Репортаж от „Второто МВР” в басейна „Спартак”

Петък следобед е. Човекът от другата страна на телефона изглежда не е редовен читател на “Труд”, защото допълва казаното вече с малко обиден за нас въпрос: “На вас изобщо разрешено ли ви е да пишете за Алексей Петров?”

По-нататък разбираме, че човекът плувал в басейна “Спартак” най-редовно – това се отразявало добре на коксартрозата му. Видял полицаите, които правили обиски в сградата сред ареста на бившия съветник в ДАНС. Забелязал, че те запечатват кабинета на Петров и съседната стая, за която чувал, че била пълна със секретни материали.

“По телевизията казаха, че с архивите, които пазел в тая стая, Алексей Петров управлявал държавата. В тия архиви имало данни все едно е налице министерство на вътрешните работи № 2 – обясни нашият информатор. – Затова се стреснах, като забелязах вчера, че вратата на това “Второ МВР” е отворена и вътре една жена нещо работи. Днес нарочно минах пак по тоя коридор. Гледам през процепа – един кашон, пълен с папки, и в него бъркат две жени – явно че на работа са дошли. Ще идете ли да видите?”

Иска ли питане? Озоваваме се след час в басейна “Спартак”. Следваме указанията на нашия читател – от главния вход по стълбата и после вдясно. Малко сме озадачени, че не виждаме наоколо охрана. Нали сме в гнездото на “Октопода” все пак…

Ето я описаната от читателя ни врата – в тесен коридор, където въздухът е влажен и се долавя дъх на баня. На две крачки от нея се вижда стъклен портал с надпис “Стоматолог” и табела за работното време на зъболекаря.

Чук-чук! Никакъв отговор.
Натискаме бравата и се сблъскваме с дребна миловидна жена, която в същия момент ни отваря.
– Извинете – казваме, – тук ли се помещава архивът на Алексей Петров?
– Да, защо? – отговаря ни жената така просто, сякаш я питаме тук ли продават картофи.

– Ние сме от в. “Труд”, може ли да поговорим?
– Може.

– Ние имаме въпроси за архива на г-н Петров.
– Заповядайте. Ще ви отговоря. Аз съм архиварят на Алексей Петров.

Трудно скриваме изненадата си.
Честно казано, представяхме си офис с блиндирана врата и шумоизолации, тежки мебели, железни каси и пазачи. Вместо това влизаме в стаичка 3 на 4 метра, вътре – малко вехто бюро и талашитена библиотечка като ония от Татово време.

На земята се виждат два-три кашона с папки.
Такива папки има и по рафтовете. Окаченият таван е разкован и от него нещо капе, ако се съди по влажното петно и черния найлон, с който е покрита част от бюрото.
Вадим касетофона.

Даря Крачунова: Аз съм архиварят на Алексей Петров

– Правилно ли чухме? Вие казахте, че сте на Алексей Петров архиварят?
– Аз съм. При Петров няма друг архивар. Казвам се Даря Крачунова. Историк съм. Доктор и доцент по съвременна обща история. 25 г. преподавах в СУ “Св. Климент Охридски”. После в Нов български университет водех магистърски курс “Корупция и антикорупция”. Разбирам от архиви. Знам как се събират документи, за да се състави от тях картина на политиката на деня.

– Петров ли ви възложи да направите такава картина? Кога ви нае на работа той?
– С Петров се запознахме преди г одина и половина. Аз напуснах СУ през 2005 г. и си потърсих свободна практика. Превеждах, редактирах, четях лекции по заместване. Веднъж познати ме попитаха: “Искаш ли да редактираш “Активната корпоративна сигурност”? Интересна книга, писал я е Алексей Петров, бивш командос.” Изчетох я старателно, направих стилови бележки. Той повечето ги прие. Много лесно се работи с него.

– Четох някъде, че на Петров тази книга някой друг му я написал.
– Абсолютно сам я е писал. Сигурна съм. Като му обяснявах бележките си по стила му, видях, че той всяка дума си знае. Аз съм присъствала и на лекциите му в Пловдивския университет. Той преподаваше за тази корпоративна сигурност интересно, с разбиране. Събуди любопитството ми, а за мен тая материя беше чужда.

