Само ден без Бойко-от-сутрин-до-здрач

Неможенето хич не е проста работа. Първо, защото изцяло зависи от моженето. А той
просто си го може от сутрин до здрач. Да грее от всички възможни ефири. Да пълни вестници и сайтове. Даже да е причина зорлем да го сънуват. А журналистите доброзорлем можем да го отразяваме. Едно, че си е редно думите на премиера да се чуват. Друго, че е образ безподобен – толкова цветен и плътен. На някои чак им идва байгън.

Въпросът е защо и докога Бойко ще е от сутрин до здрач.
Защото е едноличен източник на власт. Силата му е символна. Идва от директния контакт с публиката. Спечелил е избори, но трябва ежедневно да го избират отново – от екрана.
Иначе властта ще се разпадне. Никога досега тя не е била толкова органично концентрирана – до телодвижение. И толкова народодемократична -до ежедневен медиен плебисцит.

Без в същото време тази почти физиологична власт да отменя процедурата. Нито партийната – има си изпълнителна комисия на ГЕРБ, която легитимира важните партийни решения. Нито държавната – даже когато неглижира парламента или критикува съдебната власт, решенията пак се вземат от съответните органи. Нищо, че вече са били чути от първо лице по телевизията.

Никога досега властта не е била толкова кадрово неубедителна и толкова кадрово неуязвима. Хората гласуваха за Борисов – не за безгласните имена от ГЕРБ. Затова му е лесно да ги покровителства или ошамарва. И при нужда в последния момент да се отървава от тях. Хем си е пазил докрай хората, хем така или иначе те са никои без него. От Румяна Желева до Лъчо Мозъка.

Хем будят разочарование, хем когато ги махне – носят утеха. А сполучливите по рейтинг не само му трупат бонуси – от Росен Плевнелиев до Мирослав Найденов. Но и могат да отчупят парченце от славата му.

Всички се щурат да копират успешния премиерски пиар. Някои по-удачно, повечето – хич. Парламентарната група на ГЕРБ гъмжи от комсомолски ентусиазирани или комсомолски хъркащи сивушковци. Което хем му носи негативи – кадровата партийна скамейка се оказа невиждано досега къса. Хем усилва очакванията към лидера – даже при неизбежното залиняване на рейтинга в средата на мандата. Като упование в последната шамандура в океана без хора.

Затова Бойко е от сутрин до здрач. Той е органичната-почти-по-процедура-харизматична-власт. Малцина бранят процедурата, мнозина ги въодушевява властта. Дори когато я мразят. Защото тя е нагледна, персонифицирана, аха да я пипнеш по мускула. Толкова натуралистична – и нарочно такава, – че филията с мас от прасето и потупването на самолета преди полет будят харесване или присмех. Но при всички случаи – срещат отношение и емоция. Харизматичната власт преди всичко трябва да бъде жива.

Дори когато няма какво друго да покаже от себе си, тя трябва да остане телесна, за да е жива.
Рязането на ленти не е просто самохвалство или отглас от Живковите времена. Едноличната харизматична власт трябва като с чук да втълпи на колкото се може повече хора – аз направих всичко това. Защото властта – това съм аз. Не в смисъла на Краля Слънце. А в смисъла на народа зрител, който е решил властта да е само един образ. И има нужда да вижда всеки ден този образ, за да усеща властта.

Едноличната харизматична власт не е многопланово дейна. Захваща се предимно с нагледни и бързоликвидни проекти. Магистралите, метрото и спортните зали може да ги пипне всеки. А и са съвсем постижими в рамките на мандата. И не се захваща с образование и здравеопазване, дето не е сигурно дали ще дадат осезаем резултат даже и при следващия кабинет.

Този сериал може да изкара много сезони и епизоди. Бойко Борисов вече 10 години е тоталният медиен продуцент на власт за народа зрител. Единствената заплаха сериалът да спре – но и възможност да продължи – е изборната процедура. Няма никакви изгледи обаче друга продукция да го измести от боксофис класацията.

По-скоро броят на бойкозрителите постепенно ще намалява. Докато не се натрупа мнозинство, което предпочита да чете книги, да ходи за риба или да пътува в странство, вместо да гледа сериали. Което не търси власт образ, в който да се вглежда и оглежда. А се е разпиляло по разноцветни образи, никой от които не е самата власт.

Ако Бойковият образ започне да чезне от сцената, значи вече се е превърнал в редови властови образ на властта, който вече не е самата власт. Тези от фейсбук са си чисти атентатори.

Веселин Стойнев
в.Труд