Режисура за автентичност

Само преди месец  президентът Първанов и Бойко Борисов, току-що поел министър-председателския пост, седяха един до друг на волейболния мач на България срещу Куба във Варна. Държаха се добронамерено, от време на време разменяха реплики. Атмосферата в залата беше еуфорична, защото българите правеха голям мач. В един анализ за политическата мозайка след парламентарните избори се пошегувах и използвах като метафора как бяха се разположили Първанов и Борисов – единият, лявата алтернатива, отляво, а другият – десницата, отдясно. Дълго време обаче никой от двамата не започваше политическа атака срещу другия. Създаде се впечатление за известна хармония и баланс на интереси между тях. И не без основание – те са си взаимно необходими. Нито при управлението на Симеон Сакскобурготски, а още по-малко при Сергей Станишев Първанов не съумя – поради липса на достатъчен контраст – да уплътни образа си на „социален президент”.

Сега дясното правителство на ГЕРБ и удобният за полемика премиер му позволяват за две години на постигне онзи имиджов ефект, който му убягваше през трите–четвърти от неговото президентстване досега. Борисов пък, от своя страна, вижда в рейтинговия президент дразнител да разгръща властовите си фантазии и да прилича на силен полюс срещу нещо, което го няма – истинската левица. Затова припламването на искри между държавния глава и шефа на изпълнителната власт, въпреки че започна в неподходящ момент и при още по-неподходящ повод, нямаше как да не се случи. Охридската трагедия, освен мрачни емоции, извади на бял свят и доста слабите политически нерви на новото управление и персоналното му олицетворение.

Атаката на Борисов срещу Първанов заради пътуването до Македония постави началото на истинска градация в размяната на реплики. При това и президентът,и премиерът го направиха в собствените си стилове. Борисов използва да удари съперника си с  изрази като „човешка завист”, изпитвана към солидните му премиерски успехи, равноправните му връзки с Путин и огромния му рейтинг, докато Първанов, който има и научна кариера, използва академичен подход и разгърна контранастъплението си с концептуализиране на няколко фронта – енергетика, еврофондове и антикризисна програма.

Впечатлението, че диалога помежду им е асиметричен, е само повърхностно. Всъщност и единият, и другият постигат сериозни резултати. Първанов, освен че активно влиза в ролята си на „социален президент”, какъвто обещаваше да бъде при две кандидат-президентски кампании, получава и шанс да се превърне в институционална опозиция на ГЕРБ, тъй като БСП като парламентарна опозиция не е в състояние да изпълнява предназначението си. Борисов – при оформено сценично противопоставяне на Първанов първо показва още веднъж мажоритарния характер на днешната политика в България.

Неслучайно част от интригата се завъртя около тезата на президента за необходимост от лидерство и прагматизъм в енергийната политика, интерпретирана от Борисов като закъсняло прозрение за нуждата от лидерство и прагматизъм изобщо, от което трябва да се подразбира , че лидер и прагматик е министър-председателят. Второ – за пореден път става очевидно, че в момента ГЕРБ няма срещу себе си нито партийна, нито консолидирана гражданска алтернатива. И трето – персонално противопоставяне на Борисов и Първанов е почти открита заявка на премиера да се бори за президентския пост след две години.

Сблъсъкът между двете най-важни институции носи и огромен ресурс и възможности за влияние на ловния посредник между тях, който тепърва ще трябва да омекотява, да облагородява и да направлява, а всъщност – да печели. Оттук следва и един от най-важните политически въпроси – автентичен или режисиран е „новият двуполюсен модел”? Категоричен извод и оценка в която и да било посока ще бъдат прибързани и неточни, защото още не сме станали свидетели на основното действие – каква ще бъде истинската съдба на руско-българските енергийни проекти и дали Първанов и Борисов ще кръстосат в спор  глобалните си визии за развитието на страната. Засега е достатъчно да се каже само, че на фона на Борисов Първанов изглежда реализиран и ангажиран президент, а на фона на Първанов Борисов трупа политическа перспектива. Понякога има нужда и от режисура, за да се докара автентичност.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com