Самотникът Доган

Какво е да си сам в килия. Това според Доган се е опитвал да разбере Емин, когато е прекарал три часа в някогашната му затворническа стая. Но Емин е доловил и нещо друго: че Доган и в сарая е сам. Просто килията е по-луксозна и има сервитьори.
Лидерът на ДПС винаги е бил заложник на обкръжението си. В началото на 90-те родни папараци го уловиха как се крие от охраната си в Южния парк. "Душата му копнее за свобода", казва за него една от най-близките му приятелки, винената царица Роза Георгиева. Понякога изглежда така, сякаш го е срам от раболепието на приближените му. Те всички до един са мъжки секретарки. Обслужващ персонал, по собствените му думи. И Осман Октай бе такъв. И Емин не се е отличавал, ако съдим по спомените на Доган.
Тези хора никога не се осмелиха да бъдат коректив на лидера си, не го предпазиха
от грешки
Не му казаха, че той е голям политик, но не най-големият. Най-големият български политик не би заявил, че ще си купи, ако може, и летяща чиния, когато електоратът му се чуди как да свърже двата края. Но Доган не е и най-големият злодей, какъвто в момента някои искат да го изкарат. Той е просто това, което другите му позволяват да бъде. Да не се мярка в парламента. Да не подава декларация за доходите си. Да бъде циничен: "Купуването на гласове е европейска практика", "Когато аз се борех с режима, други се бореха с любовниците си", "Ако Европа иска етнически мир, да се бръкне в джоба".
В Доган (както в повечето от нас) сякаш живеят двама души: властелинът и момчето от малкото варненско селце. До 8-годишна възраст е отгледан от баба си и дядо си, който е овчар. Не познава родния си баща, осиновен е от втория съпруг на майка си. Днес властелинът лекува вътрешното си дете: набавя му липсващите през бедното детство играчки – красиви кукли, яхти, сараи с бели пауни. Ако някоя от дрънкулките не оправдае очакванията и го разочарова, властелинът става отмъстителен и злъчен. Изключително жесток е с тези, които го изоставят. Особено с жените. Показателно е поведението му след смъртта на Емин – Доган го доубива, отказвайки да спомене името му. Не може да си прости, че не е разбрал какъв човек е допуснал до себе си. Раздиран е от съмнения: "Сам ли е бил (Емин)? И ако не е сам, кои са тези хора…?"
Доган е мисловен тип, рядко дава израз на чувствата. Трябва нещо изключително да се случи – като развода с първата му съпруга или смъртта на Емин, за да бликнат емоциите. И тогава става ясно, че Доган е с респектиращо IQ, но със слабо EQ (коефициент на емоционална интелигентност). Трудните първи седем години си казват своето. Не умее да експонира правилно чувствата, крие се зад арогантност, която издава вътрешна несигурност, неудовлетвореност, мании за величие.
Голямата мечта на властелина е да се върне към идеалите от младостта
Когато е чел стиховете на Ломоносов и книги за живота на Маркс и Енгелс в селце, където грамотните са малцина. Когато е работил като корабен бетонджия и дефектоскопист по заварките и е мечтал да претвори марксизма на практика и да напише книга за Левски. Периодично заявява, че ще зареже политиката, за да се отдаде на философията и на труда за Апостола. Но знае, че не би могъл. Научната работа изисква вътрешен мир. А Доган го няма. При целия лукс не му е комфортно, личи си. Личният му живот не върви. Има страх от обвързване. Най-дългата му връзка е с Таня Желязкова – състудентка от Философския факултет и съратник в комсомолската организация и нелегалната работа. По време на пребиваването му в затвора Таня организира подписки в негова защита, обикаля институциите. Изпраща му всеки ден писма. Ражда му син. Но той никога не се жени за нея. Казвал е, че неговото семейство е ДС. Агент е на службите от 20-годишен. (Първият му псевдоним е Сергей, избира името на героя от филма "На всеки километър".)
Де факто никога не го е крил. Искрено вярва, че така е работил за доброто на родината. Както днес вярва, че на него дължим мирния характер на прехода.
Вероятно му тежи, че изповядва либералната идея, а ръководи авторитарна партийна структура. Няма как да не си дава сметка и за това, че не успя да изпълни обещанията си за огромни капиталовложения в смесените райони. Но знае, че електоратът му го приема такъв, какъвто е. Досега всяка атака, насочена срещу Доган и ДПС, е водила до обратния резултат -консолидация около лидера и организацията. Турският етнос цени своите изучени и издигнали се хора, приема за нормални и бейските им нрави. И ако трябва да избира между лидерите на мнозинството и своя лидер, бъдете сигурни, че пак ще избере Доган. Нищо, че изглежда паднал, объркан, смутен.
От всички опити за анализ на Доган най-точният като че ли е на Бойко Борисов: "Той познава манталитета на българина – манталитет на предател." Манталитет на лешояд. Любимата книга на лидера на ДСП е "Защо сме такива?", сборник от анализи на най-изявените български народопсихолози. Те се опитват да обяснят защо сме обзети от демона на завистта. Защо се люшкаме между сляпото подчинение и дивата омраза. Защо се нахвърляме върху падналия.
Най-същественият принос на Доган е не ролята му на политически балансьор, а на лакмус за стойността на другите политици. Те го създадоха, а той ги разкри. Заедно сътвориха цялата тази ужасяваща политическа конструкция, в чиито подземия тепърва ще се случват още по-ужасяващи неща.

Пепа Витанова

В. “Стандарт”