Протестът на термитите

Термитите са нападнали България и я опоскват редовно и с голямо удоволствие.
Термитите са нападнали България и я опоскват редовно и с голямо удоволствие. На всичкото отгоре термитите имат и партии-мравуняци. Мъкнат там де що има, за да изкарат с пълен корем и запалена камина на пететажните си вили зимите, в които не управляват.

Сега пак сме на дереджето от Виденово време. Само дето няма вече какви пазари да градим. Ресурсът е оглозган. Видовият ден, за който пяха едни шоумени, дойде и си остана като у дома си. Видов ден за всички българи.

Протестира ми се! Яд ме е на всички управляващи, гневна съм, отчаяна съм. Искам да ги сменим. Това ми е ясно. Само не ми е ясно с кого. Гледам оня ден хора в подобно настроение се събрали в центъра на София.

Протестират си срещу правителството. Екстра, само дето едни термити ги направляват с мегафони къде да застанат и срещу кого да викат. Използват отчаянието им като вятър в платната си. Чакат ги да щурмуват властта, да я съборят и да им я поднесат. Като порция тлъсто агнешко, която с удоволствие ще си оглозгат. До следващия протест, на който мегафоните ще държат термити от друг някой мравуняк.

Прави ми впечатление, че едни и същи хора се въртят по трибуните на тези митинги, скачат да загреят хората, насочват гнева им умело, а когато остареят за подскоци по площада, пращат там я синовете си, я жените си, я братовчедите. Както казваше Костов едно време, всички в тая държава сме братовчеди. Само дето едни са по-братовчеди от другите, господин Костов.

Аз отдавна огледах родословното си дърво да открия някой свако, зет или осми братовчед, който да заема важни управленчески или партийни функции. Дето се казва да поеме отговорността си пред фамилията и да ни нареди и нас по трибуните и във вилите. Като не може за всички, светлият социализъм (пардон капитализъм) да дойде поне за нас. Ама нямам…

…самолетите, показват най-добре колко хора са вдигнали червен картон на правителството. Не само на сегашното, а на всичките от 1944 г. досега.

Обаче и по площадите не ми се виси. Не защото вали дъжд. Или пече слънце. А защото едно време, когато скачахме по площадите, онези по трибуните с мегафоните взеха властта уж да променят нещата към по-добро. И го промениха, ама само по отношение на собствения си живот. Нас ни оставиха на памука. Роби, които пълнят бездънните каци с мед на босовете си. Нищо, че на площада тогава скачахме заедно.

Та гледам ги онези роби по площада и се чудя защо напъват да сменят единия бос с друг, ми не хванат самолетите. На памука в чужбина поне плащат по-добре. И не ти взривяват колата. Не те уволняват, защото си бременна. Не ти вдигат данъка и пенсионната възраст със задна дата. Министър на земеделието не става човек, дето питал всяка вечер питал баща си “ще ме биеш или да си лягам” (метод на възпитание, който доста хора после прилагат и към собствените си деца, електорат или подопечни).

Премиерите не са били най-добри приятели с Пашата, Ким Чен Ир или Баскервилското куче. Парите на държавата не се въртят само в една банка, която е първо на кума, после на жената, а след това на племенницата й (всички тези роднини обикновено членуват в различни партии, но парите са си едни и същи). Мият улиците и автобусите от градския транспорт.

Влаковете вдигат даже и над 40 км/ч. Лекарите не ти искат под масата, за да направят животоспасяваща операция на детето ти. То пък въпреки трите си висши, четирите езика и петте награди от международнио лимпиади по математика не става просто поредния роб на някой бос-простак.

Да, самолетите, показват най-добре колко хора са вдигнали червен картон на правителството. Не само на сегашното, а на всичките от 1944 г. досега. Летището обикновено е по-пълно от площадите на протестите. Хора с куфари и билети заминават, а все по-малко без куфари и без билети ги изпращат.

Това, разбира се, не решава проблема с термитите. Тях трябва да ги разкараме. И сменим с по-благородни насекоми, примерно пчелички. Идея нямам обаче от къд еда ги вземем. Не искам спасител, дето ще дойде тука с милиардите на някого: арабите, руснаците, кралете, мафията, че да ни ги даде и да заживеем като саудитци – мързеливо, несвободно и щастливо.

Търся честни хора. Не термити. И гении не. Просто честни, учили, работещи. И така поне няколко поколения наред. Като във вица за английската морава, дето, за да стане, трябва просто да я косиш и поливаш. Ама поне сто години. Не ги виждам още. Подозирам, че са в самолетите. Или по площадите. Но не могат да стигнат до трибуната и да вземат мегафона.

А на мен ми се протестира!
Как да ги закараме дотам, по дяволите?
Мисля по въпроса…

Лили Михайлова
www.vchera.bg