РЗС внесе законопроект за забрана на добив на шистов газ в България
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
РЕШЕНИЕ
за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България
Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Забранява добива на шистов газ на територията на Република България.
Забранява прилагането на метода на хидравлично разбиване или сходни на него методи при добив на нефт и природен газ, в т.ч. и шистов газ, на територията на Република България.
Забранява теренни проучвания за издирване на находища или възможности за добив на нефт и природен газ, в т.ч. и шистов газ, на територията на Република България, които използват методите по т.2.
Всички проучвателни или добивни дейности, включващи методите по т.2, се преустановяват, считано от датата на влизане в сила на това решение.
Забранява издаването на лицензии и разрешителни, сключването на концесионни и други договори, както и извършването на всякакви правни и фактически действия в нарушение на това решение.
Физически или юридически лица, получили разрешение за проучване или концесия за добив на нефт или газ на територията на Република България преди влизане на решението в сила, представят в 6-месечен срок пред МОСВ за одобрение работни проекти, изключващи забранените методи.
Забраните не се прилагат за научни изследвания, които едновременно отговарят на следните условия: извършват се от независими научни организации, нямат търговска цел, имат за предмет проучване рисковете от добива на нефт и природен газ и не използват методите по т.2.
Възлага на Министерския съвет в 6-месечен срок от влизане на решението в сила да внесе в Народното събрание предложения за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, Закона за опазване на околната среда, Закона за водите, Закона за концесиите, Закона за опазване на земеделските земи и други закони, които да уредят трайно предмета на това решение.
Решението влиза в сила от датата на публикуването му в Държавен вестник.
Допълнителна разпоредба
По смисъла на настоящото решение „метод на хидравличното разбиване и сходни на него методи” са технологии и технологични етапи, известни с наименованията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и други наименования, които описват вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, както и механични и/или органични пълнители, под налягане по-голямо от 20 атмосфери под земята, или сходни технологии.
Решението е прието от Четиридесет и първото Народно събрание на ………. 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
МОТИВИ
към проекта за решение на Народното събрание за забрана на добива на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на Република България
През юни т.г. правителството даде 5-годишно разрешение на чуждестранна компания за търсене на нефт и природен газ в т. нар. «Блок 1 Нови пазар», който заема около 4400 км. площ от областите Разград, Шумен, Варна, Силистра и Добрич. Има се предвид проучване и промишлено разработване на находища на шистов газ. Това решение предизвика широка негативна реакция сред обществеността в региона и в страната (според данни на една от гражданските инициативи в нея са включени над 50 000 д.). Изказани бяха противоречиви становища в научните среди и се разви остра полемика за ползите и рисковете от добива на шистов газ в България.
Мотивите «за» шистовия газ са предимно икономически и визират предполагаеми значителни запаси от тази природна суровина, диверсификация на източниците на енергия и стопански ползи, като се изтъква, че рисковете са силно преувеличени.
Мотивите «против» се концентрират не толкова върху самия шистов газ, колкото до метода «хидравлично разбиване». Фактически той и сходните на него са единствените, които се прилагат в момента както при промишления добив, така и при проучването на находищата. Накратко методът се състои в следното: пробиване на вертикален кладенец до няколко хиляди метра дълбочина и хоризонтални разклонения с дължина до километър и повече; в тях се впръсква под високо налягане смес от вода, пясък и химикали, която предизвиква хидравличен удар и образуване на пукнатини в земния слой (шистата); това предизвиква отделяне на шистовия газ в пукнатините, той се разтваря във водата, изпомпва се и после се отделя. Посочват се следните остро негативни ефекти от тази технология:
Във водата за хидравличния удар се разтварят около 600 различни химикали, над 80 тона за един кладенец. Повечето са токсични или канцерогенни, като пълният списък не е известен, защото компаниите го крият като фирмена тайна. Това води до необратимо замърсяване на подпочвените води, което ги прави негодни както са пиене, така и за земеделски нужди. От тях и по естествен път обработваемите земи се замърсяват необратимо или дългосрочно. У нас тази опасност грози най-големия подземен водоизточник в Европа, разположен на 13 033 кв. км. – Малм Валанж, през който ще трябва да премине всеки един сондаж. От него се захранват цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието, като той е основен водоизточник за регионите.
Шистовият газ се състои предимно от метан, който се разтваря в подпочвените води, и това също ги прави негодни (известни са фрапиращи случаи на запалване на вода от чешмата).
Само за един сондаж се необходими около 20 милиона литра вода, 60% от която изтича обратно в кладенеца. Умножено по броя на сондажите това дава огромен воден ресурс. Специално за Добруджа негов източник могат да бъдат само подпочвените води, и съответно води до тяхното рязко намаляване.
Хидравличните удари могат да доведат до локални земетресения или активиране на сеизмични огнища. Такива случаи са регистрирани дори в сеизмично неактивни райони (например във Великобритания), а България, в т.ч. Добруджа, е сеизмично активен район.
По официални данни на корпорациите себестойността на шистовия газ при съществуващите днес технологии за добив е около 10 пъти по-висока от тази на обикновения природен газ; според независими изследвания тези разходи са в пъти по-големи.
Наземната инфраструктура за проучване и добив на шистов газ заема значителни терени и унищожава както естествената природна среда, така и земеделските площи. В Съединените щати и Канада, където методът е най-широко разпространен, той се прилага най-вече в пустеещи или ненаселени райони, докато Добруджа е не само населена, но е и житницата на България.
Тези аргументи са приети за основателни в много страни по света. Проучването и добивът на шистов газ и прилагането на метода на хидравлично разбиване са забранени със закон или им е наложен мораториум във Франция, Германия, Великобритания, 15 щата на САЩ, най-населените части от Канада, Австралия, Южна Африка и другаде.
Вносителите на проекта за решение на Народното събрание считат, че рисковете са прекалено големи, за да бъдат пренебрегвани с лека ръка. Ние подкрепяме инициативите за търсене на неконвенционални енергийни източници, но това не бива да се върши за сметка на природата, живота и здравето на хората, земеделските приоритети на България, при това с неясна икономическа ефективност. Според наличните данни добивът на шистов газ по метода на хидравличното разбиване най-малкото не е доказал своята безопасност. Това важи и за прилаганите методи за проучване на находищата, защото тези методи по същество не се различават от добива в промишлени количества.
Българското законодателство не третира понятията „шистов газ” и „хидравлично разбиване”. Проблемът изобщо не е достатъчно добре проучен и в технологично, и в екологично, и в икономическо отношение, а междувременно рисковите действия са в ход. При тези обстоятелства ние считаме, че най-уместното и национално-отговорно решение е Народното събрание да наложи мораториум върху добива на шистов газ и проучванията с метода на хидравлично разбиване, който да бъде в сила докато рисковете бъдат окончателно доказани или обосновано отхвърлени.
Afera.bg