„Свредел“
Надявам се да бъркам и ще съм щастлив да се окажа лош експерт по темата. По-долу ще изложа причините за притесненията си и какви са според мен възможностите да избегнем подобен сценарии за изпадане в "свредел" на икономиката.
В основата стои изборът на основна политика на макроикономическо ниво. Доскоро, докато кризата в Европа и света се разрастваше, всяка консервативна мярка, олицетворяваща се в битката за нисък бюджетен дефицит и свиване на държавните разходи, според мен бе не само оправдана, но и единствено възможна за икономика като българската.
Но от няколко месеца България има нужда от нова стратегия – не как да се готви за кризата, а как да излезе от нея. Успешното посрещане на кризата не гарантира успешното излизане. Мерките са леко различни. И ако не бъдат взети, свободното падане на икономиката може да се задълбочи.
Ще илюстрирам ситуацията с няколко неща. Първо – общата сума на просрочените дългове на държавата към бизнеса по различни оценки е между 2 и 3 млрд лева. Ако се оцени реалистично колко междуфирмена задлъжнялост генерира това, вероятно ще се окаже 15-20 млрд. лв.
За много фирми това означава фалит, а за икономиката – верижни фалити. Съвсем отделен въпрос е какъв бизнес климат създава посланието, че държавата плаща когато и както намери за добре. Защо Министерството на финансите не решава този проблем – нямам никакво разумно обяснение.
Второ – окото на кризата премина за Европа, но банките в България не бързат да рестартират кредитирането. Лошите кредити растат устойчиво с около 1% на месец и вече гонят 15% от общия кредитен портфейл на банковата система. Не виждам начин относителната тежест на лошите дългове да бъде стопена освен чрез много, ново и качествено кредитиране.
Но това не се случва. Ако продължава така, след няколко месеца лошите кредити ще започнат да "подяждат" капиталовата база на банките и разширеното кредитиране ще стане невъзможно. Те ще трябва да свиват кредитирането Това би било "свредел", в чист вид.
И на трето място – политиката на единствената държавна банка ББР (Българска банка за развитие), вместо да бъде стимулирана с нови финансови средства, които през останалите търговски банки да кредитират бизнеса, планирането й се ограничава в мащаба на 100 млн. лева облигационна емисия, предвидена да финансира дейността й през 2010 г.– твърде малко дори за малкия бизнес.
При спад на чуждите инвестиции с 50% от нивата преди кризата очевидно само изрядното плащане на дълговете на държавата към бизнеса и новото кредитиране могат да бъдат двигателят, който да предпази цялата икономика от влизане в свредел.
Да се вземат нужните мерки не е толкова невъзможно. Една държавна емисия облигации от 1 млрд. евро, която международните пазари лесно биха погълнали, би решила първия посочен проблем – с държавните дългове към бизнеса. По-гъвкава държавна политика за репо сделки основно с ДЦК от портфейлите на търговските банки би им помогнала да отпушат кредитирането.
Що се отнася до ББР, една облигационна емисия на външните пазари от 500 млн. евро – а не 50, както сега се планира, би свършила сериозна работа, подпомагайки банковото кредитиране. Няколко млрд. лева "кеш" в икономиката ще подхранят двигателите й достатъчно. Но ако не се изпусне моментът, който, струва ми се, е тази пролет.
Държа накрая да отбележа, че в изброените мерки не виждам нищо проинфлационно. Те са консервативни, но предназначени да стимулират, не да пазят статукво. Статуквото е кризата и никой няма полза да бъде пазено.
Светослав Божилов
в.Дневник