Първанов удари лошо Борисов
Най-изненадващо Георги Първанов заби гол с мощен шут във вратата на Борисов. След като претърпя няколко унизителни загуби на полето на пиара, той се окопити и взе реванш на терена на политиката. Това стана в негова статия, посветена на енергийната политика на България и публикувана в президентския сайт. В статията си Първанов критикува Борисов за липсата на позиция при срещата му с Путин и го нарича видимо неподготвен за нея. Освен това президентът хвърля директно обвинение в конфликт на интереси по отношение на един от водещите министри на новия кабинет: „Не може да не ни смущават обърканите позиции и послания на правителството относно съдбата на проекта „АЕЦ Белене” и за бъдещето на ядрената ни енергетика… Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма изпълнител”.
Това остро „влизане с бутоните” от страна на Първанов е съпроводено с редица аргументирани от негова гледна точка критики към Бойко Борисов за очевидната му неадекватност при срещата му с руския премиер (откъс от стенограмата на разговорите между двамата публикувахме преди седмица). Първанов си позволява и в минало време да „съветва” Борисов за това как е трябвало да защити българския интерес по отношение на проекта „Южен поток” и да се противопостави на претенциите на Путин.
Цялата статия е издържана в експертен стил с конкретни примери и фактология. Очевидно е, че не я е писал лично президентът, но също така е очевидно, че зад него стои добре мотивирана група от хора, които разбират от тези неща и работят в определена посока.
За разлика от това добре написаната статия на президента отговорът на Борисов прилича на оправдание от детската градина: „Другарко, той ми завижда и затова ме бие”.
Впрочем в набързо скалъпения отговор администрацията на Борисов е допуснала и противоречие с думите на самия премиер на срещата с Путин. В Полша той казва на руския си колега буквално следното: „Може би в едномесечен срок ние ще се запознаем с положението на нещата в детайли. Аз имам предвид преди всичко „Белене”. За „Южен поток” аз мисля, че няма да имаме проблеми. Що се касае до петролопровода „Бургас–Александруполис”, то там има един-единствен проблем. По този въпрос ще бъдат произведени два местни референдума – става дума за екологията на крайбрежната зона”. Това е заявил Борисов в прав текст на премиера Путин.
Ето какво казва обаче чрез своята пресслужба на българския президент: „Не виждам как може да има приемственост в нещо, което го няма. Освен голи думи по проектите „АЕЦ Белене”, „Бургас–Александруполис” и „Южен поток” няма нищо друго освен направената за трети път първа копка и разрушаване на малкото построено преди”.
Тази двулична позиция, идваща от липсата на политическа подготвеност и формулирана политика по въпроса, много добре е уловил президентът Първанов и чрез нея е ударил с все сила съперника си по рейтинг Борисов.
Ефектът може да бъде съкрушителен, макар и не за широката публика, която все още се радва на шоупрограмите с правителствения самолет, организирани от премиера. Борисов хем услужливо казва на Путин, че няма проблеми за „Южен поток”, а и за “Бургас-Александруполис”, хем се възмущава пред Първанов, че „Южен поток” е едно нищо, но с няколко първи копки. На всичкото отгоре Първанов е напипал слабото му място и е изредил няколко точки, в които Борисов е можел да се противопостави на Путин точно по отношение на проекта „Южен поток”.
В отговора на Борисов няма нищо по същество, но той съдържа едно признание, което доказва, че Първанов е постигнал целта си. Борисов казва така: „Елементарното възпитание изисква, а и приетата световна практика е опозицията да се изказва за действията и решенията на правителството след изтичане на сто дни от управлението”. Той много добре е разчел статията на Първанов като опозиционна политическа акция, каквато тя е. И тук стигаме до основния въпрос: легитимирането на българския президент като основна и засега единствена сериозна опозиция на ГЕРБ. При това моментът за тази заявка и темата за тази акция са много добре избрани – енергийна политика и тежък провал при първата сериозна международна среща на Борисов.
