бил получил недвусмислено предупреждение от Октопода , че може да пострада. И в същото време заяви, че в операция “Октопод” не било възможно да има натиск върху свидетелите. В крайна сметка генералът с чувство за хумор, от което може да ти изстине кръвта, излезе в отпуск.

Кеворк Кеворкян

В.Труд