Свободата на словото не ви е тема, г-н Костов

Ако пишките ни бяха къси колкото паметта, щяхме да изчезнем като нация, беше казал веднъж Любен Дилов-син по повод някой от всичките парламентарни дебати около медийното законодателство. Да ме прощава шефът за плагиатството, ама се сетих за тази реплика покрай вчерашния вопъл на Иван Костов, че България е на последно място по свобода на словото, прозвучал по време на обсъжданията за парламентарната квота в СЕМ.

Проблемът не е в това, което каза Костов, а в това, че точно той го каза. Депутатът от БСП Иво Атанасов съвсем уместно му припомни, че именно по време на неговото управление из студията на БНР дежуряха униформени полицаи. Тогава Костов наложи за генерален директор на БНР абсолютно некомпетентния, но политически лоялен поет Иван Бориславов, с което предизвика истинска революция в радиото.

Мандатът на Костов ще се запомни и с това, че тогава беше приет първият недемократичен общ закон за медиите и се въведе традицията за политически назначения в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), който впоследствие беше прекръстен на СЕМ. В БНТ пък постави изключително спорната фигура на радиожурналистката Лили Попова, която ще остане в историята на телевизията единствено с проваленото отразяване на слънчевото затъмнение.

При Костов заради няколко неудобни скеча предаването „Хъшове”, което го качи на власт, беше прогонено от всички телевизии и държавни сцени и в края на управлението му се излъчваше от някакво мазе в Студентския град, а феновете му го гледаха по една от кабеларките.

В медиите, които критикуваха управлението му, и в офисите на рекламодателите им нахлуваха наказателни отряди от данъчни, а някои фирми дори фалираха, защото не можеха с месеци да отворят магазините си. След четири години неуморна цензура авторитарното управление на СДС отблъсна сините избиратели, изгуби властта и така повлече страната към пропастта, в която ще се провали всеки момент. Така че, г-н Костов, свободата на словото не ви е тема.

Силвия Йотова

В. “Новинар”