Проектът „Първанов“ – голям кяр
Треторазредни политици като многоцветната партийна пеперуда Мария Капон и новоизлюпеният лидер на файтонената "професорска партия" Димитър Томов доволни отричат по всички медии – не били получавали още покана от Първанов. То при тия пощи – по-лесно е да получиш "Стара планина" с лента. Не че и това няма да се случи като му дойде времето.
Вицепремиерът Цветан Цветанов пък обяви директно Първанов за покровител на Октопода. И не само Алексей Петров, но и емблемата на "Килърите" Петър Стоянов-Сумиста чакал тъкмо президентът да го извади от ареста. Остава Първанов да бъде обявен и за бащица на "Наглите" и Цецо да го арестува в 6 сабахлен по бели гащи в "Бояна".
Цялата патардия е безплатна супереклама за Неродения Петко Първанов.Боже, каква политическа мощ се надига – Бойковината се клати! Нищо, че матриалът на бъдещото ОФ-ейско енджио – все от вторични суровини.
Нищо, че и баш майсторът му неудържимо топи рейтинг. Пък каква неотразима харизма лъха от козуначения перчем и протоколните жестове, и колко дълбоки и оригинални политически идеи извади през двата си президентски мандата – голям всеграждански пълководец ще излезе.
От всяка голяма безплатна реклама – даже и черната, пада голям кяр. Проектът "Първанов" публично вече се е състоял като голяма работа, дори и после да се окаже типична "българска работа". Първанов окончателно е конституиран като големия враг от другата страна на фронта и му се дава възможност за контраудар по ГЕРБ.
От ударите срещу президента изгода има и Цветан Цветанов – така най-сетне си намира глава на мафията, защото Октопод без високо политическо покровителство си е кажи-речи битова престъпност. Намира си и мюре за разсейване на вражеския огън по апартаментите, вилите и финансирането на ГЕРБ.
Най-печеливш би могъл да е премиерът Борисов, който е все още в поредното състояние на примирие с президента. Борисов може първоначално да си "стои в тила", докато вицето му се сражава – също както с другото вице Дянков, чиято война с "Дондуков" 2 в началото на годината доведе до процедура по импийчмънт на държавния глава.
И може да прекрати битката, като излезе истинският помирител и така да го играе най-високостоящият в държавата – над най-рейтинговия политик Цветанов, и над конституционно помазания за олицетворение на единството на нацията Първанов. С което да си постеле пътеката към собствено президентско олицетворение.
А може и да изчака двете страни да се изтощят максимално, като така смали снагата не само външния си съперник Първанов, но и вътрешния си – Цветанов.
Разбира се, никой не е толкова глупав да остави Борисов да го играе шахматист в тила. Дори Яне Янев не го остави, когато се отнасяше към него като към добрия и невинния при обвиненията на РЗС към Цветан Цветанов. Целта бе спечелване на битката срещу Цветанов, а не директно на войната с ГЕРБ, поради което бе добре Борисов да стои настрани и да консумира своята си изгода от сражението – поокастряне на рейтинговото вице.
Първанов също не смята да остави премиера в най-изгодната стратегическа позиция да се намеси във войната, когато сам прецени. Въпросите, които президентът зададе публично на вътрешния министър, директно засягат Борисов, макар че някои от тях вече да е подхвърлял публично. Целта сега е премиерът от самото начало да бъде вкаран в окопа редом с Цветанов.
Войната най-вероятно ще продължи чак до изборите идната есен. Затова ще е като цяло позиционна, с първоначални яростни атаки и контраатаки, и последващи затишия с откъслечни пушечни изстрели от окопите.
Зимата, която пък се очертава продължителна, но за сметка на това доста по-студена и бедна от предишната, поне няма да е скучна. Древната политическа максима "като няма хляб, дайте им зрелища", е неписаният член първи на българския политически живот.