РАДЕВ НЯМА ТОПКИ ДА СМЪКНЕ ДЕФИЦИТА ПОД 3%. БЕЗ РЕФОРМИ ВЛАСТТА МУ ПОЕМА ПО КРАТКИЯ ПЪТ КЪМ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ. И НИТО РАДЕВ, НИТО КОПРИНКОВ МОГАТ ДА СЕ ОПРАВЯТ С ВЛАСТОВАТА КАША, ЗАБЪРКАНА ОТ СОБСТВЕНИТЕ ИМ ЛЪЖИ
Колкото и да се мъчат пиарите на новото правителство да насадят новината, че американските военни самолети си тръгват от София (явно визите за българите няма да паднат), истинската новина е друга. И аз ви предупредих за нея още преди месец:
„АУТСОРСВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ“ – ТОВА ПРАВЯТ РАДЕВ И ГЪЛЪБ, ЗАЩОТО НЯМАТ ТОПКИ, ОТ КОЕТО ЩЕ ВИ БОЛИ. АКО ИМАХА ТОПКИ ЩЯХА ДА ВАДЯТ МОЛИВА И ДА ЗАЧЕРКВАТ
Днес премиерът-президент Румен Радев най-сетне изплю камъчето, че няма никакво намерение да представи Бюджет 2026 с дефицит под 3% и по този начин де факто признава, че не възнамерява да прави никакви реформи, освен повърхностни и козметични такива. А истината е, че просто няма топките за истински дълбоки, трансформиращи промени, които да измъкнат България от батака.
Защо?
Заради тънките политически сметчици за президентските избори, „кой да е отгоре“ и всякакви такива.
И защото Радев е хванат като в менгеме и от двете страни – от едната му страна го натиска капана на собствените му популистки предизборни обещания, които всеки ден му се напомнят и няма как скоро да бъдат забравени (как и би могло след тия „най-големи протести в България от 1997 година насам“?), а от другата страна му размахва пръст дългата олигархична опашка, която се е извила пред кабинета на Копринков.
Същите тези „бизнесмени“ на „предишните“. А там Копринката дължи чували с пари за предизборната кампания и е обещавал „от пиле мляко“ само и само да вземат властта с Радев.
Е, взеха я. По-точно – дадоха им я властта. Дадоха им я и ГЕРБ, и ДПС включително, и то им я дадоха така, че изненадаха самия Радев, който при второто си излизане в изборната нощ гледаше малко като Тодор Живков на 10 ноември, само че за разлика от Бай Тошо този път шокът не беше, че го махат от власт, а че една невидима ръка качваше Радев в асансьора на властта с нечувано от десетилетия пълно мнозинство. И то толкова невидима, че социолозите бяха изпуснали цели 10% от изборния резултат на „Прогресивна България“.
Освен, с пълната власт, невидимата ръка закичи Радев и с пълна отговорност. А пълната отговорност, както добре знаете, е почти винаги и пълен секс. И то секс без вазелин.
Дадоха му я тая пълна власт до такава степен, че Радев да не познава по-голямата част от собствената си парламентарна група, съставена от невероятните 131 депутата, а той дори партия не беше направил все още. Странна работа, нали? Човек без партия взима пълно мнозинство от 131 депутата сбирщайн, в който само 5-6 души имат някакъв предишен политически опит. Сещайте се как става тая работа.
131 депутати без фигура като Екатерина Михайлова-класната, която дърпаше юздите на парламентарната група на Костов, без фигура като Цветан Цветанов, който слухтеше цялата държава, но най-вече собствените си колеги в ГЕРБ.
Въобще, „Прогресивна България“ е едно голямо НДСВ и още по-голямо ИТН, начело с третия ешелон на БСП – Антон Кутев и Пепи Витанов, и просто ви е бедна фантазията колко лесно при определени обстоятелства могат да се случат разцепления в стил „Новото време“ или „Руди Гела“ там.
И сега нито Радев, нито Копринков могат да се оправят в тази властова каша, забъркана от собствените им лъжи.
Така е, трудно се седи на два стола, затова най-често просто се пада от тях на земята, а после остава само болката в дупето.
Това е положението ви, драги, и вие сами си се набутахте в него. И както сами се убедихте, нито Малкия Хладилник Слави с поршето може да ви помогне, нито „волейболната легенда“ Владо, който не знае журналист ли е, спортист ли е, треньор ли е, може да ви помогне, камо ли може да ви спаси Рич Форестър на Първанов, който денем се чуди дали си е боядисал косата добре, а вечер – дали не е време отново да си изправя бръчките.
Един по един Радев го изпържиха точно собствените му хора, та накрая се принуди просто да ги скрие, за да не го закопаят още повече. Резилът по едно време беше станал толкова голям, че дори някои от най-верните блюдолизци на новата власт като Явор Дачков се принудиха да признават грешките.
Всъщност в края на миналата година се бях опитал да ви предупредя, че оставката на Желязков не е това, което изглежда. Във всеки случай тя не беше победа на протеста.
