Светлина в тунела на българското правосъдие

Разходи по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"           

Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:

1. пенсии за военна инвалидност;

2. пенсии за гражданска инвалидност;

3. социални пенсии за старост;

4. социални пенсии за инвалидност;

5. пенсии за особени заслуги;

6. персонални пенсии;

7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;

8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;

9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;

10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;

11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) помощи за профилактика и рехабилитация.

Тези пенсии не са свързани с трудова дейност, т.е. не са инвестирани от получателите. Те се подсигуряват от държавата чрез споменатия по-горе отделен държавен фонд във връзка с Чл.51(Благотворителност) от КРБ. А “пенсията за осигурителен стаж и възраст” е съгласно Глава шеста на КСО “ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ” Раздел I. Пенсии за осигурителен стаж и възраст, Чл.68-70., и се изчислява персонално в зависимост от вноските, индивидуалния коефициент и приравнения трудов стаж по формулата в самия Чл.70. Тази формула е с еднакви променливи за всички пенсиониращи се по Чл.68-70 за предплатена пенсия за изслужено време и старост.  За тези пенсии за всеки пенсионер са внасяни вноски в бюджета (ДОО) през време на целия трудов стаж, който е признат от КСО за пенсиониране, както е и съгласно чл.9 от КСО. Статистиката показва, че разликата в абсолютния размер на вноските за пенсия за изслужено време и старост преди 1997 г. е стигала до 50 пъти, а екстраполираните суми на всички вноски за минимален по закон и реално максимално възможен трудов стаж е до 100 пъти. На фона на тези данни исканията на някой “пенсионерски съюзи” за ревизия на пенсиите и налагане на съотношение 1:4 между най-малка и най-голяма пенсия са безпрецедентно некомпетентни. Такова искане е за преразпределение на съществуващите фондовете, а не за обективно и законоцелесъобразно увеличаване на всяка персонална пенсия. По същество това е искане за брутална уравниловка. В продължение на 40 години ЗАКОНЪТ ЗА ПЕНСИИТЕ (Обн., Изв., бр. 91 от 12 ноември 1957 г.) беше една правилна система за изчисляване на пенсиите и то с вноски 50% от признавания за пенсиониране доход за цялата заплата. Днес обаче тя се игнорира. Вноските са около 31% и то върху 2000 лв. при положение че има заплати над 7000 лв., т.е. стават 10%. В противоречие на 15 клаузи от  законодателството сега неправомерно се изплаща “таван” от 700 лв., при което съотношението минимална пенсия/”таван” е около 1:7.

Един закон за пенсиите е с особен статут на дългосрочен договор и не би следвало да се правят чести промени от законодателя. Избирайки професия гражднинът има предвид и условията за пенсиониране. Промени в закона, водещи до намаляване на пенсията, в същност е нарушаване на условията на договора от страна на държавата. През последните години това като че ли стана практика и се предлагат необосновани мнения за промени, освен че се и извършват, като например намаляване на пенсиите чрез промяна на елементи от формулата за изчисление, както и прилагането на неправомерен “таван” за предплатени с редовно плащани пенсионни вноски пенсии.

Повече от 60 години при изчисляването на пенсията се има предвид декларирания доход за избрани три последователни години, а от 01 януари 1997 г. включително и за целия период на трудов стаж след това. След като през декември 1947 г. Народна Република България национализира пенсионните парични и материални фондове, бе създадена нова “социалистическа” осигурителна система, която бе изградена на друг принцип. Вместо да се водят персонално всички вноски за всеки пенсионер, то те постъпваха директно в държавния бюджет във фонд ДОО. Това е било по-лесно и с много малко разходи, защото не е имало нужда да се изгражда съответна административна структура. От влизането в сила на ЗП през 1957 г. до 1997 г. са 40 години. През цялото това време пенсията за осигурителен стаж и възраст се е изчислявала само на базата на декларирания доход за избрани три последователни години. Трябва дебело да подчертаем, че избирането на три последователни години за периода преди 1997 г. е в сила за всички които се пенсионират за изслужено време и старост без изключение. Т.е. не може да става въпрос за предимство за избиране на три последователни години. Парадокс е, че към днешна дата, въпреки че е било решение и политика на държавата, това се определя като грешен, нереален подход и се сочи като предпоставка за изчисляване на много висока пенсия. Това далеч не е вярно, защото например към днешна дата, след като съм се пенсионирал през 1996 г., квалифицираната ми като висока пенсия за изслужено време и старост е само 44% от съвременна заплата за същия вид труд, докато тенденцията в повечето държави е 60-65%. Но – не получавам пенсията, а “тавана” от 700 лв., който е само 10% (десет процента) от съвременна заплата за същия вид труд.

