Свещеник на колене. Разсипете и църквата – и сте готови

Който не е виждал погледа на Христофор Събев, или както въодушевено го наричаха Фори Светулката, нищо не знае за дивото време непосредствено след преврата на 10 ноември 1989 година. В този поглед се отразяваше цялото безумство и всичката разпасаност, които завладяха улицата – дотам, че човек, учил ядрена физика в Дубна, научния бастион на Съветския съюз, можеше за една нощ да се превърне в български владика.
Сега се чудя как не тръгнаха направо да събарят храма "Александър Невски", а се задоволиха само с присвояване, като начало, на санове. Катедралата не ги въздържаше с нищо друго, освен че пред нея се състоя първият митинг на опозицията. Събев беше невероятен човек, напълно обсебен, очичките му те пронизваха и караха да изтръпваш, всички се плашеха от него – вътрешно не го вземаха на сериозно, но се плашеха. Събираше хиляди на площада пред мавзолея, палеха свещи – нали не се бяха напалили цели 45 години, макар никой да не им пречеше, той им говореше нещо и сетне ги подкарваше нанякъде.
Веднъж ме видя в парламента: "Как си, чедо?", той така се обръщаше към мнозина. И аз, "чедото", за да кажа нещо и да се измъкна от онзи поглед, рекох, че ме тормозят младите комунисти, дето бяха опънали две-три палатки пред телевизията. Събев нищо не отговори, само погледът му стана още по-пронизващ.
Но още същата вечер поведе тълпата със запалените свещи към телевизията – и буквално стъпкаха онези, заедно с палатките им. А отгоре на всичко на следващата сутрин в останките на техния лагер любопитните намериха луканки и други лакомства. Мисля, че ги бяха подхвърлили, обаче –  у-у-у, какви гадове само, какво са плюскали. Опасни хора имаше край Светулката. После известно време гледах да го избягвам – да не вземе пак да ме заговори, а пък аз да изтърся друга някоя глупост, та да подпалят нещо по-едро.
"Светинята" Събев обаче не беше крадец – като мнозина други, както се оказа по-късно. Като изключим факта, че се опитваше директно да свие цялата Църква.
Дядо владика го поощряваха пресните демократи. А си мълчаха сериозни хора като Желев – тях пък ги интересуваше единствено разграждането. Това бяха хора, самоотстранили се поначало от църквата, дори винаги бяха стояли гърбом към нея. "Комунягите" Младенов, Луканов и останалите влязоха в нея – а тия пратиха там Фори Светулката!
После се появиха останалите "светулки". Брат Джон, който не слизаше от коня си и се държеше като Яне Сандански. Сетне дойде чудното време на Разкола, още по-сетне разделиха на две Църквата – това дори болшевиките не се бяха сетили да го направят.

За 20 години българската църква изживя неща, които не бе търпяла и през турско.

Преди няколко вечери видяхме нещо невъзможно отвратително: български свещеник  се молеше на колене пред една репортерка да не го измъчва повече със своите въпроси. Беше позорно и отблъскващо. Разбира се, внимателното око би схванало, че отчето донейде преиграва. Но все пак свещеник, който пълзи по земята – тази гледка е непоносима. Предполагам, че и репортерката не се е чувствала много комфортно – но все пак е оставила кадъра. Лично аз никога не бих го излъчил – от уважение поне към себе си.
И това се случи в дните, когато някои се заплеснаха като телета по линкълна на митрополит Кирил. Вечер след вечер се ослюнчваха край него – като невидели, сякаш току-що са дошли от някакъв рай на абсолютната порядъчност. Това втренчване бе типичен пример за преувеличенията, с които се хранят днешните репортери. Дори Ейбрахам Линкълн да се беше появил отнейде, нямаше да му отделят толкова внимание.
Когато обаче си подвластен на преувеличенията, трудно можеш да намериш сериозни аргументи: притискаха свещеници и клисари, та дано измъкнат нещо сензационно или скверно за Кирил. И накрая една репортерка намери "акцента": щом някаква църквица имала нужда от ремонт, то тогава пък владиката нямал право да се вози с линкълн! Все такива са им акцентите – насилени, притворни, нелогични, измислени накрак.

Омръзна ми вече да ни се дървят със сиромахомилските си тези – всеки случайник, който се е завъртял няколко месеца в политиката, може да кара лимузина и да има още три в двора си, но един владика – не; всеки журналист, който лапа под масата и всички знаят това – може, а владиката – не.

Един митрополит и член на Светия синод е нещо далеч повече от министър в светското правителство, но тези чистофайници изобщо не си дават сметка за това. И никога няма да им мине през ума да свалят, примерно, шефката на парламента от лимузината й, макар тя да е купена с пари на данъкоплатците – за разлика от проклетия линкълн, предоставен за ползване на владиката от някакъв бизнесмен. Добре поне, че не видяха в това някаква грандиозна корупция – сякаш владиката е в състояние да уреди на онзи място в рая.
Това е преструванковщина и лъжежурналистика. Отгоре на всичко, когато се заплесваш по насилените си акценти, нямаш време за подробностите, а те правят достоверен занаята ни. Например една от репортерките, усукващи се край линкълна, упорито повтаряше "епархиен съвет", друга пък казваше – "епархийски съвет". Не би било лошо да се уточнят помежду си как е правилно. Зрителите са наясно, но за тяхно спокойствие.
Обаче "поповете" – те така си ги наричат,  са им под ръка, и са напълно беззащитни, не харчат пари за медиите, нямат достъп до европари, с които да засищат вечно гладните журналя, както правят министерствата. Тогава – дайте да им оскубем брадите.