– Някъде пишеше също, че дипломите на доцент Петров са купени.
– Ох, недейте да четете глупости. Нали ви казах, че аз се занимавам с архива на Петров, включително и с личния. Мога да ви покажа, ето: документ за конкурса в катедрата. Други документи: че е минал през факултетен и академичен съвет, че за доцентурата му е гласувала атестационна комисия…

– Добре, това е личен архив на Петров. Да се върнем към по-другия архив, заради който наричат “Второ МВР” вашия офис.
– “По-друг архив!” “Второ МВР”! Ама вие много филми сте гледали. След като редактирах книгата на Петров, азму казах, че съм на свободна практика. И той, като знаеше, че преподавам “Корупция и антикорупция”, ми възложи да му събера материали, които показват как се работи екипно срещу злоупотреби. Направих му интересни преводи от френски, поръчахме книги по темата. Беше лятото на 2009 г. Тогава той работеше в ДАНС. Даде ми и втора задача: да подредя архива му по карате и да направя друг – от публикациите за него – и похвални, и враждебни. Отвори ми тази стая и каза: тук се настанявай!

Отвори ми и неговия кабинет в съседство – и той е много малък, мизерен е в сравнение с представата за някакъв лукс в него. Прибрах аз оттам някакви папки за карате, няколко изрезки от писания за Алексей и почнах работа. Отидох в Националната библиотека, събрах от интернет и от хартиени източници публикациите за него от 2001 г. насам. Видях, че има стрелба по Петров през 2002 г., че се говори и за политически мотиви в нея и реших да събера материали за политически събития, политици и партии, с които е замесено името му. Беше моя инициатива, той я одобри. Започнах да събирам материали. Не доноси, не записи от подслушване, не компромати – както твърди клюката, а общодостъпни публикации от пресата и интернет пространството. Събирах ги в папки, но не успях да ги опиша и подредя.

– Имате ли папка за Иван Костов?
– Да. С интересни публикации – например как по едно време Борисов нарича Костов “Гаргамел”, как се карат… Може да е неудобно за някого да се проследят събитията, събрани в една такава папка. Но аз съм историк и ви казвам, че това е история на прехода, а не компромат.

– А папка за Борисов?
– Имам. Отделно събирам афоризмите на Бойко Борисов. И папка за олигарсите имам. И за парламентарно представените партии. Имам и папка с искането на Петров да прочете стенограмата на показанията, които е дал в комисията за контрол на ДАНС, и с двата скандални отказа – скандални! – не му позволяват да види собствените си думи, понеже били класифицирана информация. Сложих в папка и прословутата справка на ДАНС, която се появи в интернет, след като Петров я даде на премиера. Аз я разпечатах от мрежата. Смешно ми е, че полицията при обиските тук я е иззела като веществено доказателство. Сякаш е нещо уникално.

– Какво още иззе полицията при обиските?
– Обиските бяха два. Офисът на Петров още е запечатан. Една треньорка по карате, която изпълнява и ролята на секретарка на Петров, ми показа протокола. За мен като архивар той е възмутителен. В него пише: “Иззета синя папка с червен ластик, вътре 123 листа.” Как може така?! Не е описано какво има на тези листа. Ами така може някой да пъхне в тая папка и писмо от Бен Ладен с указания да се взриви България!… Кашоните са още в безпорядък. Не съм наясно какво са иззели освен справката на ДАНС.

– Има ли в архива ви секретни материали от ДАНС – не такива като тая справка, дето са я чели и бабите?
– Пак ви казвам: в тоя архив има само вестникарски и интернет материали.

– Знаете ли какво пише в един вестник: “Данните, с които разполагало второто МВР на “ Спартак”, били нарочно разпръснати в различни папки. Само баш библиотекарят и Петров знаели шифъра, който ги обединява.”
– Сигурно имат мен предвид под “баш библиотекаря”. Аз почнах да правя сигнатури на материалите. С букви и цифри, които означават: вестник, списание или сайт, кой точно вестник и т.н. Ако това наричат шифър…

– Чета по-нататък: “Подобен почин на съхранение на информация се ползва от елитните служби в света с цел да се защитят данните от грабеж. Трактора бил много мнителен.”
– Много мнителен – няма що! Затова ли възложи архива си на мен – една далечна позната? Аз доверено лице не съм му била. Не сме близки. И какви са тия легенди за архива? Вратата на офиса, в който той се намира, стои отворена и зиме, и лете. До нас е стоматологичният кабинет. По едно време на горния етаж ремонтираха някаква баня и при мен потече таванът. Изнесох всички папки в коридора, откъдето минава поток от хора, за да влезе при зъболекаря. Това се повтори 3 пъти за 5 месеца.

– Смешно. Цялата работа ми напомня вица за Гарабед Шпионина… Обаче аз откъде да знам, че вие не ме заблуждавате?
– Аз залагам името си, като говоря с вас, и виждам, че ме записвате за интервю.

Анна Заркова
в. Труд