Първанов, това и Путин не си го е позволявал!
Президентът Георги Първанов дали не се увлече този път – вероятно е преценил, че Симеон Дянков (и най-вече шефът му) може да изтърпи публичен линч, както се случи на служителя (вече бивш) на НСО – Николай Марков. Колко ли Озадачен е сега Борисов от този кавър на „стенограми-капани”?!
„Гоце” дали не се опитва да запази „лицето” си, отвръщайки на привидяните от него провокации с още по-откровено предизвикателство?!
Вчера Първанов разигра постановка, в която вкара всички „идоли” на Бейкън – идолите на пещерата и на театъра, идолите на племето и идолите на форума. Разигра се фарс на „подобията”. Но спонтанните, пардон, „фикции на духа” (Бейкън) за такива като Първанов в един момент идват в повече и за Племето, и за Вожда. Да не говорим за идолите на форума – Първанов не вкарва ли площадното говорене в мрачната сграда, която дали не обитава като пръв „екселенц” на републиката, мил пардон и прочие?! Посланието е ясно – Народе, ето го врага.
Но Дянков е малкият враг. Помнете Борисов! Но не забравяйте, че аз съм единствената „алтернатива”.
Но „подобието” с Путин е мнимо. Да не обиждаме Путин – той е сериозна фигура. „Замочим в сортире!” (не става дума за клозет на двора…) е политическа формула само за чеченците-„терористи”, а не отношение към министри като Виктор Христенко, да речем. И когато Путин беше президент, и сега. Путин обитава президентска република. За всички наблюдатели той е силната фигура в „тандема” на двамата ученици на Собчак – Путин и Медведев.
Нещо повече – Путин не отговори подобаващо на леката провокация от Медведев с „Посланието” в началото на сегашния политически сезон. Путин знае, че силата, която се демонстрира и към „екипа отсреща”, няма нужда да бъде изразявана с назидателно дърдорене. Путин излъчва сила, докато Първанов се опитва да „облъчи” публиката с претенцията си, че е най-силният „политически мъж” в републиката – независимо от официален статус, правомощия, и прочие „подробности” за него.
Забелязали сме, че Първанов няма усет към детайлите и си пада по фарсовите повторения – като всеки средностатистически „историк” по тези географски ширини. Първанов не притежава нито стратегическо, нито оперативно мислене – големите му „идеи” за енергетиката са закъснял постсъветски „сецесион”, а комбинациите му са фарсови повторения – Първанов очевидно бърка Симеон Дянков и неговите възможности за реакция на вчерашното унижение с потенциала на Николай Марков. Бихме му препоръчали да си изгради усет към детайла, ако иска да остане в политиката – може да започне с препрочитане на някои култови страници от „Сеньор президентът” на Астуриас – да наблегне на глава ІІІ – „Бягството на палячото”.
Претенциите на Първанов да определи „правилата на играта” за наследниците в институциите не са ли повече от смешни? Мъдрите евреи се доверили на Скрижалите, а не на паметта. Но пък Първанов едва ли е политически „каменоделец” – няма усет към детайла? Институционалната идентичност едва ли означава самоидентификация – „Държавността – това съм аз.”
Но пък и „Гоце” очевидно смята, че някак си не е добре за бивш (извинете) комунист да живее сред „нация от мъже на честта и рицарството” (Едмънд Бърк) – „Отмина онази чувствителност към принципите и онова целомъдрие на честта, които усещаха обидата като рана, които вдъхваха смелост и уталожваха яростта…”.
Но най-лошото за него е, че е в плен на „болшевишко мислене” – „Ти с Бойко ли си, или с мен?!”. Примерно…
Първанов преигра с мачкането на Дянков вчера – надмина дори нашите „очаквания”. Минути след като Дянков излезе от сакралната Обител, пуснахме текста „Първанов греши съдбовно с мачкането на Дянков”. И не сгреши ли – Цветан Цветанов дори не успя да се нахвали с традиционните предПанорамни петъчни акции, защото трябваше да предаде Отговора на Бойко Борисов до Първанов чрез национален тв канал – БНТ. Имаше и бонус – Бойко Василев не достигна ли висините на „церемониалната журналистика” – вместо да „извади новината”. Образцова „държавническа” журналистика…
Разигра се поредното раздаване в „политическия покер” – Първанов и Борисов дали вече не са дори отвъд зоната на блъфирането. Член 32 от Конституцията дали няма да се превърне в „Параграф” 22, или отново „президентски записи” ще решават съдбовни казуси?! Колко пъти още Борисов ще блъфира с „отиване на избори”, след като добре знае, че от Брюксел ще му скръцнат със зъбки?! Колко пъти още Първанов ще блъфира, че е „публичен разпоредител” на „общественото мнение” от последна инстанция?!
