Самият Бойко нарече Бареков „Мазния”

Някои от телевизионните ми герои са обречени да нямат успех, дълготраен имам предвид. Самото им излъчване гарантира това. Веселяшкото излъчване – като на човек, който сякаш не може да остарее. Това излъчване се приема до известно време. Сетне и най-добронамереният зрител разбира, че момчето ще си остане момче не само откъм фасадата/черупката, но и под нея.

Трудно е на подобен тип да му се има доверие. Не е въпросът да изглежда като сионски мъдрец. Обаче все пак някаква доза сериозност е нужна, в крайна сметка.

Веднъж Бойко, още беше само кмет, се накара на веселяка Бареков в ефир. Доста нагласено при това. Бареков току-що беше приключил поредната си саморазправа с Овчаров, и онзи му каза, че го прави, защото Бойко му е кум. И тогава Б.Б. се обади по телефона, той не пропуска нито веднъж да стори това: „Кум ли съм ти?” – питаше гневно той, почти с интонацията на Живков.

„Не” – отвръща Бареков и се хили. А Овчаров не се сеща да попита колко души е оженил кмета в кабинета си.

„Имаме ли общ бизнес?” – продължава Бойко. Оня пак се хили и отрича.

„Освен, че ти осигурява редовна трибуна” – можеше да вметне Овчаров, но се задоволи само да преглъща адамовата си ябълка.

Бойко тръшна слушалката, а аз пак се сетих за Живков. През 60-те години той държа реч за интелигенцията, с която закичи личния си хербарий с главите на десетина интелектуалци. Една негова реплика има особено значение: „Джагаров, не слушай Борис Делчев / един от критикуваните/, а партията!” – крещи Живков.

Не слушай други, а мен! – в наши дни и така се прави чадър на някои водещи. Макар че по-късно самият Бойко нарече Бареков „Мазния”.

Днес всички сме наясно, че мнозина телевизионни „герои” задоволяват нечии капризи и мераци. Неусетно обаче тези наемници придобиват и една мрачна, безконтролна власт, предаванията им се превръщат в инструмент за рекет и собствено обогатяване.

Кеворк Кеворкян

Из книгата му „Тайните на телевизията”,

която излиза на пазара на 21 октомври заедно с в. „Шоу”