Прилагането на “таван” обаче е не само неправомерна, но и неравноправна норма, защото за стотици уж равноправни по конституция граждани тя не важи. Не важи за властимащите по (&6(3) от КСО) и други допълнително толерирани, които по неофициални данни са около 1800 и чийто списък е засекретен като държавна тайна и няма легален достъп до него. Този предполагаем за сега факт е грубо нарушаване на равноправието.

            Следващата таблица е с автентични данни, доказваща възможността съотношението на вноските да е достигало в отделни случаи до 1:100.

Изведените съотношения в горната таблица показват огромната разлика в размера на вноските за до към края на 1996 г. На този фон наложеното с антиконституционната клауза (&6(1) от КСО) съотношение към днешна дата 1:7 е парадоксално. Още по-парадоксални са и идеите за съотношение 1:4, както и актуализирането на пенсиите да става не с еднакъв процент за всички пенсии, а за по-ниските с по-голям и за по-високите с по-малък. Последното е неравноправно и е в полза за ниските пенсии. На практика ще се получи повишаване на ниските и намаляване на по-високите. Пенсията под формата на пари е за да се придобият стоки за потребление, а и поговорката е че “сиренето си е с пари”. Да приемем че сиренето символизира една много голяма социална кошница.  Примерно един килограм сирене е 10 лв. Една пенсия от 100 лв. може да купи 10 кг., а една пенсия от 300 лв. съответно 30 кг. Сиренето става 12 лв., т.е. инфлацията е 20%. Актуализират пенсията от 100 лв. с 20%, става 120 лв. и пенсионерът пак ще може да купи 10 кг. сирене (120/12=10). По-високата пенсия от 300 лв. обаче я “актуализират” примерно с 10% защото била по-висока, става 330 лв., но с нея вече не могат да се купят 30 кг. сирене, а само 27,5 кг. (330/12=27,5). Т.е. явно вторият пенсионер след нарастването на цената и след неговата “компенсация” ще е ощетен с 2.5 кг. сирене. Същият резултат ще е и след повишаването с еднаква сума. На практика такъв подход по същество е за уравниловка. Още по-фрапиращ е факта, че при повечето актуализации, таванът си остава същия. Т.е. 99% от пенсионерите получават нещо в повече, а 1% нищо. При наличие на инфлация кошницата им е намаляла. Основание за определяне на пенсията за излужено време и старост трябва да са внесените суми, а не субективни политически мнения.

Погрешна е и идеята за премахването на категориите сега за всички пенсионери. Чрез категоризацията се измерваше и съобразяваше във формулата за определяне на пенсията много голямата разлика в сумата на вноските. От по-горната таблица е видно, че разликата стига до 100 пъти. При съвременни условия премахването на категориите би било приложимо само за сега пенсиониращите се, защото сега се води персонално колко са вноските, но не и за пенсиите от преди 1997 г., за които няма персонални данни за вноските, или не са обработени по надлежен ред. Ако се приложи вероятно ще е по силно уравниловъчна формулировка, която ще е в голям ущърб за високите пенсии, които са в следствие на много по-големи вноски, тъй като всички пенсии за изслужено време и старост се изчисляват по една и съща формула и се изплащат от същия фонд за изслужено време и старост.

“Таванът”, т.е. &6(1) от КСО, противоречи на 15 клаузи от българското законодателство и само анулирането му от Народното събрание ще постави онеправданите пенсионери наравно с другите.

На 25.02. 2008 г. подадох до Комисията за защита от дискриминация жалба срещу Народното събрание с молба да бъде сезирано относно противоконституционността на &6(1) от КСО с предписание за анулиране на &6(1) от КСО. Заключението на решение №163/17.09.2009 г.  е:

“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Предвид гореизложеното и на основание чл.64, чл.65 от ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминация:

                                                                  Р Е Ш И :

УСТАНОВЯВА, че разпоредбата на Параграф 6 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО представлява непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. и нарушава принципът на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на параграф 6 ал.1 от КСО.

ПРЕПОРЪЧВА на Народното събрание да отмени разпоредбата на ал.1 на Параграф 6 от КСО.

Решнието подлежи на обжалване по реда на АПК чрез Комисията за защита от дискриминация пред Върховния административен съд на РЕпублика България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.”

Въпреки че в изложението на 5 страници комисията подробно описва неоснователните съображения на правителството и само бегло споменава основателните съображения на жалбоподателите, ще се надяваме, че Народното събрание ще успее да подходи законоцелесъобразно. Не са упоменати нарушените от &6(1) 15 клаузи от законодателството. Остава да се произнесе Народното събрание.

