Първанов си отива със сигурност, за Дянков „един Господ знае”…
Политическите босове на републиката силно се изнервиха. Разменят си реплики на сцената, а в задкулисието направо са пред размяна на крошета. Първанов напълно си изтърва нервите. Дянков го провокира методично. Той е вторият (Бойко е първият) човек на американците в сегашната властова „гарнитура”. След избирането на леля му (Кристалина Георгиева) с фурор в ЕК той е трудно пробиваем – не е невъзможно заради Кризата, но е трудно.
Какво точно иска Първанов – той си отива със сигурност. Мандатът му безмилостно изтича в политическото небитие. Вероятно желае да запази неопетнено „името си” (въпреки историите около знакова фигура като Люси Стойков и „Опасните”), за да преуспее в Проекта, който замислял…
На това място няма как да не се сетим за втория „герой” на нервното навечерие на националния празник (не е Дянков) – неотразимата политическа „фурия” Татяна Дончева. Тя пък била създала ДАНС…Може би отговорникът за проекта ДАНС в посолството на САЩ в София преди три години – DCM (заместник) Н.Пр. Алекс Караянис, не е пропуснал да забележи първоначалния интерес на Първанов към ДАНС. Днес проверихме чрез наши източници в Амбасадата – „Алекс все още не е забравил напористата Таня!”. Караянис в момента е бос за „Европа” в Държавния департамент. И продължава да следи ситуацията с темата „Правосъдие” у нас…
Всъщност Първанов е прав да реагира – само дето не трябваше да го прави толкова нервно и да поставя ултиматуми. Той отдавна няма този обществен ресурс, за да притиска Бойко Борисов толкова остро.
Американците винаги разглеждат политическата читавост на властниците през „джоба” им.
Лошото за Първанов е, че думичките на Дянков са двусмислени. А Първанов всъщност трябва да „съди” водещите за въпроситe – също кофти упражнение. Той и без това вече им направи реклама, която ще ги изстреля в рейтингите много над дружката му Слави Трифонов. Жалко за Първанов – толкова много грешки.
Вероятно е разочаровал много свои фенове в навечерието на „ЧРД” на емблематичния уж потаен гуру на Задкулисието на прословутия преход – о.р. ген. (ДС) Любен Гоцев, отбелязващ днес (3 март) тежък „юбилей” – 80 години. Апропо – Първанов него ли ще почете, или пък ще поздрави колегата си Желю Желев?!
Наистина ни е жал за Първанов – и негови бивши съратници участват в кампанията срещу него. Вероятно президентът се дразни от „тефлоновия ефект” в публичния образ на Бойко Борисов. Но това е положението в момента. Животът е несправедлив. Сега Първанов ще фокусира върху себе си удари от различни посоки – тежки удари. И той си създаде мощни врагове през годините. Никой от тях няма да го жали в края на последния му мандат. Независимо от възможните контраудари.
Първанов си направи лоша услуга – показа на враговете си, че е уязвим за мащабни и дълготрайни „психологически операции”, щом като трепва при подобна провокация.
Не разбира ли Първанов, че както Цветан Цветанов не би тръгнал срещу Алексей Петров, така и Симеон Дянков не би скочил срещу него, без „доброто” на Бойко Борисов?!
И ако го разбира какво – ще припомня на Борисов как лично е спирал острословец като Цвятко Цветков да не го атакува толкова системно след взривяването на Иван Тодоров-Доктора и последвалото подаване на оставка пред Симеон?!
Борисов прати хабер на Първанов с атаката на Дянков – няма да откаже „приемане-предаване” един вид…Кой ще е кандидат-приемникът от ГЕРБ още не е решено – но Бойко Борисов иска тази позиция за ГЕРБ. Засега не дава индикации, че би отишъл на вариант ала Андрей Луканов – „Премиерът наш, президентът ваш”, защото едва ли иска да свърши като него. Точно Борисов ли ще откаже да прибере под крилото си и остатъчните „външни позиции” на НРС, плюс оперативно-клюкарските ресурси на НСО?!
„Вълшебната неузвимост” по тефлонова линия на Борисов вкара в капана Първанов. Защо Първанов, като всеки друг български граждадин, не потърси правата си в съда, а ИСКА ОСТАВКА?! Като какъв точно я иска Първанов тази оставка – като връчващ мандати ли?! Кабинетът „Борисов” е гласуван и избран в парламента. Разделението на властите е конституционен принцип и у нас. Тогава? Като какъв точно си позволява Първанов да иска оставката на Дянков?! Или президентът си вярва, че Борисов ще плесне с ръце и ще се прегърне с него, натирвайки точно в този момент Дянков. За да огорчи Кристалина Георгиева и да Озадачи, пардон, своите министри?! Борисов ще се задоволи с дискретни жестове на „помирение” в задкулисието – „подведен” бил и Първанов, ех. Трябва ли да се учудва Първанов от публичната реакция на пресцентъра на МФ?!
Всъщност атаките по Първанов едва сега започват – фигура като Иван Костов ли ще пропусне да припомни за „петролни афери” в Ирак и други техники за финансиране на БСП по времето на един предишен лидер?! Костовите хора ще попитат ясно – „Недосегаем ли е Първанов?!”.
Острата и страшно изнервена реакция на Първанов има една мишена – Борисов. Тества(т) премиера.
Ако той трепне – внушенията за страх от президента заради „тайни зависимости” ще залеят определени медии. Като начало. После ще има и още заготовки. Какво се случва – Дянков дали не осигури в движение още един повод за задкулисни договорки между Първанов и Борисов, играещи го „национално-отговорни лидери”. Или пък този път Борисов ще откаже да поеме риска – да разложи екипа си заради публичния комфорт на президента?!
Нали Първанов не е забравил репликата на Борисов към Дянков – „Един Господ знае кога ще свърши кризата!”. Тогава защо не се кефи на опцията – „един Господ знае” кога ще бъде принуден Дянков да подаде оставка. Може ли да си осигури благоволението и разбирането на „един Господ” Първанов?! И никаква жлъч – наистина не биваше да бъде иронизиран така действащ президент точно преди националния празник. Но не ни питат нас, ех, г-н президент, не ни питат.
Любомир Живков