Пълнят улични дупки с м-е-е-стна технология

Изданието описва и самата дупка, дълбока около 60 см. и с диаметър около 40 см. , намираща се на ул. "Граф Игнатиев" в непосредствена близост до сградата на Морска администрация. За жалост в последно време на варненци им се налага все по-често да измислят нестандартни начини, с които да сигнализират за многобройните препятствия по улиците на морската столица, констатира изданието.

Аз ще им припомня и как на една от централните улици, прясно ремонтирана от Кирчовите хрантутници, пропадна и едва не глътна микробус, дошъл да зарежда магазин. Както и находчив вариант на варнец, който постави цял фотьойл в зейнала пътна яма, за да сигнализира на преминаващите шофьори за опасността.

К’во му е на Киро, пече се на Ривиерата и хич не му пука за варненци. Пък и не е дошло изборно време да ви заобича, да ви обгрижи, да ви заглавичка с голямото си туптящо само за варна и вас сърце. Ех, мечти….

Но жестока и грозна реалност. Оттук нататък ще трябва пак да питаме, кой аджеба ще запълни тези дупки, и то качествено, както се полага по договор и закон. И ще ви отговоря – никой! Защото парите са взети и изхарчени, а фирмите по поддръжката само имитират някаква дейност, за да хвърлят прах в очите на минувачите в буквалния смисъл и в очите на обществото – в преносен!

Къде е сега кметът Кирил Йорданов пак да ни убеди, че се асфалтира по нови технологии и поставената нова настилка ще издържи дълго време. Дълго дълго, ама то не може вечно… Оказа се, че е бил прав, както винаги, до първия по-силен дъжд! Къде е да ни покаже, че пак сме черногледи и не виждаме как целият град цъфти и върже и е по бял управник от всякога и от всекиго.

Бели може би са само дрехите му, пък и на Валеева, на нея и е навик да се белосва. Нищо друго! Защото ако бях такъв кмет като него, досега щях да ходя само в черно, в знак на траур. Защото загроби и превърна в разорана картофена нива т.нар. морска столица, та да ни се смее цял свят и то със задниците си.

Щели сме да ставаме културна столица на Европа, ха-ха?
Абе село, я си виж калните цървули и вмирисаните крака, пък тогава се прави на това, което никога не си бил и няма да бъдеш!

Аре циба, аман от хрантутници и помияри!

Драгомир Велчев