Само Пеевски ли е проблемът? А другите вестници?
И закон за печата трябвало да изясни кой е реален собственик на неговите вестници, че той не фигурирал официално в някои.
Бре, това ли е проблема на печата?
Журналистите и сега знаят кой на кой вестник е господар. А какво може да се каже за онези вестници, които уж имат официален, открит и уважаван издател? Например “Труд” и “24 часа”, които са собственост на немската вестникарска групировка ВАЦ?
Както самите издатели са заявили, те не се бъркат в редакционната работа. Има двама главни редактори, които управляват двете издания. И как ги управляват?
Двата вестника за тия години създадоха една медийна олигархия, с медийния император Тошо Тошев начело, която групира няколко вестника в Съюз на издателите в България. Тази олигархия се срасна с политическия и икономически елит и докара България до положение да се нареди в групата на държавите с частична свобода на печата, на 76-о място.
Вестниците малко ги вълнуват продажбите (тиражите на “24 часа” и “Труд” от около по 300 000 преди години, сега са съответно по 60 хил. и 80 хил., от които се продават 70%, а в някои дни и по-малко. Налице е вестникарска катастрофа. Но това е грижа на немските издатели, че са свели вестниците си само до пенсионерска и по-маргинална аудитория.
Проблем на държавата е свободата на печата.
“Труд” и “24 часа” са вестници на олигархията. Там можеш да прочетеш затрогващ очерк за Христо Ковачки, какво добро дете бил и помагал на бабите в родния си град, и съседите много го обичали (“24 часа”). Или за светската личност, съдения за контрабанда Пилето.
Или за нестандартния бизнесмен, който също помагал като ученик, като един истински тимуровец Вальо Топлото (пак там). И т. н. – примерите са много.
Или почтителни интервюта и статии за Васил Божков в “Труд”. Мазно обслужване на силните на деня, на различни компании. Премълчаване на скандали (пак там). Впрочем единственият журналист в печатни медии, обвинен публично и скандално в корупция, е “Мадам В” – Валерия Велева, "топ-журналстка" в “Труд” и фаворитка на главния си редактор.
И на фона на тия вестници проблемът бил Пеевски. Да, той е проблем, както вече сме писали. Той е и конкурентен проблем за досегашното статукво. Но т. нар. немски издания, (наречени от “Шпигел” “булевардните издания на ВАЦ” в България) се правят на чисти като сълзица.
Впрочем “24 часа” премълча въпроса с Пеевски. Защо ли?
Дали не е заради услужливостта на главната му редакторка, която е готова да услужи на всеки в политиката и бизнеса?
Поради което я гласят да оглави държавните електронни медии, в каквито не е работила през живота си?
Очаква се още по-голяма свобода на печата в България…