Д. Чокоев

 пенсионер

И по-детайлно за самото решение:

Относно решение №137/17.09.2009 г. на КЗоД

В предисловието на решението си Комисията за защита от дискриминация подробно излага на 5 страници неоснователните мотиви на правителствени инстанции, които са ПРОТИВ, и не съвсем задълбочено споменава тези, които са ЗА взетото правилно решение за предложение към Народното събрание за анулиране на Точка 1 от Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Особено важно в случая е да се има предвид, и което е изразено от жалбоподателите до КЗоД, че ниските пенсии, които държавата периодично повишава, се изплащат по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" и не са инвестирани от получателите. Те се подсигуряват от държавата чрез споменатия ОТДЕЛЕН държавен фонд във връзка с Чл.51(Благотворителност) от КРБ.  Този фонд  не се предплаща пряко от касаещите пенсионери, а косвено от всички данъкоплатци и държавата може да го променя в зависимост от социалната си политика и финансовото си състояние. Таванизираните “пенсии за осигурителен стаж и възраст” обаче са ПРЕДПЛАТЕНИ с редовни пенсионни вноски и са съгласно Глава шеста на КСО “ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ” Раздел I. Пенсии за осигурителен стаж и възраст, Чл.68-70., и се изчисляват персонално в зависимост от вноските, индивидуалния коефициент и приравнения трудов стаж по формулата в самия Чл.70. Тази формула е с еднакви променливи за всички пенсиониращи се по Чл.68-70 без изключение за предплатена пенсия за изслужено време и старост.  За тези пенсии за всеки пенсионер са внасяни редовни вноски в бюджета (данък обществено осигуряване) през време на целия трудов стаж, който е и признат от Закона за пенсиите преди, и Кодекса за социално осигуряване сега.

В решението не се споменава също, че в становищата си до КЗоД жалбоподатели контраатакуват всички мнения на правителственте инстанции и ги доказват като неоснователни, докато в прочита на решението те изглеждат като нормални и поставени с основание.

За да стане пределно ясно кои клаузи от българското законодателство нарушава дефакто Точка 1 от Параграф 6, което е особено важно за взетото правилното решение, както и за да го разберат народните представители, тя трябваше да ги посочи в решението си. За да се убедим, че то е наистина правилно, ще ги посоча тук пунктуално:

§6 от КСО противоречи на следните клаузи:

 1. На Чл.3, ал.1, т.3 от самия КСО (преди КЗОО), цитирам

Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;2. солидарност на осигурените лица; 3. равнопоставеност на осигурените лица; 4.  . . . . 5. . . .

 2. §6 анулира Чл.70 от КСО за лимитираните пенсионери и дава един “таван” колкото да не са без нищо. Пренебрегват се и редовни вноски и законна формулировка за изчисление на пенсията. А точно Чл.70 определя как се изчислява пенсията за “изслужено време и старост” на базата само на периоди време през което редовно са внасяни осигурителни вноски;

 3. §6 противоречи на Чл.4 от ЗЗоД който забранява пряката и непряка дискриминация, основана на признак, установен в закон или в международен договор;

 4. §6 противоречи на преамбюла на Конституцията, върховния закон в Република България, в който се казва

“като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;”

 5.  §6 противоречи на Чл.6 (1) и (2) от Конституцията и цитирам

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

 6.  §6 противоречи на Чл.5 (1), (2) и (4) от Конституцията и цитирам

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (3). . . . .(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. (5) . . . . . . . .

 7.  §6 противоречи на Чл.57 (1) и (2) от Конституцията, който казва:

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

 8. Нарушен е Чл.1 от допълнителния протокол (20.03.1952 г.) към Европейската конвенция за защита на правата на човека относно правото на собственост на лична пенсия. (Ратифицирана от Народното събрание.)

 9. Нарушен е Чл.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ)  и цитирам

“Чл.1  Задължение за зачитане правата на човека – Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част1 на Конвенцията”,

във връзка с

 10. 1Чл.61 от ЕКЗПЧ относно липсата в Република България на право за справедлив процес, въпреки че и Чл.5.(4) от КРБ делегира предимство на ратифицираните по конституционен ред международни договори пред клаузите на българското законодателство, както и

 11. 1Чл.131 от ЕКЗПЧ относно липсата на право на ефективни правни средства за защита относно права (и за равноправие) и свободи провъзгласени от самата конвенция. Има правни средства, но не са чрез съдебен процес и не са ефективни. По-скоро са право на жалби до институции, които биха сезирали инстанции, които биха решили проблема чрез анулиране на §6 от ПЗР от КСО, но не и за възстановяване на иззетите суми ведно със законната лихва.