Тя беше от една страна отмъщението на Борисов за пеевския изборен погром в Пазарджик. Действително, блестящ ход на старата кобра Борисов, който направи така, че Пеевски просто да гледа безсилен и прецакан в залата на Народното събрание. От друга страна обаче, хитрецът Борисов перфектно разбираше на какви пачи яйца насажда Румен Радев, който в онзи момент вече се беше опиянчил до крайност от това, че „народът го иска“.
Ето, Румене, получи си те народа. И сега виждаш ли как тежи царската корона? Ти го виждаш сега, ама Борисов живя с нея 15 години и я издържа. Апропо, везирът му Пеевски и той издържа да я подпира от време на време тая корона, че да не го затисне тежестта горкия Бойко. А ти си сам. Искаше да си сам. Окей, сам си. И сега не можеш да извадиш бюджет с 3% дефицит, защото те е страх „какво ще кажат хората“.
Страх те е да не „стане нещо“ преди президентските избори.
А ти, ако не направиш реформи сега, в първите 6 месеца, повярвай ми, няма да направиш никакви реформи нито догодина, нито никога. Гледай Костов, гледай Царя и се учи – и двамата направиха най-важните си реформи още в началото, докато е прясна победата от изборите, а замаяният електорат може да поема болка, замаскирана с алибито, че е „за добро“.
Но понеже ви е страх, Румене, решихте да пропеете старата, но ужасно изтъркана песен, уж на нов глас – баналния до болка рефрен „предишните са виновни“.
Точно тази стратегия, между другото, потопи Борисов скорострелно още в първия му мандат.
Ако не помните, да ви подсетя: тогава Борисов обясняваше само две неща – как България била връхлетяна от „най-тежката икономическа и финансова криза в световната история“ и как „Станишев е виновен“. С първото оправдаваше защо Симеон Дянков трябва да е финансов министър, а с второто си измиваше собствените ръце за дето не си изпълнява предизборните обещания.
Но към третата година на народа му писна и излезе масово по улиците от бедност и разочарование, след като му посегнаха и на последния „достъпен лукс“ в ония години – евтиния ток, в който хората си включваха телевизорите да гледат „Шоуто на Слави“, „Биг Брадър“ и „Господари на ефира“ или компютрите с безплатните филми и порно от торентите. И забележете – тук изобщо не говорим кой какви мнозинства е имал.
Никакво мнозинство няма никакво значение, защото никакво мнозинство не може да те спаси, тръгне ли улицата. Справка: зимата на 2025 година.
А сега да ви обясня какви са разликите спрямо сега. Първо, за разлика от гълъба на Радев, Симеон Дянков правеше реформи. Добри, лоши, постни пици, няма никакво значение – имаше някакви реформи. А Радев не иска да прави реформи.
Второ, тогава все още живеехме в последните години на мудните аналогови медии – телевизии, радиа, вестници на хартия, социалните мрежи бяха нещо като мода по-скоро само сред младите. Нещо като Тик-Ток при „джензитата“ днес. Сега обаче социалните мрежи вече са убили телевизиите, на път са да приключат и сайтовете, които сайтове пък преди това затриха вестниците, а радиата едва-едва кретат само заради това, че все още звучат по пътищата в 20-годишните бангии нов внос трета ръка и в таксиджийските „копърки“ на 2 милиона километра.
Днес социалните мрежи властват, а информацията в тях – добра или лоша – се движи много по-бързо, изключително бързо, толкова бързо, че само няколко колажа и мемета могат в рамките на 1 час да променят общественото мнение срещу всекиго.
И другата разлика е, че ако опонентите на Радев – Борисов и Пеевски – много добре владеят традиционните медии, то Асен Василев, който мрази Румен почти толкова, колкото го мразят Бойко и Делян, владее перфектно социалните мрежи. И той това го показа много добре в края на 2025 година – разбира се, видяха го само тези, които умеят да виждат. Пеевски не го видя, а на Борисов му го разказаха, само че той по традиция не разбира какво му говорят по тая материя.
И ако Румен Радев си мисли, че „външният фактор“ е зад гърба му само защото германците и французите му пускат някакви любезности как могат едва ли не да го направят посредник между Европа и Путин, то много скоро, още към края на тази година, когато демократите си върнат контрола в Конгреса и започнат постепенно да си възстановяват властта в САЩ, Радев ще разбере, че не той, а Асен Василев е много по-добре позициониран в чужбина и то на най-важното място при „външния фактор“.
Защото, ако не сте забелязали какво прави Асен и защо би шута на ДБ, да ви кажа: той май вижда себе си като един нов Костов, а Радев – като бъдещия нов Виденов. Надявам се, че ме разбирате какво имам предвид: правителството днес май избра да поеме по късата писта, с което рискува уж „нарисуваната победа“ (по Райчев) на президентските избори, вероятната загуба на местните избори догодина и почти сигурните предсрочни парламентарни избори някъде между или след това.
Някои хора казват, че ПБ било новото БСП. Това започва да звучи все по-правдиво, най-малкото защото БСП никога не са били особено добри в две неща: финансовата политика на държавата и комуникацията с медиите.
След само няколко седмици на власт вече са ясно видими дефицитите на новата власт точно в тези две направления. А страхливите и половинчатите мерки са път към нищото и колкото по-бързо Радев проумее това, толкова по-добре за него, а и за държавата.
Филип Антонов