Русофилите пак ще изреват. По инерция.
Битката е за влияние и руснаците са много нервни. По стар навик заплашват с изтегляне на енергийните ресурси и активират петата си колона. И започват емоционални граждански вълнения от типа „Земята трепери!”
Нашите управници нищо не разбират от външна политика и се гърчат между два огъня. А нещата са доста по-прости.
Веднъж заложихме на Германия и загубихме. Втори път заложихме на Германия и пак загубихме. Веднъж заложихме на СССР и загубихме всичко. Сега отново ли трябва да заложим на Русия, за да разберем, че пак ще загубим?
Позицията на нашите управници трябва да бъде като евреин на пазара. Да ходим ту при единия, ту при другия и да си вдигаме цената. Но с Русия трябва много да внимаваме, защото едно вторично разпадане на империята ще ни остави на чакалите и лешоядите. От това се страхуват и американците и това ясно пролича от срещата на Медведев и Обама в Прага. САЩ имат две неща от които се страхуват-силна Европа и слаба Русия.Затова и Барозу не беше поканен в Прага. Сигналите са ясни.
Какво доверие може да се има на Русия?
След събитията в Чечения, Грузия, Украйна и Киргизия доверие в руската политика не може да има. Самата Русия не си е избистрила политиката, а кара с доктрината от Петър І. Досега тази политика не е донесла стабилизация на района. Защо, тогава, и ние да се натискаме да бъдем нестабилни? Битката за сфери на влияние не трябва да ни разколебават и да водят до емоционални решения. Единствената перспектива си остава Европа и това трябва да бъде линията ни на поведение и цел за реализация.
Русия има много ресурси, но те са безперспективни в близките 50-100 години. Инфраструктура там може да се създаде бавно, а финанси за това няма откъде да се вземат. Липсват и човешки ресурси за разработване на Сибир. За да се развие Сибир ще трябва да се „внесат” хора от Индия или Китай. Но и в двата случая териториалната цялост на Русия ще стане още по-нестабилна и надали ще се вложат пари за това.Не става дума за нефт и газ. Те са на привършване. Включително и в планетарен мащаб. Става дума за цялостно решение за Сибир.
Що се отнася до ПРО, имаме право да изберем сигурността и тук нямаме никакъв избор. Може да се избере само начинът за лансиране на ПРО в българското общество, за да бъде приемливо за всички.
А русофилите да си седнат да задника, защото веднъж вече ядохме лайната от изток.
Николай Колев – Босия