 12. И най-вече – нарушен е и 1Чл.141 от ЕКЗПЧ за забрана на дискриминацията, тъй като §6 (1)-(3) от ПЗР на КСО на Република България дискриминира по-точно към 01.04.2009 г. след промяната на “тавана” на 700 лв. само 0.22%*, т.е. 4 812 от общо 2 187 167 пенсионери към същата дата.

 13. §6 противоречи и на Чл.26 от подписания от България Международен пакт за граждански и политически права (Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. – ДВ, бр. 60 от 1970 г.), цитирам

Чл. 26. Всички лица са равни пред закона и имат право, без всякаква дискриминация, на еднаква законна закрила. В това отношение законът трябва да забранява всякаква дискриминация и да осигурява на всички лица еднаква и ефикасна закрила против всякаква дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.

В България §6 (1)-(3)  въвежда дискриминацията като нормална практика.

 14. Противоречи и на Чл.Е във връзка с Чл.12 от ревизираната Европейска социална харта (Ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. – ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.). На лице е дискриминация при упражняването на правото на социално осигуряване, която е забранена според Чл.Е от Хартата:

Член 12. (Право на социално осигуряване) С цел да обезпечат ефективното упражняване на правото на социално осигуряване договарящите страни се задължават: 1. да създадат или поддържат система за социално осигуряване; 2. да поддържат системата за социално осигуряване на задоволително равнище, но не по-ниско от равнището, необходимо за ратифициране на Европейския кодекс за социално осигуряване; 3. да полагат усилия за постепенно повишаване на равнището на системата за социално осигуряване; 4. . . . . . . . . . . .

Член E. Недопускане на дискриминация. Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

 15. Противоречи и на Чл.7 (3) от КОНВЕНЦИЯ № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.), 1933 г., (Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31.08.1949 г. – ДВ, бр. 207 от 1949 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 44 от 3.06.1997 г., в сила за България от 29.12.1950 г.) В същия смисъл противоречи и на конвенциите №№ 38,39. Цитирам

Член 7  1. . . . . . 2. . . . . . 3. Когато вноските са изчислени според заплатата, послужилата за основа на вноските заплата трябва да бъде взета под внимание при изчисляването на отпуснатата пенсия независимо от това дали размерът на пенсията се променя или не в зависимост от времето, през което лицето е било осигурено.

Парадоксално е, че точно тези конвенции се използват в обратен смисъл от НОИ и вече години наред се цитират за доказване на уж обосновано правомерно таванизиране на пенсиите за “изслужено време и старост”, като вероятно се има предвид т.2. на Чл.7.  В същност става въпрос за нарушаване И на тези ратифицирани конвенции, респективно на Чл.7 т.3. Т.е. – Република България приема и ратифицира международни документи за международен престиж, а във вътрешен план прилага недопустими изземвания на големи части от задължителни изплащания. Парадоксално е че точно Министерството на труда и социалната политика на Република България, в писмо до КЗоД с вх. № 19-15-109/18.08.2008 г. от г-н Емил Мирославов, директор на дирекция “Индустриални отношения”, посочва конвенциите като основание за прилагане на “таван”.

Не споделям и мнението на Комисията, че превилегированите по Точка 3 на Параграф 6 от ПЗР не са превилегировани. Цитирания Чл.6 от Конституцията по-горе изрично казва, че равенството е за всички, без изключение. Някой предимства по време на заемане на длъжност са си само за по време на заемане на длъжността. Служебни предимства не са законови превилегии, а по-скоро служебна необходимост. Те не могат да се пренасят за времето в пенсия. В същност анулирането на Точка 1 от Параграф 6 обезсмисля Точка 3 от Параграф 6, и за групата превилегировани положението остава същото, т.е. то не се променя. Ще получават колкото и до сега, т.е. законно определената им пенсия, но вече наравно с всички граждани.

С анулирането на Точка 1 от Параграф 6 от ПЗР на КСО държавата няма да е ощетена. Просто е дошло време да се спазва Конституцията и да се плаща колкото трябва съгласно кодекса. Моментната икономическа криза не може да бъде основание, или да се счита като предпоставка за антиконституционни решения. До сега държавата години наред е присвоявала антиконституционно от честните си труженици, за които години наред редовно са внасяни 50%-тни вноски преди 1997 г. под формата на Данък обществено осигуряване и то от цялата реална заплата, а не спрямо изкуствен и погрешен максимален осигурителен доход както е сега.

Надявам се, че благодарение на сезирането от страна на Комисията за защита на дискриминация, Народното събрание ще успее да се измъкне от досегашната политическа паяжина и че този път ще успее да вземе решение изцяло съобразено със законите в сила и най-вече с нейно величество Конституцията на Република България.

Димитър Чокоев

пенсионер