Първанов забравя ли идеята си дни преди парламентарния вот – първите две партии трябвало да създадат мощна коалиция. Визираше, разбира се, ГЕРБ и БСП, защото социологическите вибратори даваха на червените космически резултат – на ръба били да задминат дори герберите. Видя се колко ги настигнаха и задминаха. Първанов за една бройка да препоръча коалиция между ГЕРБ и ДПС, защото червените получиха толкова жалък за БСП резултат, че на практика броят на гласоподавателите за тях е сравним с този на ДПС. Не е ли това истинско падение за „визията” на такъв като Първанов?! Като какъв сега той се прави на „пророк”?!
Война на Борисов ли обяви вчера Първанов?!
Паметта му на историк дали е достатъчно отзивчива – помни ли Сун Дзъ:”Война – това е пътят на заблудата. Затова, ако ти можеш да направиш нещо, показвай на противника, че не можеш; ако използваш нещо, показвай на противника, че не го използваш; ако се намираш наблизо, показвай, че си далече; ако си далече – показвай, че си близко; подмамвай противника с изгода; обърквай противника и го завладей; ако при противника всичко е наред, бъди нащрек; ако противникът е по-силен от теб, избягвай го; ако той е податлив на гняв, разгневи го; приеми смирен вид, предизвикай в него самоувереност; ако силите му са свежи, изтощи го; ако силите на противника са дружни, разедини ги; нападай противника, когато е неподготвен; появявай се там, където не те очакват.”. А Борисов забравил ли е този култов текст?!
Но Борисов дали не трябва да си припомни и друго – „последното изкушение е най-голямото предателство”. Вчера Първанов разгроми цялото му правителство – безцеремонно извади „томахавката”. И това ли ще изтърпи Борисов?! Отсега ли ще се прави на президент-обединител, докато Първанов изглежда загрява за премиер?! Какво „менкане” – Борисов-държавник, а Първанов – привиждан вече като „лице на бъдещ партиен проект”…
Президентското мачкане на целия кабинет „Борисов” е публично унижение за Бойко Борисов. Ако той изтърпи И това, никога повече няма да има лице да се прави на „мачо” в политиката. И едва ли „публиката” ще продължава да го припознава като „естествен” (термин от жаргона в Пентагона) национален лидер. Президентът е напълно прав за себе си – той не може да си позволи да се превърне за „посмешище” в тв шоу, защото има съветски образци, а не американски. И точно „на датата” на смъртта на Сталин се развихри…Първанов не навлезе ли в следите на болшевишките колони – „Кой кого?”?!
Първанов насади публично Борисов със стенограмата –
премиерът не се ли „разсейваше” пред репортери в кулоарите на парламента, когато го питаха дали има пръст в уреждането на рандевуто между президента и Дянков?! Подложи Дянков на нечувано унижение, подлагайки го на „кръстосан разпит” – Колев, Ананиев и като екстра – записвачите. (Правителство в сянка ли е създал Първанов?!) Истинско размазване. Борисов дава ли си дава сметка как Първанов се подигра вчера с него?! И помни ли – „Войната е справедлива за онези, за които е неизбежна.” – Тит Ливий, „История”, кн.ІХ, 1.
Изпълнени с неописуем респект, пардон, към президента, смирено бихме му препоръчали да се запознае с алгоритъма на проф. Марк Айзерман за поразяването и на „подвижни мишени”, докато танкът е в движение – в неговия случай: политически, разбира се. Почитания и т.н. (За една бройка да забравим – да разлисти и Радичков – „бомбето” и прочие „подобия” и идоли.)
Любомир Живков