Регламентирането на лобистката дейност и гражданското общество

Експосланик Христо Халачев, член на Експертния съвет на Коалиция за устойчиво развитие представи главния извод на направеното изследване: че вече е неизбежно легализирането на формите, видовете и методите на лобирането, с цел да се минизизира противоправната, негативна дейност на сивото лобиране, че то трябва да стане открито, ефективно, демократично и да спре да разяжда държавността и сигурността на обществото. За да стане лобирането легитимно, към него трябва да бъдат привлечени на основата на върховенството на закона нови социални сили, които представляват широк кръг обществени интереси, които по-рано не са имали пряк достъп до властта.

Лобизмът вече не трябва да бъде социално осъждан и политически дискриминиран, а все повече да се поставя в служба на обществените интереси – подчерта Дончо Иванов, председател на гражданско сдружение „Хармония” и национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие. – В известен смисъл все повече отношението към лобизма ще се явява детектор за зрелостта на демокрацията в страната и качество за синхронизацията ни с останалите страни от ЕС. Важно е да се отбележи, че в последните години в България проявите на лобизъм намалят в сектора на дивия лобизъм и преминават в сектора на цивилизования. Този процес трябва да бъде поощрен с правни регламентации, за да излезе съвсем от сферите на подкупа и корупцията и да се придвижи към позицията на прозрачно защитаване на частни, групови и обществени интереси, какъвто е и духът на Лисабонския договор. 

Лобирането се появява тогава, когато съществуват многообразни интереси в обществото и когато достъпът до властта се обезпечава на плуралистична основа, изтъкна арх. Любомир Пеловски, ексминистър и член на Експертния съвет на  Коалиция за устойчиво развитие. Представлявайки инситут на демокрацията, лобизмът  представлява  инструмент на самоорганизация на гражданското общество, с помощта на който се мобилизира обществена поддръжка или опозиция на всеки един несъвършен закон или постановление. Лобистите обезпечават органите на властта с информация по различни въпроси от тяхната дейност. Разширявайки своята информационна или аналитична база, те имат повече аргументи при взимането на своите решения. Лобирането придава на интересите на различните групи актуалност и социална значимост, убеждава власитте в необходимосста приоритетно и  най-пълно тяхно удовлетворение. Лобизмът е средство да се достигне до компромис, той е способ за стабилизиране на разнообразните интереси.

Според Лазар Карадалиев, председател на сдружение „Екострума 2000” и член на УС на Коалиция за устойчиво развитие, направеното изследаване има и  критикуема страна, най-малкото поради факта, че лобизмът досега се е  провеждал най-често за да удовлетворяване на частни и користни интереси в ущърб на  държавните и обществените и много често се асоциира с корупция и подкупност. Резултатността на бизнеса е несравнимо по-добра заради стимулиращите възможности, отколкото при другите структури. Така се създава дисбаланс в съотношението на интересите, съдейства се за социално напрежение, дестабилизира се държавната политика, сменят се рязко приоритети, усилва се една властова позиция, отслабват се други.

Годишният доклад „За състоянието на лобизма в България” позволява да се определи в термините на институционализма лобизма като институт, установяващ правила на организационно оформление, представителство и реализация на групови интереси в демократическата система, подчерта Свилен Милушев, финансист, член на Надзорния съвет на Колиция за устойчиво развитие. Лобирането – това е процес  на взаимодействие на групови интереси със субектите на властта, насочен към реализация на груповите интереси при приемането на решения.

Научният проблем за правното регулиране на лобирането в субектите на българските държавни и общински органи  произтича от наличните диалектически противоречия между динамично изменящите се в областта на лобирането и натрупващи се в процеса на реформи; към дейността на лобизма и статичното законодателство, призвано да регулира тези отношения; между осъществяваната практика в България и недостатъчно теоретично осмисленото правово явление, смята Господин Атанасов, ексдепутат и член на Експертия съвет на Коалиция за устойчиво развитие.  Реализацията на конституционното право на гражданите на участие във властта непосредствено, а и чрез държавните и местни органи, е невъзможно без научно и правно обезпечение на процесите на лобиране, без хармонизация на интересите на държавата, нейните субекти и местните общества. Ако кодификацията е труднопостижима или нецелесъобразна,  може да се обърнем към инкорпорирането – създаване на инкорпориран правен материал за лобирането  във всеки отделен субект на  властта. И все пак възможностите са само три: създаване на закон за лобизма; внасяне в действащите закони на глави за лобирането; изменение на действащото законодателство с отчитане на лобистката дейност.

Положителното в лобизма не е само в това, че с наред с отстояването на  групови интереси може да се работи още по пълноценно в полза на обществото като цяло. А по скоро в образуването на  сложна система от противовеси, която осъществява в крайна сметка политическите решения на базата на широк и демократичен обществен дебат, завърши представянето на доклада Димитър Богословов, изпълнителен директор на Агенция за устойчиво развитие и  член на УС на Коалиция за устойчиво развитие.

Обявено беше провеждането на национална кръгла маса:    „Лобизмът – съгласуване на интересите между публичната администрация, бизнеса и гражданските организации”, която ще се проведе в партньорство с Националния музей „Земята и хората” и издателство „Парадокс” на 16 ноември т.г. Регистрация за участие и доклади ще се извършва до 16  октомври т.г.  в офиса на Коалиция за устойчиво развитие  на адрес ул. „Будапеща” 20.

За повече информация – Коалиция за устойчиво развитие, Сектор „Публични комуникации”, [email protected],  0888 802 389, Д. Иванов