РЕФОРМИ ПО МОСКОВ – СКИ. ПЕТ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ СЛУЧАТ.

Реформи по Москов-ски или пет от причините, поради които г-н П.Москов няма да успее да проведе смислени реформи в здравеопазването, дори да е имал подобно намерение

1. Нежелание за оказване на контрол и намаляване на цените на медикаментите, медицинските консумативи и изкуствените импланти. Парадоксално в нашата най-бедна в Европейския съюз държава, купуваме по-скъпи лекарства в сравнение със съседните ни много по-развити икономически страни. Стига се до там, че дори произведени в България медикаменти са по-евтини в Гърция и Турция отколкото у нас. За злоупотребите и невероятните цени на изкуствените импланти, които облагодетелстват определени фирми и „лекари“ има изписани достатъчно статии. Естествено фармацевтичните и медицинските фирми разпределят въпросните разлики така както трябва, за да си гарантират необезпокояваност. Изобщо не се поставя за разискване и намаляването на ДДС за медикаментите, което е за сметка на пациента и би дало възможност за по-голям достъп до лечение на най-болната европейска нация. Д-р Стефан Константинов се опита да промени тази ситуация и когато разбра, че е невъзможно си подаде достойно оставката като министър на здравеопазването. Интересно какво ще направи г-н П.Москов?
2. Назначаване на управители на държавни и общински лечебни заведения по политически, икономически, шуробаджанашки и всевъзможни други причини, и старателното избягване на подобни назначения по професионални критерии. В България има много достойни и качествени лекари, но за съжаление има поне същия брой некадърници. Втората група не може да се реализира професионално и със зъби и нокти се стреми да заеме някакъв административен пост, чрез който да съществува. За съжаление именно от тази втора група, в голяма част от случаите се избират и съответните управители. Те са накичени с дипломи за здравен мениджмънт, които са задължителни за заемане на подобен пост. Резултатите показват , че притежаването на подобна, изпразнена от съдържание диплома като задължително условие не допринесе за повишаване на нивото на здравеопазване. Основна и единствена задача на управителя на лечебно заведение е гарантиране на качествени медицински услуги чрез подбор на качествен персонал, апаратура, медикаменти и консумативи. Кой би се справил по-добре- професионалист без диплома за мениджмънт или бездарник с такава? Първата задача на подобни управители е да назначат на останалите ръководни постове хора по възможност още по-некачествени от самите тях, което е полезно за самочувствието им , а и гарантира лоялност. Втората е да изолират и по възможност да отстранят кадърните и достойни лекари, които не могат да бъдат поставени в зависимост. Фрапиращ е примерът, при който управител на голяма столична болница беше уволнен след смъртта на две родилки и малко по-късно назначен за управител на друга голяма болница. Междувременно същият беше произведен в доцент. Изтръпвам при мисълта, какво трябва да направи за да стане професор. Обстановката в подобни лечебни заведения е и една от причините новозавършилите, искащи да се развиват професионално лекари да напускат България. Крайният резултат е ясен за повечето пациенти.
3. Тотална липса на капацитет и желание от страна на контролиращите качеството на здравеопазването и подчинени на министерството институции.
Регионалните здравни инспекции и вездесъщата ИА „Медицински одит“ извършват в държавните и общински лечебни заведения предварително оповестени псевдопроверки, които преминават в приятелски „колегиален“ дух и обикновено констатират, че всичко е прекрасно. Тъжен е фактът, че в някои случаи тези институции се използват поръчково за разчистване на сметки с непослушни и неудобни лекари и лечебни заведения. Значително по-сериозни са проверките в частните болници, но това зависи от името, политическите контакти и финансовото състояние на собствениците.
Когато възникне скандален инцидент, обикновено свързан със смърт на пациент и в редките случаи когато въпросният инцидент не може да бъде прикрит, поради публикуването му в медиите, същите тези инспекции и агенции влитат в съответното лечебно заведение, констатират „тежки и системни нарушения“ и налагат свирепи санкции. Интересно ми е защо никой не ги държи отговорни за това, че не са констатирали тези нарушения при предходните си проверки и не са предотвратили възникването на въпросните инциденти, някои от които са с фатален край?
Друг трудно обясним факт е, че въпреки споделяното от всички , включително от министъра, мнение за плачевното състояние на здравеопазването ни, повечето държавни и общински лечебни заведения са акредитирани с много добра или отлична оценка. Това на практика означава, че имаме идеално здравеопазване.
Назначаването на национални и регионални консултанти по различните специалности се извършва лично от министъра на здравеопазването. Сред консултантите за 2015г. наред с доказани и уважавани специалисти се откриват и такива, които не могат да напишат два реда без правописна грешка и не могат да се справят дори с ограничената дейност в собствените си отделения. Има и други, които са отказвали да изпълнят задълженията си и да дават становища по деликатни медицински казуси (пример:починалата през 2014 родилка от Бургас), но отново са назначени за консултанти. Какъв е механизмът за назначаване на въпросните консултанти? Трябва да бъдат препоръчани от някой партиен функционер или е достатъчно да декларират силно желание да бъдат такива? Ясно е , че министърът няма възможност да познава всички назначени,но все пак неговият подпис стои под заповедите им и той рискува да стане за смях пред съответната гилдия.
4. Липса на медицински алгоритми за поведение при различните заболявания-нозологични единици. Наличието на подобни, съществуващи в държавите с добро здравеопазване алгоритми би повишило драстично качеството и на нашето здравеопазване, би прецизирало носената от лекарите отговорност и би намалило субективния фактор в лечението. В момента голяма част от действащите медицински стандарти задават само елементарни административни рамки. Различните лекари лекуват едно заболяване по различни начини, а дали лечението е било правилно се определя отново субективно от различни, незнайно как назначени вещи лица и консултанти. Малко са заболяванията, за които в световен мащаб да няма прието единно мнение относно лечение и поведение и е изключително лесно тези алгоритми да се препишат и да станат задължителни.
5. Безпощадно източване на НЗОК. На практика колкото и милиарда да бъде бюджетът й , ще бъде усвоен и ще се появи дефицит. Причините са в непълно осигурените от държавата социални групи, в нежелаещите да се осигуряват и в неправомерно усвояваните от лечебните заведения средства. Първата причина изисква изпълнение на поетите ангажименти от страна на държавата, но за това липсват средства. За отстраняване на втората са нужни законови мерки, но те ще бъдат непопулярни, особено при парламентарни,местни и президентски избори. Не виждам и как НЗОК ще се справи с третата причина, като се има предвид, че проверките от страна на РЗОК и НЗОК се извършват най-често по документи, част от които предварително са грижливо фалшифицирани. Единственият начин за контрол в български условия е да бъдат назначени представители на съответните РЗОК във всяко голямо лечебно заведение, които да осъществяват непрекъснат и непосредствен надзор. Тези служители, отново поради родните условия трябва да се сменят често на случаен ротационен принцип, за да не се създават възможности за допълнителни изкушения.
Въпреки че съм песимистично настроен, желая успех на д-р П.Москов в опита му за разрешаване на проблемите в българското здравеопазване. Надявам се, че той ще се опита да се справи от позицията на лекар , а не от тази на партиен функционер и политик. Това би му гарантирало одобрението и подкрепата на повечето български лекари и на всички български пациенти.

Г. Козовски,
Акушер – гинеколог