Рухна идеята “Първанов”, на прицел е Станишев
Импулсът за съхранение, който демонстрира ръководството на БСП след парламентарните избори, е логичен. Поражението на социалистите не беше обикновено отстъпление от позициите на доскоро управлявала партия. Резултатът им прилича на разгром, но всъщност крие много по-голяма заплаха – от структурен, идеен и кадрови разпад. В аналогична ситуация изпадна и СДС след вота през 2001 година. Един от вариантите за демократичните сили по онова време бе да запазят лидера си Иван Костов с идеята да се потърси оцеляване около основното ядро. Но така или иначе – развръзката при сините преди осем години бе класическа, а не нетрадиционна.
Дойде поредица от нови личности, а и днес, когато в коалиция с ДСБ на Костов те са представени скромно в парламента, лидерската криза в СДС е все още актуална. Социалистите сигурно си дават сметка какво им предстои, макар и да не търсят преки аналогии със съдбата на някогашните си основни опоненти. При подобна криза, в каквато е днес БСП, са необходими преди всичко политически отговори, а едва след като бъдат получени, могат да се намерят и кадрови решения.
Първият въпрос, който БСП трябва да си постави, е кой всъщност загуби изборите – правителството с премиер Станишев или социалистическата партия с нейната политика. Ефектът на тройната коалиция, с който мнозина търсят оправдание, е подвеждащо и неточно обяснение. Компромисите при широка коалиционна формула са неизбежни, но не беше задължително да се стига до сливането на премиерския и лидерския пост в БСП.
Още повече – ако не е забравено, социалистите се провалиха с първия си мандат като най-голяма парламентарна група и в крайна сметка Станишев стана министър-председател „под наем” при третата канституционна рулетка с носител ДПС. Нещо, което днес изглежда доказана тактическа грешка, тъй като още в началото, вместо да персонифицира чуждо управление, Станишев можеше да се дистанцира и да се съсредоточи върху партията си, да я укрепва и да подкрепя от разстояние кабинет с друг премиер.
За сравнение – още преди сегашните избори Борисов бе обявил, че няма да оглави правителство, ако ГЕРБ не получи подкрепа за самостоятелно управление. Политиката на БСП бе сгрешена, но имаше ли наистина възможност Станишев да избегне заложения капан? По-скоро не. Причината е, че след осемгодишна тежка опозиция “Позитано” 20 искаше да покаже на своите избиратели, че идва на власт въпреки спорното представяне на изборите през 2005-та. В краткосрочен план премиерството на Станишев трябваше да олицетвори победа, а апаратът на БСП – да бъде захранен с икономическа и организационна енергия.
Дългата нишка на предстоящо претопяване или беше подценена, или не е била забелязана. Още с избирането на правителството на тройната коалиция Георги Първанов бе провъзгласен за негов архитект. Ролята на държавния глава при определянето на третия мандатоносител и при консултациите за съставяне на кабинет е негово конституционно правомощие.
Президентът изпълни свое задължение, зад което обаче стои дълга предистория. Тук е мястото за втория въпрос, който трябва да си постави БСП. Чия е отговорността за нейната политика и за идейната основа на кабинета БСП – НДСВ – ДПС? Близостта на БСП и ДПС започна още преди изборите през 2001-ва. Пред конгрес на социалистите непосредствено преди онези избори със сензационно приветствие се обърна Ахмед Доган. Лидерът на ДПС заяви, че е готов да легитимира лявата партия и да помогне за връщането й във властта.
Доган одобри и доразви формулировката на тогавашния лидер на социалистите Георги Първанов за социално-либерален модел на бъдещо управление. Тогава това трябваше да бъде БСП-ДПС. Прилагането му бе отложено с управленския либерален мандат на НДСВ и ДПС с премиер Симеон Сакскобурготски, когато обаче „по свой личен избор” в правителството участваха и двама представители на БСП – Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Експериментирана частично, социално-либералната формула бе реализирана по-късно в разширения си вариант. Социален елемент БСП, либерален – НДСВ и ДПС. Преди да стане конституционен посредник за съставянето на правителството на тройната коалиция, Първанов бе създал заедно с Ахмед Доган идейната му обосновка.
Поражението на БСП и провалът на кабинета Станишев са поражение на политическата визия на предишния социалистичеки лидер Първанов и провал на материализирания й проект. Като резултат – Станишев бе „взривен дистанционно”. Но не и без негово съучастие, тъй като в нито един момент не постави под съмнение идеологията на Първанов, колкото и да изглеждаше, че помежду им има някакъв конфликт.
В момента БСП е парализирана. Зад изборните й резултати не се вижда ясна перспектива. Проблемът на малката й парламентарна група не е в количеството, а в качеството на нейните депутати. „Група на вътрешноклановите вражди” – това е облика на социалистическата фракция. Събрала апаратчици и клиентелисти, в нея няма нито един боец, който да я облагороди с енергия. На този фон Станишев не подаде оставка. Може би, защото още има мисия – да каже на глас пред партията си истината за сгрешения модел, по който тя върви от години. Той трябва и да признае, че крахът на партията му е бил дългоочакваният шанс на Първанов да влезе в образа на „социалния ляв президент” при десен премиер Борисов. Левият президентски образ вече бе онагледен – на волейболния мач срещу Куба в събота Бойко Борисов седеше отдясно на Георги Първанов
Георги Коритаров