ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ГИНКА. СИПАЛ СИ НАРОДА ПО ЕДНА РАКИЯ И СИ ПУСНАЛ ТЕЛЕВИЗОРА ДА ГЛЕДА ГИНКИНАТА ВЪЛШЕБНА МЕТАМОРФОЗА. ПЪТЕМ СИ КУПИЛ БИЛЕТЧЕ ЗА ТЪРКАНЕ
Приказка за една Гинка. Имало едно време една Гинка. Тя си била нормално дете. Ходела на училище и въобще. Изведнъж се оженила, купили с мъжа си едни мощности, направили си фотоволтаици и станали милионерииии.
Като станали милонери, мили деца, поискали да станат и по милонериии. Купили си много хиляди кабели, трафопостове и разни техници, инкасатори и други подобни неща.
Обаче народът не харесал Гинка. До тогава Гинка имала една зелена блузка. Хората викалии, че блузката й е тъпа и евтина и Гинка плачела ли плачела.
Не щеш ли тогава я извикал Големия Бял Вожд на среща. През зимата Големия Вожд е бял, защото много лети със самолети, та да спасява Западните Балкани и няма време за мачлета, а и слънце няма….
Та – Гинка съвсем се разревала, мъжът й Славчо се видял в чудо, та викнал най-големия от големите ПР-и и най-големия от големите моделиери. Дошли те и извадили от ръкавите си една малка, черна рокличка със сребро и свила. Тя била с два номера по-голяма от Гинкината зелена жилетка, но това било нарочно – небрежно и скромно. Да се види, че Гинка не е някаква, а е сериозна.
Големия Бял Вожд, след срещата отсякъл – да го бъде. Тогава свикали умните мъже и жени на държавата, накичили ги с едни работи по ръцете, на които в тези земи им викат мартеници, та да разгледат хубаво Гинка и да убедят народа, че Гинка става за тази работа. Щото народът съвсем не вярвал и бил много ядосан на тая работа и на Гинка, че и на Вожда.
ПРът и Големият моделиер донесли супер синьо палтенце, като едно на Лили Павлова, ама 9 пъти по-малко и облекли Гинка. Донесли и една суперска малка черна рокля. Да знаете деца – в гардероба винаги трябва да има по една малка черна рокля, тя става за всичко – и за сватба и за погребение, в гинкиния случай и за двете…
Гинка се окопитила, тръгнала по стълбите нагоре, заобиколена от придворните си адвокати и изглеждала като една Господарка на тока. Умните глави ахнали и повече никога не се подиграли на Гинка, даже засрамени си излезли…
Всички телевизори предавали това преобразяване и по всички телевизори се появили Умни глави и накрая народът се зарадвал и отишъл да послещне Гинка с цветя и венци и питка с мед, както и ключа на главния им град, когато тя се върнала от далечните чешки земи с куфар с договор в ръка. Засмял се народът, прибрал се вкъщи, сипал си по една ракия, сварил си бобец и си пуснал телевизора да гледа пак и пак Гинкината вълшебна метаморфоза. Пътем си купил билетче за търкане.
А Големият Бял вожд си отдъхнал и отишъл спокойно да попрегръща едни европейски вождове и едни западнобалкански по-малки такива…
Виктория Тинтерова
Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“