Рождените дни радват главно децата
За първия рожден ден на управляващите и оптимистичните прогнози, които го съпътстват.Измина една година от управлението на ГЕРБ – в закани към бившите от тройната коалиция, показни полицейски акции и исполински намерения за реформи в здравеопазването, образованието и науката, последвани от хаотични и противоречиви действия, водещи до мижав резултат.
Някои неща не се променят: Борисов управлява по начин, който накара да се заговори за “берлусконизация” на българската политика; мнозина от министрите му научават последните новини в своя ресор от изказванията на премиера в телевизионния ефир, а борбата за рейтинга отлага началото на смислени дългосрочни реформи в страната за някакво “бъдеще неопределено” време.
Политиката като лобиране срещу пари
Действията на законодателната власт бяха съпътствани от лобистки обвинения и скандали – и така цяла година. Започна се с нотариусите, с наркотичните вещества та до последната поправка в Закона за земеделските земи, според която собствениците ще могат да продават свободно земите си чак след като ги предложат на арендатора и той, нотариално заверено, откаже да ги купи.
Поправката възбуди други лобита. “Ние сме казали – земеделската земя на земеделците, а там, където е пущинак, да сложат перки и ветропарк, а те искат най-плодородната земя”, обяснява премиерът. Засегнати от промените винаги ще има, въпросът е кои да са те – малките собственици, големите арендатори или притежателите на ветрогенератори? Развръзката предстои.
Сметките за парно вдигат силно месечните разходи
Всчки тези неща минават без особен проблем пред широката публика. Това, към което обаче тя е твърде чувствителна и даже злопаметна –са цените на тока и парното.
Някой трябва да плати сметката
Съмнявам се, че има друга страна-членка на ЕС, в която това да е новина номер 1 за централните медии толкова често, колкото се случва в България. Предстоящото увеличение, което в столицата достига 20 процента, е абсолютно неприемливо, когато е предхождано от несвързани и нелогични обяснения за това как се формират цените на топлоенергията. Формират се главно на принципа някой-трябва-да-плати-и-това-си-ти!
Оказа се, че ако съседът ти оспорва сметките си, те се разпределят между останалите, които плащат безропотно. Защото някой трябва да плати… И въпреки че “не пипаме данъците и пенсиите”, животът поскъпва драстично. А държава от бедни граждани и богата политическа олигархия не е модел на страна от Европейския съюз.
Разбира се, в навечерието на неговия първи рожден ден, има кой да похвали правителството. Това в голямата си част са квази независими наблюдатели, които често пряко работят за него под разични комуникационни и прочее договори. Това остава скрито за публиката. Пък и те са се научили как да хвалят: уж го критикуват, но накрая разбираш, че по-добро не е имало, няма и да има.
Слънце грее, дъжд вали
Много са “печени”, както се казва, но един базисен урок пропускат: това е народ, който години е жертвал свободата си заради (привидно) ниските цени на живота и на хляба, с който по селата масово си хранеше прасетата. Това е дълбок рефлекс, който не се приспива лесно с приказки. Като тези на Овчаров, когото журналистите по навик канят, за да говори напоително нещо самодоволно и нравоучително.
Нещо, което никой не може да осмисли и възпроизведе. От което само се разбира, че получаваме газ най на сметка в цяла Европа и затова ръка трябва да целуваме. Колкото и да не разбират, хората ясно виждат какъв абсурдно висок процент от техните доходи изяждат така наречените режийни разходи.
И цялата работа заприличва малко на постоянно оптмистичната прогоза на една телевизия, в която със засукани изречения някакъв “сериен” оптимист ти обяснява, че грее слънце, докато навън вали. Забавлява те до едно време, докато не ти провали някой и друг уикенд.
Така е и с властта, но последствията са много по-сериозни.
Антоанета Пунчева.
www.dw-world.de/dw