Първанов, Борисов, Петров – кацнал бръмбар на селска трънка
Ген. Атанасов е съкрущаващо прав, коментирайки, че по времето на Бойко Борисов като главен секретар е имало най-големи злоупотреби със СРС. Затова – нататък.
Ген. Атанасов ми съкруши обаче сърчицето като нехайно забрави как през 1998 година, по времето на управлението на Иван Костов, избухна един истински грандиозен скандал с подслушване не само на журналисти, заради който по терлици бе уволнен шефът на ДОТИ.
Ако ВАЦ-овите вестници тогава не лижеха усърдно задниците /пак/ на властта, можеше и да падне вътрешният министър, далеч по-рано от отстраняването му от премиера Костов. Но ВАЦ винаги се ориентираше по милувките на управлението. Което и да е то. Докато падне, когато ден преди това, се задействаха лайнометите.
През 1998 година аз, която пишех във в. 24 часа и две журналистки от в. Труд с един апарат успяхме да прихванем, че телефоните на журналисти, общественици, опозиционери, бизнесмени и магистрати в морската столица са подслушвани. Телефоните в редакционните офиси „светнаха”, а моят домашен, както впрочем и сега, си е под контрол перманентно и непрекъснато. За GSM-а да не говорим…
Скандалът бе истински. Като по чудо и двата ВАЦ-ови вестника го отразиха, а ние написахме жалби до Военна прокуратура и МВР.
Още на следващия ден тогавашният шеф на варненската вътрешна дирекция полк. Иван Стефанов, въдворен на този пост по изричното искане на Богомил Бонев, който пък по-късно твърдеше, че за това го е накарал Костов, ни прасна по една служебна бележка, че не сме били подслушвани. Което си беше чист фарс.
От София пристигна лично шефът на ДОТИ, изпратен да замаже скандала, докато шефът на РДВР – Варна полк. Иван Стефанов с вдигнати космати крака връз бюрото ни уверяваше, че „сме подслушвани, колкото краката му били обръснати…”.
Военният прокурор на Варна се насра от шубе, извинете за нецензурната дума, и смутолеви проверката.
Тогавашната зам-главна на 24 часа Венелина Гочева издаде вътрешно конфиденциална заповед да напиша нещо като „доклад” какво точно се е случило, „за да послужело на собствениците на ВАЦ”. Нататък тихичко скандала стихна, защото ВАЦ-овите вестници престанаха да пишат за това как са им слухтели в ушите.
Ревнаха едва, когато Костов се срутваше от властта…
Разказвам това в интерес на истината в думите на ген. Атанасов, тогавашен шеф на НСС. В интерес на истината по онова време единственият, който не бе олигофрен във варненската дирекция на вътрешните работи, бе шефът на РСС – Варна Орлин Станчев. А много по-късно самият ген. Атанасов коментира пред мен, че не НСС, а „столичната кохорта” на полк. Иван Стефанов си беше разпасала коня… И така си беше – включително и с подписан от Богомил Бонев договор за служебни карти за ядене и пиене на корем на масите на скрито-приватизирания по това време комплекс „Златни пясъци”. Заради който договор пък си отиде тогавашният окръжен прокурор на Варна, защото си позволи да ги разследва…
От тогава нямам никакви илюзии, че ченгетата не ме подслушват. И не само мен, разбира се. Бяха стигнали дотам, че влязоха и в дома ми, „изкусно” извеждайки ме от там, уж, на среща с шефа на РДВР- Варна…
Ченгетата са си ченгета за да слухтят, по-важното е колко съумяваш да се забавляваш като ги пращаш за зелен хайвер с всеки разговор…
През онова време Алексей Петров се забавляваше с Надежда Михайлова, каквото и да означава това. И онези таксита изобщо, ама изобщо не бяха негови. Те и сега не са негови, естествено. За бизнеса при такава порода хора, важи правилото – „дай всичко на „веселите вдовици”.
По онова време Георги Първанов бе сол-ташак, пардон, ученик на Николай Добрев. И се готвеше за скок, подбутван от хората с големите пари, по-късно наречени неудачно олигарси, и Ахмед, разбира се, Доган…
Бате ви Бойко също се моташе в кюпа. Славчо Христов, Маргините, Маджо, Ипон, а като кажеш Славчо Христов, няма как да не стигнеш до преплетките на Иван Костов.
