СВЕТЪТ НА ОСАКАТЕНИТЕ ХОРА: „КАКВИ СА ТЕЗИ ГЛУПОСТИ, КОИТО ПИШЕШ В „АФЕРА“? КОГАТО ЛИЦЕМЕРИЕТО СЕ УСМИХВА ЗАД ЧОВЕК, КОЙТО ИМАШ ЗА ПРИЯТЕЛ, А ТОЙ КАМБАНАРИЯТА НА ДУШЕВНИЯ ТИ ХРАМ ЩЕ СЪБОРИ, ЗА ДА Я БЪДЕ НЕГОВАТА САМОВЛЮБЕНОСТ, ИЛИ ЗА ДА УГОДИ НА НЯКОЙ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО РАЗЦЪФТЯВА МАТЕРИАЛНО
Гръцките медии разпространиха словото на игумена на Атонския манастир Дохиар Григорий, произнесено на Разпети петък, в което той коментира масовата практика политици и местни големци да оглавяват празничните литии във Възкресните дни, да носят Благодатния Огън и изобщо да бъдат предпочитани в тези тържества пред обикновените християни.
Архимандрит Григорий се пита кой митрополит днес ще има смелостта на св. Амвросий Медиолански, който не допуснал до причастие всесилния император Теодосий Велики, заради избитите от него 7000 жители на Солун, докато той не се разкае.
В словото си той казва:
„През тези дни търся и се питам в кой храм ще се яви светият Амвросий Медиолански.
Да видя святата му глава да се провиква от дверите на олтара:
„Не пристъпвай, Теодосие! Ръцете ти са оцапани с кръв, ти си недостоен за светите Тайни“.
Да го видя да не позволява на невярващите управници от всички фракции да придружават Плащеницата..
Кой владика ще отнеме от тях огъня на Възкресението?
С делата и думите си те показаха, че не вярват в Бога и присъстват на църковните служби само за да мътят водите в православна Гърция.
Не може повече да пием мътна вода…
Премиерът, който няма брак, а децата му не са кръстени, не бива дори да доближава храма…
Тези, които приеха закона за съжителството (на хомосексуалистите) направиха това, което и атеистите от Съветския съюз не сториха – превърнаха хомосексуализма в институт.
Подиграха се с Христос, потъпкаха иконата Му, а сега в нощта на Възкресението се правят, че вярват във Възкресението?
… Не съм чел в Евангелието разпналите Христа да присъстват на погребението Му.
Те поне са имали някаква съвест…“
Човек остава безмълвен след тези слова.
Още повече наблюдавайки политическата ситуация у нас и пазарлъците, които я съпътстват.
Пазарлъци, лишени завинаги от съвест.
Задължението, което всеки човек има е да заеме позиция по време на морална криза, въпреки всички лоши последствия, които могат да се стоварят върху него и близките му.
И това задължение надвисва със страшна сила преди всичко върху духовниците, учителите и … правоохранителите.
В морална криза правоохранителят, лишен от нравственост, се оправдава със закона, претендирайки, че го следва безпрекословно.
Друг е въпросът до колко и как го изпълнява?
И дори когато престъпник узурпира властта, той пак казва: – ами народът го е избрал и аз съм длъжен да следвам закона и „неговата воля“.
Външното вмешателство във вътрешната и външната ни политика, ред и сигурност, рекнатият правоохранител оправдава с евроатлантическите ценности и, разбира се, с партньорските ни отношения и задължения.
Точно тези задължения обаче, определят моралитета на угодника, на продажника, на мъртвите гоголски души, на които нравствеността, отстоявана и търсена от архим. Григорий им е чужда.
На Велика сряда при мен дойдоха двама бивши колеги, рекнати началници в службата, които имам за приятели.
Пихме кафе заедно.
И единия подхвана тема:
„Какви са тези глупости, които пишеш?
За какво го правиш?
Какво целиш с това нещо?
Знаеш ли колко колеги ми говорят да ти кажа да спреш да пишеш тези небивалици…“
И още неща, които ще запазя за себе си.
На Велика сряда, когато Юда е взел решение да предаде Христос.
С тях се пишехме приятели, съидейници през годините.
Не исках да се караме, но се случи.
Всеки, който ме познава знае че не понасям подобни „преси“, още повече ако са продукт на невежие, завист, злорадство или явно мръснишко отношение.
Единият, който харесваше и подкрепяше отразяваното от мен в „Афера“, поне даваше вид за това преди време – мълчеше…
Винаги съм си давал сметка, че в службата, която обичам и нищо не е в състояние да спре тази обич, постоянно се намират „юнаци“, които я изпълват с двуличие, с мерзост, завист, продажност, а и много често с голям интелектуален дефицит.
Жалко, а още повече недостойно е, когато лицемерието се усмихва зад човек, който имаш за приятел, а той … камбанарията на душевния ти храм ще събори, за да я бъде неговата самовлюбеност и амбиция, или пък за да угоди на някой, благодарение на който разцъфтява материално, ала вегетира душевно.
Тогава и истината е готов да я нарече небивалица… глупост, ненужна на самия него.
Човек ясно си дава сметка, че всяка дума има последствия, но всяко мълчание също.
Понякога да мълчиш означава да лъжеш, е казал Мигел де Унамуно на един от генералите на Франсиско Франко – Милан Астрай.
Милан Астрай е основател и първи командир на испанския легион и голяма ранна фигура на франкистката диктатура.
Любимото мото на генерала е „Да живее смъртта“.
Както е тръгнало с всичко, което се случва в Украйна, дали това мото вече не се утвърждава отново.
И няма да се ангажирам дали това ще е продукт на евроатлантическите ценности или пък на руски империализъм, както се изразяват мнозина.
При всички случаи, липсата на ясно заявен български неутралитет, независимо от външните вмешателства, страхове от „Магнитски“ и каквито и да са евроатлантически призиви и пропаганда в тази насока, утвърждава все по необратимо мотото на Милан Астрай: „Да живее смъртта“
За нещастие, светът се пълни с твърде много осакатени хора.
На път сме те станат още повече.
Болезнена е мисълта, че някой като генерал Милан Астрай може да диктува масовата психология.
Светът ще има все повече нужда от духовници като архим. Григорий… и правоохранители, които да следват неговата нравственост, а не да се оправдават с безсилието си пред политическата плесенясваща мерзост.
Индивиди, постоянно вегетиращи в политическото ни пространство, лишени от духовното величие на един Сервантес, неизбежно намират чудовищната си утеха в това да оскотяват околните.
И първите, които е необходимо да дадат решителен отпор на тази разрастваща се зараза са правоохранителите, ако все още е останала поне малко съвест за това.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС