СЕДИМ СЪС БОТЕВ, ПИЕМ – И МЪЛЧИМ, И КАРАДЖАТА ЧАКАМЕ ВЪВ МРАКА…

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ

… карък съм и съвсем не ми върви – изгубих те в пресечките на Враца,

със Христо Ботев сведохме глави над двете си чашлета със лаваца,

и той извика: – Тежко вино дай! – чак келнерчето спешно се разтича,

а на площада – в другия му край, от мен изчезна сянката ти птича,

какво запомних миг подир това? – джебчийката ми щипна 10 лева,

до Милин камък се добрах едва – и го́ла во́да пих! – в реката Лева,

в хотела дълго нямаше вода – изтърках се на сухо с два сапуна,

ако те срещна утре през града, да те прегърна – и да те целуна,

ти, мое първо либе, я запей! – или от мен завинаги махни са! –

защото от врачанския диджей направо взе тотално да ме втриса,

седим със Ботев, пием – и мълчим, и Караджата чакаме във мрака –

да дойдем и да те освободим, и да те отвлечем към Варна с влака!

Валери Станков