Прости им, те просто са пионки в ръцете на Злото!

До жена ми.

Мое мило момиче, идва един от най-християнските празници – Рождество Христово. Нямам право на свиждане, виждам очите, на всички, които обичам само, когато ме водят в съда. На 23-ти ще можеш да ме видиш в съда, когато ще се гледа отново делото за мярката за неотклонение. Там няма да мога да ти кажа тези неща, които ще ти напиша тук, защото в съда не е “правилно” да се говори за това, което крещи душата ти.

Чрез адвоката си изпращам това до afera.bg

Извинявай, мила моя, че много хора ще прочетат това, което искам да ти кажа, но аз нямам от какво да се срамувам.

Сега за всички аз съм някакво страшилище, но само ти знаеш, колко съм раним. Прости ми, че събрах смелост и казах, че “царят е гол”! Направих го през септември, когато назовах имената на хората, които търгуват с женска плът във Варна и имената на техните покровители, облечени във власт и пагон. Направих го и резултатът е, че стоя четвърти месец в ареста.

Ти знаеш, любима моя, гадостта на обвиненията повдигнати срещу мен. Изкараха ме какъв ли не и на 55 години ме направиха сводник. Най-хубавото нещо, което е създал Бог е жената и всички, които ме познават знаят, че винаги съм бил джентълмен.

Прости им, Боже, на тези, които ме сложиха при тези нечовешки условия! Простете ми и вие от прокуратурата, че според медицинската експертиза имам само шест, а не 666 заболявания и ще умра бавно в килията си. Търпя нечовешки болки по пет-шест часа на ден, но не сменят мярката ми за неотклонение за да не съм избягал. Къде? За кога? Защо? И за да не съм повлияел на свидетелите по разследването. Как мога да им повлияя аз, след като те отдавна са достатъчно добре обработени от други, много по-мощни фактори от мен?

Прости им, Боже, аз им прощавам, те просто са пионки в ръцете на Злото!

Прости ми и ти, моя любов, че не намерих сили да сложа край на живота си, и не толкова за да сложа край на моите мъки, колкото да прекратя твоите – да мислиш и да се грижиш да не ми липсва нещо, докато самата ти се лишаваш.

Прости и на тези, Господи, които с лъжливите си показания ме докараха дотук. Прости им ти, защото аз не мога.

Искам да знаеш, мило мое момиче, че много те обичам и сега, когато хората са щастливи и празнуват, аз ще стоя сам със сълзите си в килията, но духът ми ще е с теб и нежно ще те целува!

Боже, бъди с мен и ме подкрепяй!

А ти, моя любов, вдигни гордо глава, издигни се над всички руганти, хули и мръсотии, които се сипят върху мен. В България падналият няма приятели.

Сега, в този момент, няма как да те прегърна и аз – падналият, да ти вдъхна сила, но душата ми е с теб!

Веселин Данов