Първанов четял с усмивка „гнусните“ публикации за себе си

Така нареченият дуел между премиера Борисов и президента Първанов на практика не се състоя, а и нямаше как: колко ли са зрителите, които са били в състояние да следят едновременно монолозите на двамината? И как да преценят кой е „победителят“? Но и беглият „прочит“ на казаното от двете водещи национални телевизионни трибуни е достатъчен за няколко извода.

Самата идея за подобен формат на задочен спор поставя по дефиниция министър-председателя в губеща позиция, но подстрекателите са преценили правилно нрава на премиера като биткаджия, който няма да избяга от предизвикателството. Премиерът е политикът, който отговаря за цените, заплатите, пенсиите и всички подобни неприятни за коментиране, но определящи общественото мнение въпроси. Докато президентът отговаря за …себе си.

Имал амбицията да бъде най-пътуващия президент( и нито дума за маскираните като срещи с обществеността ловни излети и за безумните му околосветски пътешествия, похарчените за тях пари и корумпиращата практика да вози в самолета си медийни шефове).

Липсва твърде важната информация чия е била инициативата за това „мерене на рейтингите“. Но каквото и да премерят мерачите е видно, че на практика Борисов влезе в капана на Първанов почти като заместника си Дянков. Включително защото не съобщи нищо ново, а послужи за фон на президентското самоизтъкване ( не че и премиерът не го прави, но това е нещо, което отдавна не е новина).

В комфортното телевизионно студио Първанов се обяви за защитник на общините, т.е. на „населението“, от натиска на ГЕРБ ( нали предстоящите местни избори са най-актуални към днешна дата). Похвали се колко е успешен като партиен лидер и президент и ни осведоми, че през 2005 г. е имал предложение от Станишев да стане премиер, но му харесвало повече да бъде президент, защото се чувствал силен като такъв ( това е забележително косвено признание за силата на слабите му правомощия).

Застъпи са за пряката демокрация с искане за референдум за „неродения Иванчо“ АЕЦ Белене и разпалено обясни себе си като алтернатива – гражданска при това( отново в стил „мисля за народа, за гражданите, това ми е най-важно“).

Докато Борисов отклони въпросите за Първанов и дори заяви, че не се интересувал от неговия политически проект, президентът използва ефира да го свърже с Алексей Петров като бивш партньор в обща фирма( и тук нямаше въпрос към Първанов за гъмжилото от служители в президентската администрация, които в явно нарушение на закона въртят частен бизнес).

Но ако за всичко казано дотук аналогиите с темите от книгата „Президент на РъБъ“ могат да минат за условни, то удобно поднесеният му въпрос за приятелите му направо доведе до безименен отговор на поименното посочените в книгата скандални факти за приятелствата на Първанов. С херувимско изражение той изпъшка, че през годините не оправдал очакванията на някои свои приятели и се бил разделил с тях, оставяйки зрителя да вярва в своята безпристранност, докато истината е, че се обкръжил с познати и предани хора, включително съпруги на приятели.

Със същата подсказана лекота Първанов се разграничи от въпроса за съветниците си, като убития Емил Кюлев, които не му били съветници, защото не пишело да са му съветници в сайта му. Но вече съвсем олекна по темата за личния му живот, за който всичко написано било „гнусно“( т.е. няма никаква истина в изнесеното за бракониестването му, прелюбодеянията, скъпите пушки) , но го четели в семейството му с усмивка.

Щял да издаде един ден пълни избрани съчинения от написаното в жълтата преса, за да станело ясно как не се прави журналистика, пошегува се той самодоволно, след като водещата му зададе отговора, подканвайки го да се изкаже за „импровизиациите“ в медиите за неговия личен живот.

И ако в този текст някому липсва сравнението с изявата на Борисов и съпоставката между атмосферата в двете предавания, заслужава си да се отбележи само едно: на Първанов не беше задеден нито един неудобен въпрос в БиТиВи, докато Витомир Саръиванов успя да притесни обикновено невъзмутимия Борисов. Хвана го например в неудобно положение по темата за предстоящия скок на цените на газа ( и всичко останало по веригата).

В обичайния си стил Борисов прехвърли вината за това на „предишните“, които така са сключили договора с руснаците. На което водещият иронизира, че те трябва да са били много прозорливи да знаят години по-рано, че тъкмо той ще управлява днес. Нищо подобно не му се случи на Първанов в БиТиВи, която затвърди представата за себе си като един от президентските медийни инструменти за влияние.

Предупредих в началото да не четете, ако имате нагласата да смятате автора за егоцентрик. Но ако сте пренебрегнали съвета ми, сами сте си виновни да стигнете да следното мое заключение: Борисов трябва да прочете „Президент на РъБъ“ или поне да му я преразкажат. След което да се произнася по адрес на Първанов. В противен случай излиза, че Първанов не „му цепи басма“, а Борисов или е неосведомен с кого си има работа, или по някаква причина се държи като негов подчинен.

Иво Инджев
www.ivo.bg