Той се яви пред Путин като студент пред професор с единственото желание да отложи лятната сесия за септември – дайте ни месец отсрочка да се запознаем с документите, пък да видим…
Доколкото ми е известно, Борисов се мотае във властта от осем години, партията му ГЕРБ е поне на три, „експертно” го съветват всички останки от славното минало на СДС начело с Костови Мартин Димитров, както и станалите, за мое съжаление, негови клакьорски медии, самоназоваващи се до скоро като “граждански”. Би трябвало да има вече изготвена позиция по тези въпроси, а не да се моли за месец отсрочка и да изглежда жалък в очите на руската страна, защото липсата на позиция в такъв диалог те прави именно жалък.
Казвам тези думи със съжаление, защото ми се искаше премиерът, който се води, че оглавява дясно-центристко правителство, да има по-категорична и рязка политика по отношение на геополитическата инвазия от страна на Русия, която си намира далеч по-добри защитници в лицето на Първанов, да речем. Би ми се искало и политиците от така нареченото дясно, и така наречените свободни медии да бяха критикували навреме Борисов, очертавайки се като негова политическа алтернатива, а не да го прави Георги Първанов, който изглежда е събрал далеч по-подготвени експерти зад гърба си, отколкото Костов и останалите сървайвъри вдясно. Искам да кажа, че Първанов взе инициативата по две линии, които са изключително важни за развитието на страната, а така наречените десни го гледат със скръстени ръце и сякаш не могат да направят нищо.
Първанов ясно и недвусмислено защитава руските политически и икономически интереси в България, като същевременно се конституира като единствена сериозна алтернатива на Борисов.
Фактът, че го прави толкова смело и толкова рано, може да се тълкува различно. И като опит за натиск преди Борисов да е какво да прави с проектите и като нещо друго. Една от линиите на разсъждение е следната: сред политическия елит, под което разбирам хората, които се занимават професионално с политика, Бойко Борисов е разпознат като негоден и слаб играч в дългосрочен политически план.
Фактът, че толкова много хора говорят за алтернативи, а изключително предпазливият, да не кажа страхлив Първанов скача на Борисов по такъв остър начин, ме навежда на тези мисли: политиците имат по-добър инстинкт от останалите хора и определено се движат, ако не с години, то поне с месеци пред останалите. Вярно е, че понякога може и да се лъжат, не бих се учудил, ако Борисов изкара с тази тодорживковска автентичност още два мандата, но в повечето случаи политиците не се лъжат, особено когато се решават на смели публични крачки. А стъпката на Първанов е именно такава – смело излизане от декора в който Борисов превърна останалите политически сили и претенции за лидерство. В това отношение президентът изглежда по-силен от Борисов, защото зад гърба му стои мощна империя с ясно изразени цели и интереси, както и не малки останки от една все още жизнена политическа столетница.
Зад гърба на Борисов стоят Цецка, Фидоска, полу-пенсионираният Костов, няколко клакьорски, но незначителни медии и бивши сини анализатори, решени да се продадат на всяка цена, колкото и ниска да е тя.
Статията на Първанов би трябвало да ги разтревожи, защото показва, че преждевременната им радост от победата на Борисов наистина е много преждевременна. Като казвам, че трябва да ги разтревожи, сякаш очаквам нещо от тях, но истината е, че от тях нищо не може да се очаква. Те са амортизирана, разпадаща се клиентелистка група, която изтича в канала на гербаджийския метеж. За пореден път ще кажа, че основният проблем е коституирането на два основни полюса – този на Борисов и този на Първанов, в които проевропейските, модерни български граждани нямат място. Статията на Първанов е политическа заявка, а начинът, по който е написана, показва, че зад този иначе посредствен политик има подготвени хора, които няма току-така да сдадат позициите си. Зад харизмата на Бойко Борисов не се вижда нищо освен няколкостотин първи копки. И това е тревожно, защото модерната гражданска европейска политическа алтернативна все още я няма.
Изборът е между Тодор Живков и Тодор Живков.
Явор Дачков