И затова някои вече просто не знаят какво правят – и тия дни са открили истинска война срещу църквата. Папа Бенедикт ли им се ще да го наместят в синода, или просто прикриват  нещо друго зад притворните си усилия?

Това отношение се дължи най-напред на факта, че са си изначални безбожници – чавдарчета, пионерчета, комсомолчета, не са расли край църква, нямат усет за нея, за тях тя е нещо като всичко останало от всеобщото мъртвило наоколо.
Докато онзи свещеник се търкаляше по земята в нозете на репортерката – леко фалшиво наистина, като прелюбодейка, която моли милост от съпруга си, в същото време митрополит Кирил направи нещо още по-нечувано – подигравателно редеше, че е най-големият престъпник в държавата. Но иронията му преливаше от отрова. Между другото разговорът с него беше заснет със скрита камера – а това би било приемливо, ако започнат да снимат по този начин и Бойко примерно.
Идете и в най-забутаното българско селце, и там всеки ще ви изреди поне 50 имена на хитреци, маскирали се като политици, които през годините на Грабежа се подвизаваха като башибозук. Но те отдавна са забравени, за тях на репортерите никога не им стига смелост, може би дори тайно им се възхищават. Храбреци пред дребното прегрешение, пъзльовци пред лицето на грабежа. Иначе казано – свирепи овце.
Те изобщо не могат да схванат, че

църквата е нещо доста по-различно от постните им представи. Келявият им "светски" морал – иначе податлив като пластелин пред всеки временен началник – се озъбва само на беззащитните и оскотели от недоимък църковни служители.

Затова вярват и на идиотите цигани, които показа моят приятел Карбовски и които с радост сквернословеха за български духовници.
И накрая ще си останем само с тях.
Що за идиотщини са тия цигански изстъпления по телевизията – и докъде ще стигнем по този начин?
На ония, които ще възразят, че им трябва – макар да не им дреме изобщо – "извисено" духовенство, ще им кажа: А къде са ви извисените политици? А извисените учители? А накрая и извисените журналисти – вместо тарикатите, гонещи като гладни курви сензацията?
Но понеже смятате църквата за безобидна, немощна и слаба, си позволявате всичко по неин адрес.
Аз пък смятам, че дори най-скапаният български свещеник вече е по-нужен от немалка  част от днешната журналистическа паплач.
Дърленето срещу Църквата е част от агресията срещу миналото. Охотно практикувано и добре осребрявано занимание днес на типове, чийто единствен актив е, че са се драли по митингите през 1989-1990 година. Това вече минава за солидна биография, за вземане-даване с Историята, тези келеши дори си искат част от Историята – тъкмо те, ненормалниците, които изобщо не вдяваха какво се случва в ония години и които дори и сега не са го разбрали. Минават за част от историята, понеже подскачаха по паветата.  
След изборите през 1990-а водих прословутата пресконференция на стачкуващите студенти, бях и неин съорганизатор, и още тогава направо ми прекипя от новите герои – някои от тях изглеждаха доста по-егоистични и алчни от децата на комунистическите активни борци, направо си бяха едни подранили активни борци. Бяха си агресивни инфантили – а и бяха мотивирани и от инфантили. Някакъв треторазреден адвокат, никому неизвестен, го измъкнаха от средата на салона и го направиха шеф на СДС, а сетне и премиер – не Дертлиев, а него – и по този начин съсипаха не само опозицията, а и изобщо отношението към историята. Стана ясно, че всеки в България може да я обяздва, да издевателства над нея и пр.

Сега го правят отново с църквата – това е второ действие на уж забравената вече мръсна война с нея от 90-те.

Понеже този текст е за вестника на Батков, а той никога не е воювал с Църквата – нещо повече, сам построи внушителен храм – ще си позволя да кажа и още нещо. Той ще ме разбере.
Докато онзи свещеник се търкаляше по земята, вървеше разказ за някаква замянка на църковни земи, може би дори и неосъществена. Добре, бре, храбреци, това ли са най-важните заменки в страната?
Отскоро познавам шефа на Комисията за досиетата Евтим Костадинов, видя ми се разумен човек. Сега чувам, че ще вадят и досиетата на клира – ох, каква радост за некъпаните репортерки. Затова искам да му кажа да отложи, а ако е възможно, и изобщо да прескочи и този позор. Макар че и след него с църквата няма да се случи нищо – това е сигурно.
Дори някакъв като Дим Дуков да се закове на вратите на храма "Ал. Невски" като  Христос на педерастите и да вика с пълно гърло срещу патриарх Максим, само ще го пребият с камъни, нищо повече. Защото за обикновените хорица Църквата е единствената надежда, нищо друго не им е останало. И е немислимо скоро някаква друга надежда да ги сполети.
Разсипете и Църквата – и сте готови.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт