Примери на политическия ПР: 5 похвали и 5 препоръки за Симеон Дянков

В Румъния се беше случило точно това, както и в Унгария и Латвия, пише за „Труд” Георги Ангелов от Института “Отворено общество” в анализ, зад който прозира политически ПР на финасовия министър Симеон Дянков.

Румъния предизборно и популистки разпусна бюджетната дисциплина, което я доведе до ръба на фалита и свободно падане на румънската валута. Но дори и със заемите от МВФ румънската икономика не успя да се стабилизира и отбеляза рекорден срив (същото беше положението и с Унгария и Латвия).

Подобен сценарий беше и у нас. За радост новият министър на финансите и новото правителство осъзнаха опасността и отделиха първите заседания за съкращаване на разходите и стабилизиране на бюджета.

Болезнени мерки
Лекарството, колкото и болезнено да беше, подейства. Още през лятото изчезнаха всякакви слухове, че България ще има нужда от МВФ. В началото на есента лихвените проценти по банковите кредити започнаха спад, макар и бавен (а в Румъния това не се случи).

Перспективата по кредитния рейтинг на българското правителство беше подобрена от “негативна” на “стабилна”. Спадът на българската икономика се оказа значително по-малък, отколкото в Румъния, Унгария, Латвия и др.
С две думи, бързите мерки, предприети от Симеон Дянков(?!), спасиха страната от фалит и благодарение на тях избегнахме много по-дълбока и тежка криза.

Дори когато критикуваме вицепремиера, не бива нито за момент да забравяме неговото постижение – още повече че световната криза съвсем не е отшумяла, както показват събитията в Гърция и Румъния.

Разбира се, това не е единствената похвала, която заслужава Дянков. Той постави решително на масата целта за бързо влизане на България в еврозоната и инвестира много усилия в тази посока. И това не е маловажно – само ще отбележа, че страните членки на еврозоната и тези, които се очаква скоро да се присъединят към нея, имат най-ниски лихвени проценти по банкови кредити в Източна Европа.

Министерството на финансите също така започна процес на прозрачност и разсекретяване на много документи.

За 2010 година в бюджета беше заложено запазване на преките данъци и намаление на осигуровките с два процентни пункта (макар че щеше да е по-добре това намаление да е по-голямо). Симеон Дянков е двигател на поне няколко важни реформи в последните месеци – включително намаляването на минималния капитал за регистрация на нови компании и модернизацията на БАН и науката в България.

Разбира се, казвайки всичко това, не твърдя, че Симеон Дянков е съвършен. От началото на мандата например той е твърде често в медиите – нещо нехарактерно за поста. Обикновено в България финансовите министри избягват медиите и когато се появяха там, то е обикновено за да попарят всякакви искания за пари и да посочат, че има рискове. Дянков обратно, опитва се да успокоява и да дава надежда, като дори се ангажира с прогноза, че кризата ще свърши напролет.

В някаква степен обаче тази свръхактивност в медиите може и да бъде негативна за вицепремиера и може би трябва да се преосмисли.

Прекалява с медиите
Именно пред медиите Дянков лансира идеята за инвестиране на част от фискалния резерв в банките. Съответно се стигна до първия му голям публичен сблъсък с икономисти и анализатори, които се обявихме твърдо против. Без съмнение, ако идеята беше предварително обсъдена и дискутирана, този проблем нямаше да се появи.

Това е и важен урок – не всяка идея, произлизаща от служителите в министерството на финансите, става за директно прилагане.
Още в първите седмици на новото правителство стана ясно, че ръководството на НАП се запазва – Бойко Борисов обясни, че данъчните си вършат добре работата. Разбира се, това е доста спорно заключение в страна с огромна сива икономика.

Бизнесът също едва ли би се съгласил, че НАП работи добре. Забавени плащания по ДДС, както и честите разкарвания на компаниите до съдебната система, за да обжалват странни заключения на НАП, са пример в тази посока.
Забавените плащания по сключени договори също не са за пренебрегване като проблем. Още когато министерствата са започнали да намират тези договори в чекмеджетата, трябваше това да се обяви публично като сума и като възможни начини за решаването на проблема.

Разбира се, може да има съмнения за процедурите, по които са сключвани тези договори – но това също може и трябва да се обяви публично и да се провери. Липсата на официална информация доведе до раздуване на проблема до нива далеч по-високи от полагащото му се.

В плен на популизма
Симеон Дянков не успя и да се пребори с някои популистки стъпки на кабинета. Вместо БДЖ да се преструктурират и самоиздържат, получиха пари от държавния бюджет. Запазването на данъчната преференция за млади семейства, теглили ипотечни заеми, е също абсурдно на фона на кризата, предизвикана в голяма степен именно от политики за насърчаване на ипотечните заеми в САЩ.

Отпускането на бюджета през декември и гласуването на 500 милиона лв. дефицит също е проблематично – макар и дефицитът да е сравнително малък, той все пак внася риск на фона на случващото се в Гърция и Румъния.

Георги Ангелов
Институт “Отворено общество”