ПРОЧИТ НА ЕДНО ТЕФТЕРЧЕ. АЗ МИНАХ ВСИЧКИ СВОИ РЕВОЛЮЦИИ – СЕГА Е РЕД НА НЯКОЙ ДРУГ, НО КОЙ?

… задала се е зима от баира –
вдовица с вкочанясали поли,
а есента прецежда през гевгира
потеглилите в Нищото мъгли,
зурни, пищяли, свирки и дудуци
надува вятър в моя гнил олук,
но циганинът – Майстор на олуци,
с каруцата замина си от тук,
и къщицата моя ще се срути
под тежестта на зимното небе,
ще тръгна през корията – хайдутин,
с коричка хлебец в пътното торбе,
и ще се питам – сам, пиян и ничий,
невям не съм от мира ли сего? –
да кича китки? – нямам си момиче,
да стрелям? – вече няма по кого,
додето чаках синове и внуци,
със вятърните мелници на бой,
аз минах всички свои революции –
сега е ред на някой друг, но кой?
със вятъра през вашите комини
не помня вече – вих ли, или пях?

И пиша във тефтера – три маслини! –
и четири въпросителни след тях.

Валери Станков

28 ноемврий 2015 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.