САМО БОЙКО ДА ЗНАЕШЕ ИСТИНАТА И ОЩЕ ОТ ЗАКОНИТЕ НА БОРИСОВ
Борисов си създава алиби да подмени цялата си партия, ако тя започне да му тежи и да го повлича в политическото небитие. Кои са вътрешните закони, по които Бойко Борисов упражнява властта си, но и по които стигна до нея въпреки доста спорното си минало. И разбира се генерира и поддържа едно добро ниво на подкрепа. След ЗАЛУДО СЕ ПОКАЗВАЙ, ЗАЛУДО НЕ СТОЙ е ред на:
ЗАКОН НОМЕР ЧЕТИРИ – ВОЙНАТА Е ПЕРМАНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ
Обичайно, през тези 22 години преход, у нас предизборните кампании бяха много тежки, бурни и груби. Пълните с омраза, компромати, кал и мръсотия битки преминаваха от предизборни в следизборни през цялата първа половина на тези две десетилетия. СДС загуби през 1990 г., но опъна палатки на центъра на София, беше подпален Партийния дом, вдигаха се стачки. Когато десните взеха властта бившите членове на номенклатурата почти до един отидоха в затвора по абсурдното дело за това, че България е подпомагала третия свят. При Виденов се направиха масови уволнения на неудобни и критични журналисти от националните радио и телевизия, а всяка нова власт гонеше и чистеше чиновниците, висшите полицаи, индустриалните директори, посланиците, съдиите и прокурорите, назначени от предишната. Последното правителство, което водеше перманентна война с опонента беше това на Иван Костов. Следващите две – на Царя и на Станишев –създадоха много по-спокойна атмосфера и в администрацията, и сред бизнеса, и в медиите. Именно затова мнозина очакваха, че и радикализма на Бойко Борисов ще се успокои, когато той вземе властта и се кротне.
Но той върна преходния характер на консумирането на властта – чрез перманентна война на живот и смърт с опонента. Това на пръв поглед изглежда губещо, но към 2009 г. голямото желание и очакване на хората бе за възмездие – политическо, икономическо, социално. Затова и Борисов продължи играта на война максимално дълго, за да създаде впечатлението за неистова борба със закоравели зли сили. А както малко по-горе казахме, той всъщност играе ролята на многострадалната жертва и опозиция на тези сили. Впрочем, дневният ред трайно се измени и социалните несгоди и проблеми минаха на по-заден план за сметка на скандалите, полицейските акции, създаването на една мащабна криминална картина. Впрочем, може би това е първото правителство в „демократични” условия, на което е изгодно държавата да изглежда като корупционна и банитска клоака, защото се забравя, че тя е преди всичко социална такава.
ЗАКОН НОМЕР ПЕТ: КОГАТО СМЕ НАЙ-ЗЛЕ, ТАКА ДА СМЕ
Пиянското пожелание за „Наздраве” напълно може да се приложи и за публичната политика на Бойко Борисов. В крайна сметка, преди Бойко общото впечатление на хората бе, че България е много корумпирана, както в значима степен и беше. Но никой към 2009 г. не твърдеше, че държавата е в състояние на икономическа катастрофа.
Първа цел на Бойко бе да създаде именно впечатлението, че стъпва на много нисък старт. Така всяко макар и минимално подобрение може да се очертае като гигантски успех. Идеята, че от войната не сме били толкова зле бе не само извинение за мижавите икономически резултати, но и за орязване на редица социални привилегии, но пък хората си казаха „Така трябва, щом иде катастрофа…”, създавайки уникална тригодишна търпимост към откровени подигравки с тях. Впрочем, идеята, че сме страшно зле не попречи точно преди изборите Бойко да твърди, че сме страшно добре и светът се учи от нас на финансова дисциплина. То трябваше да навее мисълта, че може и да сме зле, но ако още малко потърпим, ще станем добре, защото ни управляват гениални ръководители, за които цял свят трябва да ни завиди. Някой би си казал, че това не хваща дикиш, но всъщност хваща. В крайна сметка, вече три години ни убеждават, че всеки момент, когато станат готови магистралите, ще започнем да тънем в разкош.
ЗАКОН НОМЕР ШЕСТ – КАЗВАМ ТИ, КАКВОТО ИСКАШ ДА ЧУЕШ
Мнозина твърдят, че Бойко Борисов си променя мнението много често. И това изглежда така, макар че всъщност можеш да промениш мнение, ако го имаш. Та в крайна сметка, Бойко Борисов не може и да има мнение по икономически, социални, външнополитически теми, не просто защото няма съответния опит и образование, а и по една много по-важна причина – той е човек без идеология. Казват, че бил десен, но той стана такъв, защото дясното политическо пространство бе свободно към момента, в който Борисов реши да стане политик. Преди това е бил верен член на БКП, а после – царист. В крайна сметка, човек без идеологическа ценностна система трудно може да има категорично и конкретно мнение при взимането на политически решения. По-скоро, в честите изменения на позициите по дадени конкретни въпроси, Борисов следва една много по-простичка логика – да се хареса на максимален брой хора, казвайки им това, което те искат да чуят.
ЗАКОН НОМЕР СЕДЕМ – САМО БОЙКО ДА ЗНАЕШЕ ИСТИНАТА
Това е най-голямата самоизмама у българския народ днес. Тя много прилича на самоизмамата, че сталинските репресии са дело не на самия Сталин, а на някакви самозабравили се хора от обкръжението му. Много от нарочените за „съдебно” убийство през 30-те години са писали писма до Сталин, защото според тях той не е знаел истината за случващото се.
„Бойко е подведен” е едно клише, което самият Борисов прекрасно използва, когато стане напечено. Той бързо се освобождава от съответен неудобен човек или политическо решение с мотива, че не е знаел. Тази чисто тоталитарна форумилировка, от която Борисов се възползва, му дава, както алиби, така и нещо много по-важно – хората да продължат да се надяват в него, даже когато вече узнават очевадната истина – ръководството на ГЕРБ, парламентарната му група, висшите държавни чиновници като правило (с много редки изключения) са затънали в корупция.
Нищо чудно, един ден самият Бойко Борисов да се опита и да се разграничи от ГЕРБ, например, ако реши да се кандидатира за президент през 2016 година. Не е случаен един важен детайл – той остави на Цветан Цветанов дейността по партийното строителство на днес управляващата партия. Така Борисов си създава алиби даже да подмени цялата си партия, ако тя в един миг започне да му тежи така, че да го повлича в политическото небитие.
Финалът е в събота със:
Закон Номер Осем – „Меркел ме потупа по рамото, след като Берлускони ми го премери с педи”
Закон Номер Девет – „Бойко е гений”
Закон Номер Десет – „Бойко живее сам като куче в Бояна и няма приятели”
Теофан Германов
Колаж: Ивайло Ангелов