Първанов и Борисов се цакат с „инфо”
И най-вече – обвързването на преговорите по военната съставляваща и мирната ядрена програма на Иран. Конфузията между Сергей Лавров и Хилари Клинтън е „хедлайн” не само в руските медии. Но не откритите източници на информация генерират напрежение между Борисов и Първанов. Битката е за дискретните знаци – „докладите на посланиците”, за които Борисов толкова откровено заговори за пръв път. Кой на кого залага. И още – на какво.
По тази писта нашите служби малко могат да им помогнат. Нямат капацитет и кураж да работят на такова ниво. Засега са на равнище между двамата лидери – „сградата отсреща” и подобни нишани между Първанов и Борисов за „взаимно слушкане”. Първанов беше по-агресивен – прекара намеците през „публиката”. Борисов му го върна след дълго колебание пак през „публиката” – „докладите на посланиците”. И през „Ей тоз гьол”.
Много избързват анализаторите, които привиждат в думите на Борисов знак, че той ще кандиса толкова лесно на руската оферта. Не че не иска. Цакането на нашите играчи е с „инфо” – мерят си ги някак като в махалата. В стратегическата игра други контролират решаващите ходове – Русия и САЩ.
И все пак – вчера Путин избра изкусително-съблазняващия тон за посланието навън, когато обясняваше ядрените опции на Русия. Въпреки позицията на Клинтън заяви, че Русия ще довърши ядрения проект на Иран в Бушера. Разду и за съглашенията с Индия за изграждане на 12-16 ядрени реактора. И, о, съдба – не пропусна и България по тази тема – „продължават преговорите с България за изграждане на АЕЦ „Белене”.
Как ще изработят Първанов и Борисов „единна позиция” по енергийните битки и „врътки” между Русия и САЩ? Обама заяви в сряда – необходими са „агресивни санкции” срещу Иран. В четвъртък Медведев отговори – нужни са „умни санкции”.
Но в дъното е Путин – мужду 2001 и 2005 г. той (играчите в неговата Схема) очерта линиите за оформяне на новата „ядрена енергийна доктрина” на Русия. Зададе рамката на нови баланси между газовите и петролни „олигарси” и развитието на ядрения потенциал на Русия.
Сега Путин е много напред с материала по тази писта. В сравнение, разбира се, с минали периоди в Русия. Иначе очевидно се притеснява от острата необходимост от ускоряване, догонване и решения чрез реактори „с бързи неутрони”, затворен цикъл – решаване на проблема с „ядрените отпадъци”, преминаване на уран-238, тренд към реактори от ІV поколение. (Споко – АЕЦ „Белене” може да дочака и четвърта „първа копка”)
Геостратегическите амбиции на Путин вече се градят и на променяща се структура на икономиката на Русия. Ядрената програма не се основава само на реактори и експанзия навън. Почти 14 милиарда рубли отделя Русия за изграждането на пилотен проект за високотехнологичен Център за ядрена медицина в Димитровград, Уляновска област.
Но в същото време Путин си гони задачите навън. Той ще продължи да натиска за АЕЦ „Белене”. Това си пролича дори и от „ченгеджийските мурафети”, които устроиха на политически и експертен колос, пардон, като Цецка Цачева. (Екипът на Борисов беше много слаб в Москва, обидно слаб. Красимир Велчев може да е страшно доверен на премиера, но много малко можеше да помогне на Цачева, когато край нея е рафиниран играч като Пирински. Да не припомняме, че Първанов с право иронизира Велчев за грешката с 2002 г.)
Но Путин също е притиснат – от задачите, които сам си е поставил. И от сроковете. Сега му се налага да бави топката по други писти за „размяна” с американците. Принуден е да маневрира чрез Медведев, разпъвайки на макс тъй гъвкавия между двамата Лавров. Руснаците играят остро. Готови са уж да преразгледат позицията за Бушера, но само ако янките им бутнат „ресто” за ПРО.
На това място стигаме до „докладите на посланиците”. По тях може и да протича инфо от „открити източници”. Но от тях не тече към „открити източници”. Само капе от време на време. Когато Първанов и Борисов решат да рискуват с някой намек, с малко пласмент. Прословутото „изпускане” на посланик Джеймс Уорлик изигра ролята на спусък за напрежението между двамата. Притискането на Цачева (т.е. Борисов) по линия на ПРО и АЕЦ „Белене” показва, че руснаците ще имат агресивна линия по официалните протоколни канали, която ще смекчават от време на време с почти задушевния „вербовъчен” тон в четвъртък на Путин. Но той беше коректен във формулировката – „продължават преговорите”. Дали Първанов е разчел правилно този сигнал?! И дали Борисов ще се възползва от него?!
Очевидно е най-вече едно – и да се наговарят, и да се „карат”, „единна позиция” по енергийните и геостратегически битки и „врътки” между САЩ и Русия в нашата зона не могат да изработят. (Вчерашната публикация в „Тайм” за „тоталния информационен контрол” има препратки и по тази „външна тема”) Тези номера минават само пред бюрократите в Брюксел – но и там до време.
Цакането с чувствително „инфо” (независимо от четенето на едни и същи доклади на службите) през „публиката” е упражнение, което няма как да заблуди никой от основните играчи в посолствата в София.
Любомир Живков