Пробитата сигурност
Трябва ни нов план за противодействие на международния тероризъм.Около този извод се обединиха политиците ни след кървавия атентат на летище Сарафово. Преди това поспориха на Консултативния съвет при президента на психолингвистична тема: „ПРОБИВ“ ли е убийственият взрив в националната ни сигурност, или е „ПРОБЛЕМ“.
Да отминем този спор, за да не губим време. Наш читател е помирил страните в него със следното обобщение: „Сигурността в любезната ни татковина е така пробита, че сито да беше, само проблеми щеше да сее.“
Нека обаче да задържим вниманието си върху пропагандата на намерението „да се състави нов антитерористичен план и то непременно!“
Доста хора останаха заблудени от появилите се в политическата суматоха „компетентни“ твърдения, че такъв план у нас изобщо няма и ако има в бъдеще такъв, това ще бъде епохална заслуга на сега управляващите.
Национален план за противодействие на тероризма (НППТ) има, разбира се. Ако не вярвате, питайте Чичко Гугъл. Там ще видите и последния му вариант – от ноември 2006 г. Той е в 32 страници. На тях както стратезите, така и бойците против зловещата заплаха за човечеството могат да намерят всички разчети и указания, които им трябват.
Отбелязваме това, за да не би мозъчният потенциал около властта да се е мобилизирал да разкрие неизвестни рискове и да постави никога небивали задачи на институциите и специалните служби.
Ако случайно има такава мобилизация, нека мобилизираните да имат предвид, че освен споменатия НППТ на тяхно разположение са в момента и множество международни документи.
Ето част от тях: Глобална стратегия и план на ООН за борба с тероризма; Резолюции на Съвета за сигурност; План на ЕС против радикализацията и набирането на терористи; Ограничителен списък за лица от рискови държави; Директива на ЕС против финансирането на тероризма; Директива за защита на критичната инфраструктура; Европейска конвенция „Антитероризъм“ и други, които между впрочем България е ратифицирала.
Като част от професионалните си задължения ние прегледахме някои от тези документи. И бихме могли да препоръчаме на авторите на новия НППТ следното:
Господа, отворете стария НППТ на страница 3-та. Намерете изречението: „Към настоящия момент няма преки данни за терористична заплаха по отношение на България.“ Сега променете това изречение ето така: „Терористичната заплаха по отношение на България е вече реалност. Семействата на седмина загинали знаят това.“
Направихте ли го? Значи сте готови с плана.
В него са прецизно изредени от по-рано 5 вида мерки за сигурност: 1) Организационни 2) Оперативни 3) Охранителни 4) Контролни за оръжията и взривовете 5) Информационни и ресурсни. По всяка от тях са дадени указания и са поставени задачи с отговорник и срок „постоянен.“
Ето цитати: „На политическо ниво координацията и организацията на дейностите против тероризма се осъществява от Съвета по сигурност към МС. На експертно ниво национален координатор е Координационният център за противодействие на международния тероризъм (КЦПМТ) в ДАНС. Той осъществява взаимодействие с МВР, Националната разузнавателна служба (НРС) и Министерството на отбраната.“
Координационен център ли казахме? На Консултативния съвет при президента между другото се твърдеше, че такъв няма и тепърва – еврика! – трябва да се сътворява.
Експертите от този център впоследствие споделиха пред „Труд“, че не само ги има, ами и пишели на всеки 6 месеца оценки и доклади за терористичните заплахи и ги пращали на ведомствата и големците точно както в НППТ е указано. Само че нямало кой да ги чете. Казаха още, че премиерът не бил читател, а другите му подражавали, но не можем да твърдим, че последното е вярно.
Искате ли още цитати от националния план?
Има точни указания към МВР, НРС и МО: За охраната на посолства, летища, гари; За проверките на складовете с боеприпаси и границите; За оперативния контрол на радикални религиозни групи и лица; За наблюдението на екстремистки сайтове; За агентурната работа у нас и в рискови държави… Няма смисъл още да изброяваме. И така е ясно, че проблемът (или пробивът) не е в плана, ами в тия, които го изпълняват.
Чуйте това: „НРС и другите ни специални служби са в незавидно положение. Те работят на предела на своите възможности – финансови, технологични и кадрови.“
Казва го не някой от „значимите“ фактори еднодневки, а ген. Кирчо Киров, бивш дългогодишен шеф на разузнаването. Той е изгонен от поста, така че вече няма причина да го увърта, обаче пак не си казва направо това, което вече мнозина знаят. НРС и ДАНС са в плачевно състояние: бедни, с орязани по политическа немилост бюджети и щатове, без модерни средства за комуникация и с негодни кадри – престарели или подмладявани чат-пат, но само по стандартите ДНЧ (Дете на Наш Човек) и ДНП (Дете на Нашата Партия).
На всичкото отгоре и разузнаването, и контраразузнаването нямат адекватна нормативна база, осигуряваща им легитимни масиви с данни и възможности за събиране на информация под прикритие. Древната максима „Познавай врага си“ е толкова далеч от нашите спецове по сигурността, колкото и целта да имат оперативни работници и агенти на точното място и в точното време. Данните за структурите на терористичните групи, за убежищата и за кроежите им тук и по света са толкова недостъпни за тях, колкото Луната за вашата баба.
Партньорските ни служби да са живи и здрави. Макар че като няма кой да ги чуе у нас (като през зимата, когато ни предупредиха за антиизраелски атентат), само Бог може да ни опази.
Анна Заркова
В. Труд