Първанов и Борисов се заиграват и „цакат” във Варна
Няма лошо. Нищо не зависи от тази пушилка. Активностите през последните 2-3 месеца разкриват комбинациите на пропрезидентските кръгове в морската столица и маршовата стъпка на „Бойковите хора”.
Кирил Йорданов бе обработен по план – показното с шефа на Съвета и Дидо Дънката засега върви по сценарий: арести, драстични мерки за неотклонение, домашен арест, дебели гаранции. Кръгът „Гуцанов” бе ударен по линия на ДАНС, ГД БОП и Икономическа. Рекетът за 12 милиона евро беше и психологическа атака. Притискането на Мишо Куликов всъщност стартира операцията – показният грабеж в дома му трябваше да даде знак на „елитните” в Билдинга. Проверките около фондация „Владиславово” целяха ограничаване на полето за маневриране на знаков местен фактор като д-р Янко Станев. Както и да дадат повод за размисъл на Ахмед Доган какво всъщност се случва във Варна този път. За разлика от 1999 г….
На фона на тази оперативна обстановка се разменяха „тихи послания” между хората на Първанов и на Борисов във Варна.
На практика те са от едно и също Котило! Не си мислете, че става дума точно за ТИМ. Напротив. Тимаджиите са твърде видими, за да изненадат сериозните дискретни (наши, руски и западни) наблюдатели на терен. Освен това – за Варна те са вече „Холдинг Варна”. И дори съветват приятели да забравят „трите букви”. Лошо няма. Само дето междувременно алчни плячкаджии се възползват от междуособиците на старите тимове и Дънката. И лапат като за световно. Лобито на някои бизнесмени около Общинския съвет на Варна е образцов пример за безогледно мародерство.
Битката във Варна е за терени и властови позиции. Кирил Йорданов няма как да е изненадан. Първи и единствени заговорихме за „мафия” в Билдинга преди осем години. На цяла първа страница разположихме заглавие-призив към службите на Веселин Петров да ударят „мафията” в общината. Нищо не последва. След изборите през 2003 г. Йорданов сам разчисти някои основни фигури, които атакувахме в разследването си.
Днешните битки са на други ниво. И Дънката бе треснат заради слуховете, че освен с апетитни терени разполага и с „живи пари”. Нещо повече – не изпускал „дистанционното” край Цюрих.
Какво правят междувременно хората на президента и премиера в града?
Общуват си с някакви нови законопослушни бизнесмени ли?! Или преразпределят територии, разчиствайки вече заети капии?!
Как да изтърват Варна – оттук минава голяма част от мангизите за София. Тук се генерира влияние за вписване в трансгранични канали. Тези от ДАНС и ГД БОП само може да си фантазират, че контролират нещата от цитаделите си в столицата. Или пък научават „всички новини” в хотелите на Славчо…
На 31 май имахме важна среща точно в зоната на бъдещите строителни работи. Показно „двустранно” мероприятие. Бурята помете всички мераци за врътки с „външното” – с(о)валките на оперативната мацка във ФК бяха на ръба на „партньорското” приличие. На 1 юни Първанов и Борисов вероятно са открили отново всичко детско в себе си. Варна може би им изглежда подредена „в линия”, защото смятат, че са хванали в желязна хватка „босовете”. Основните фигури имат проблеми с кеша. И бързат заради чужди инвеститори, които да налеят малко мангизи в града.
Хората на Първанов&Борисов във Варна смятат, че няма да имат проблеми на изборите догодина, защото са натиснали медиите.
Разбира се, те пропускат с дружеска пренебрежителна усмивчица нашите ресурси за асиметрични удари. Това е допълнителен знак колко много им се иска да си поделят Варна поне до вота.
Павел Димитров е един от най-добре поставените в момента. По линия на инфото почти няма конкуренция. Той вече изчислява едни 8-10 хиляди гласа, които тайни договорки да налеят в урните за кмет на ГЕРБ. Вероятно трябва да попита Кирил Йорданов за предизборните сметки. Кирил има злощастен опит от 1995 г. и щастливи спомени от 1999 г.
Всъщност точно тук минава разделителната линия между „сието” на някои основни хора на Първанов и Борисов в морската столица. Те отсега знаят, че няма как всички да са на далавера догодина. Но този път ще се срещнат с една различна от 1999 г. Варна, с едни други варненци. (Разчистващите активности около Марешки осветяват не само кланови битки в ДАНС, но и неувереността дори на големите босове.)
Хората на Борисов и Първанов може да се пробват в договарянето на своите „малки игрички” до вота догодина, но на финала ще опрат до операция „Надцакване”. А Цветан Цветанов и неговите хора в морската столица да спечелят от бъдещата Раздавачка. Защото Цветанов е единствената вътрешна алтернатива на Борисов, ако той се издъни в предстоящата зима на недоволството. Тогава сегашните летни страсти във Варна ще изглеждат толкова нелепо, колкото смешен и жалък е опитът на някои местни гербери да „изобразят” властова аура. Варненци досега са наказвали подобни „отворковци”. А Борисов може да усили този ефект с мазохистичната търпимост, която проявява към йезуитските врътки на някои свои министри, изживяващи се като „строители на новото дясно” в морската столица. В известен смисъл това е по-рисковано за Борисов, отколкото опасните игрички с Първанов.
Любомир Живков