Наскоро човекът, който излиза от всяка консерва с копърка – Алексей Петров, спомена учудващо едно име. Това на бившата шефка на Варненския окръжен съд Душана Здравкова, основателка на гражданското движение ГЕРБ. Колко читава била тя, ах… А пък как моля ви се, гражданското движение се изродило в партия и и били шута…
Петров докато е редил други схеми на басейн „Спартак” очевидно е нямал пряка видимост към тогавашния кабинет на варненската съдийка №1.
А това беше славното, героичното, изумителното време на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Ходеше с дълъг кожен черен шлифер, с шапка на наемен убиец, а след него пъплеха камери и журналя на повикване.
По това време, ген. Атанасов, наистина е прав, СРС-тата бяха истински разпищолени.
А за тях във Варна с подписа и разрешението си отговаряше … бъдещата учредителка на гражданското движение ГЕРБ – шефката на ВОС Душана Здравкова.
Покойният щеф на Варненския апелативен съд ми е разказвал как при всяко посещение на главния секретар на МВР Бойко Борисов Душана Здравкова е примирала от възторг, да не кажем по-силна сексуална дума. Отварям вратата и какво да видя, разказваше апелативен съдия №1, Бойко се разпищолил на креслото и разглежда някакво списание с манекенки, а Душана пръхти около него – ама, Бойко, бе, ах, ох, их…, просто се потресох.
Това нека мине за жълт нюанс, плюс онзи – с последващите вопли на съдийката към сините очи на тогавашния шеф на ГДБОП Румен Миланов, сегашен съветник на Бойко Борисов. Това е просто за цвят, за атмосфера, докато са били разписвани стотици СРС-та на … неудобните.
Какво се случва не е съвсем ясно, но в един момент, точно по времето на главното секретарство на Борисов в МВР, съдия №1 на варненския съд истински се разтриса от страх какво е подписвала…
И уплашена, и трепереща иска среща с бившия шеф на ДС във Варна, стар неин приятел, за да и даде съвет какво да прави. Очевидно СРС-тата, които минават под подписа и не са само свързани с криминални типове и бандюги. И ако някой вземе, че подхвърли някои имена на пресата, ще стане страшно.
Дни по-късно Душана Здравкова, толкова мила на лоялния гражданин, прави спасителен византийски ход и прехвърля топката за разписване на СРС на заместника си – съдия Илия Пачолов.
Ще прочете ли от парламентарната трибуна вътрешният министър Цветан Цветанов списъка с тогава подслушваните във Варна по времето на Бойко Борисов? Име по име, да видим колко са бандитите, и колко бяхме останалите… А сега колко сме и кои сме? Пак по времето на Бойко Борисов и Цветан Цветанов! И случайна ли е общата симпатия на Алексей Петров и Борисов към Душана Здравкова в един период, а сега, ох, само Петров я уважавал….
Първанов си има НСО. Което пък знае толкова, колкото накуп всички изоглавени, които редактират СРС-тата в МВР.
Той не познава Алексей Петров. Петров пък никога не е бил матрьошка на Първанов. Връзката Петров – Борисов оставяме без коментар, все едно гледаш ХХL. Бойко Борисов и Първанов пред ехалето се карат и са опоненти. Дали мислят така обаче свързващите ги звена: Валентин Златев, Гриша Ганчев, Георги Гергов, Ахмед Доган, Цветан Василев и так дале, и так дале…
Докато Алексей Петров въртеше ДАНС на пръстта си, което целият му слугинаж отрича в един глас, просто защото тогава не бяха се и докосвали до Трактора, камо ли да знаят пинизите му, да не би да слухтяха в телефоните на баба Мара от Левуново?
Целият този евтин трикольор на байряка „Първанов – Борисов – Петров”, веещ се на селския мегдан, е навързан с всичките бръмбари. И е истински нагло някой от тях да се прави на борец за демокрация и човешки права.
Ген. Атанасов е прав, но по-внимателно.
Защото Командира е също в кюпа.
Няма как.
Веселина Томова