Присъдите на Мургина и Томов – ново начало или кьорфишек за Брюксел
Доскоро обществото беше убедено, че е по-вероятно извънземни да направят митинг на площад "Независимост", отколкото български съд да вкара в затвора някоя едра риба. Между аферите на Мургина и Томов има няколко общи неща.
Двамата бяха подгонени в края на управлението на Сергей Станишев. Те по различни линии бяха разследвани за далавери, свързани с "Кремиковци" – Мургина за това, че е уредила разсрочването на дългове на комбината, като впоследствие това обвинение срещу нея отпадна. Лупи пък бе осъден за разхищаването на имущество на "Кремиковци". И двамата ВИП подсъдими обвиниха за премеждията си с правосъдието бившия съветник в ДАНС и настоящ заподозрян Алексей Петров.
Набиват се на очи и други съвпадения
Присъдите срещу Мургина и Томов се издават в момент, когато писането на поредния европейски доклад за България е стигнало до кулминацията си. Едно от железните условия за влизането ни в Шенген е наличието на работеща съдебна система, а напоследък българската магистратура се тресе от непрекъснати корупционни скандали и не дава никакви признаци на държавност. Заедно с това изпълнителната власт е под тежък обстрел с компромати за митниците, които неминуемо ще попаднат в доклада на Брюксел.
Разбираемо, правителството се нуждаеше от измиване на очите в последния момент и на помощ се притече съдът. Със сигурност един ден историците ще си блъскат главите как така в България най-ефикасният начин за реформиране и пришпорване на институциите е заплахата, че чичковците от
Брюксел пак ще ни дърпат ушите
Например Мургина беше притисната и си подаде оставката в началото на 2009 г. – тъкмо преди поредния доклад на Еврокомисията. По същия начин и Александър Томов изгърмя в навечерието на една лятна брюкселска проверка и след като заради финансовите му шмекерии ЦСКА беше отрязана от УЕФА за участие в европейските турнири. От началото на управлението на ГЕРБ се намери и нашенски остен, който да муши съдебната система, освен брюкселския камшик.
Вътрешният министър Цветан Цветанов влезе в ролята на "лошото ченге" и започна системно да натиска съдиите и прокурорите, понякога демонстрирайки и по-груби обноски. Различните съдийски и адвокатски организации многократно се жалваха от нападките на Цветанов, но времето показва, че натискът е ползотворен. Пародията на правосъдие, която върви 20 години, е направила гражданството недоверчиво.
Мнозина са склонни да виждат в знаковите присъди на първоинстанционния съд просто опит за замазване на очите на ЕК, а не ново начало. Окончателният отговор ще дойде след няколко месеца, когато се произнесат по-горните инстанции.
"Държавата е една сабя.
Колкото и да е ръждясала тази сабя, като те погалят, е лошо", отбеляза преди време Митьо Очите в предаване на Мартин Карбовски. Щом разбойниците разбраха дълбокия смисъл на институциите, можем да се надяваме, че скоро и магистратите ще го проумеят.
Руслан Йорданов
в. Стандарт