Сам на юнак на коня /троянския/
Като знам колко бързо, често, конюнктурно и безпринципно се променят обещанията и намеренията в българската политика, си наложих да изчакам, докато се убедя, че Бойко Борисов наистина ще управлява сам, както намекна. Сега вече е твърд и убедителен. Убеди и мен.
Има право. Това е най-краткият възможен коментар. Но той е като живота: най-сигурното нещо по отношение на живота, е че свършва. Важно е как се живее.
Всеки има право да управлява живота си сам. Управлението на живота да другите е съвсем различна работа. РАБОТА! Много специална.. В нея т.н. нюанси са от съдбоносно значение.
Няма да пиша трактат за нюансите. Те са многообразието, поливалентността на битието. Свързват се, пресичат се и се допълват по хиляди възможни начини и никога никой не може да изчерпа темата. Ето защо избирам само един акцент.
Когато един юнак, като Бойко Борисов, избере да бъде сам на коня, възниква вътрешно противоречие. Той си мисли, че е сам, но има и кон. Без него е просто пешеходец, обречен да крета, вместо да препуска към набелязаната цел.
Е, и? Там е работата, че конят на Борисов е троянски. Лесно е да се съгласяваш със съгласните, като западните съюзници, с които ни обвързват ясни параметри и договорни отношения. Но е доста по – трудно да яздиш добиче, което може да те хвърли от управленското седло, ако не му се понравиш.
Ако пък седлото на троянския кон се окаже удобно и конят опитоми ездача си по своите троянски правила, значи жалко за цялото юначество.
Иво Инджев