Сезонът на кърлежите, или за паразитите с микроскопични души в журналистиката

Тази сутрин посетих лекар, защото имах съмнение, че в горната част на крака ми се е впил кърлеж. Никога през живота ми не ми се беше случвало да се усъмня за наличието на паразит в тялото ми. Но нали в момента е сезонът на кърлежите. Все пак предпочетох да не импровизирам. Да не го махам сам, а да се доверя на професионално медицинско лице. И добре, че не се отнесох лекомислено към проблема. Поне по думите на лекарката, която ме прегледа, миниатюрното паразитче се е впило в крака ми поне от пет-шест дни. Нямах основание да не й вярвам. Нито съм специалист по кърлежите, нито съм паразитолог. Нито ми се искаше да се правя на многознайко и да вадя гостът-кръвопиец по изпитаните стари методи на манипулация – въртене обратно на часовниковата стрелка и т.н.

Джипито разгледа внимателно малката черна точка върху крака ми. Взе пинсета. Видя го с лупа. Цялата процедура по изваждането на паразитчето отне не повече от половин минута. Предписа ми антибиотик, който да пия в следващите пет дни. И… готово! Няма кърлеж, няма проблем!

Темата за кърлежите вълнува малцина. Счита се обикновено, че това са безобидни организми. Но не е съвсем така. След като може да се стигне и до смъртни случаи. Чета статия от здравен сайт, попаднала ми в интернет, която предупреждава, че трябва да бъдем по-бдителни и да вземем навременни мерки, за да не се стига до усложнения.

„Кърлежите са дребни, дори микроскопични микроорганизми от групата на паякообразните. Някои от тях са растителноядни, други живеят, смучейки кръв от животни и хора”, пишат познавачите. За да се пренесе зараза, кърлежът трябва да е смукал кръв от нас поне 24-48 часа, преди да е забелязан. Точно затова е наложително веднага да се извади. Когато попаднат върху тялото ни, паразитите си търсят подходящи места да се впият в кожата. Такива са слабините, подмишниците, краката (какъвто беше моят случай!), главата. Но има опасност да се впият навсякъде. Дори в ухото. Или… в половите органи (!).

Чета още и за лаймската болест, която могат да причинят. Проявявала се от три до тридесет дни след ухапването. В някои случаи обаче може да се появи след месеци и години – „когато вече сме забравили за инцидента”. Могат да настъпят най-различни усложнения, ако не се предприеме нищо. Затова трябва да се особени бдителни, да сме нащрек.

Тръгнах да ви разказвам моята лична история, която на пръв поглед вероятно изглежда доста банална, но не за да се „похваля”, че в сезона на кърлежите и аз съм станал потърпевш от ухапване от полувидимите с просто око неканени за телата ни опасни гости. А защото докато четях вчера новият брой на вестник „Галерия”, който уж се радвал на масов тираж, имах усещането, че издателите му, като едни от видните представители на четвъртата власт, имат сходна функция с тази на кърлежите. И почти никакви медийни паразитолози не биха се справили с „инфекциозните заболявания”, които разнасят иначе ползващите се с авторитет в гилдията (поне в недалечното минало) журналисти „галеристи”.

Защо ги набеждавам за кърлежоподобия ли? Защо се занимавам точно с тях? Не е неволно и необмислено. Чисто и просто рефлекс. Желание да не подмина канибализмите им… Защото в представите ми за публично поведение и професионализъм, тяхното творение „Галерия” надминава и се разминава с очакванията за елегантно и коректно поднесена информация. За достоверност и моралност в критиките и оценките срещу властта, срещу шоубизнеса и т.н., които създават у аудиторията лицата Я.Д. и К.П. – създателите и редакторите на вестника.

Колкото и заявките от тяхна страна за истинска и зряла позиция по обществени и политически въпроси да са огромни, микроскопичните им души и полувидимото им впиване в масовото съзнание и общественото тяло (с крайна цел – печалба, печалба, печалба от продажбата на колкото се може повече бройки от жълтурестото им издание!) не е никак за пренебрегване. В статия, поместена в „Галерия”, подзаглавие гласи: „Вечният дом на Лили Иванова е вече иззидан”. Материалът е за новостроящите се частни гробищни паркове, в които таксите за погребения и поддръжка на парцелите са баснословни. Говорело се, че в един от тях гранд дамата на българската естрада си била предплатила гробно място, клюкарят „галеристите”. Но върхът на вулгарността им е последното изречение в статията: „Пространството около бъдещия вечен дом на примата е засадено с райграс, самият гроб е вече иззидан и я чака”.

Що за цинизъм, що за простащина? Няма спор – сезонът на кърлежите в журналистиката е открит от „кръвожадните” и свръхсуетни Я.Д. и К.П.!

Още миналата година Я.Д. го гонеше нервата и написа злобна статия срещу Лили Иванова, в която сподели личното си отношение към певицата. Обяви, че му било писнало от нейният глас, който от времето на комунизма до ден днешен продължавал да му стърже в ушите. Така че разбираемо е кой е виновникът да се публикува информация за предплатен от естрадната звезда гроб, който я бил „чакал”, моля ви се. Но колкото и яростни да са атаките срещу някои от нашите утвърдени певци и певици, колкото и откровеничещи да са някои техни безпощадни критици, да се гавриш с достойнството и кариерата на личност, радваща се на вниманието на хиляди хора у нас, личност с биография, е не грехопадение, а проява на психическо разстройство, на медиен тероризъм. А това е много, много, много жалко.

То и Мартин Карбовски написа и издаде преди време книгата „Недялко Йорданов яде лайна в НДК”, която струваше смешните 3 лева, и доколкото знам тиражът й е изчерпан, но какво сега, да се правим на социални канибали и да гилотинираме наред всяка родна знаменитост ли, упражнявайки се в словесен екстремизъм ли?

Не че съм почитател на „неостаряващата” Лили Иванова, или на стихоплетецът Недялко Йорданов, но все пак си има някакви граници и в критиката. Утре мога да напиша статия и да я озаглавя „Патрашкова не е сменила един памперс през живота си, но коментира кой как гледал детето си в семеен „Биг Брадър”, и какво – и аз ли да стана словесен терорист, морализатор на повикване от ранга на въпросната К.П.?           Напълно споделям мнението и на неподражаемата и безкомпромисна Люба Кулезич за г-н Дачков, която призова в началото на годината в ефира на Нова тв „прокуратурата да се самосезира за похищението на оригинала”. Според нея оригиналът бил „или убит, или подменен психически”. И още по-шокиращото й признание: „Освен това те физически не си приличат. Аз познавам оригинала. Този човек физически не съвпада с образа, който аз познавам и с когото някои хора знаят, че партнирах преди няколко години”.

Опазил ме Господ, точно аз да се правя на камбана, или на обществена аларма – да вдигам просто ей така много шум за нищо, фокусирайки вниманието си (ви) върху „галеристите”. Но Я.Д. и К.П. използват трибуната на собствена медия и го играят трибунал, без да има кой знае какъв смисъл от логореята им! Затова мога в заключение да добавя: светла им паметна оригиналите! Те отдавна не са между нас, тъй наречените хора с акъла си, с мярата си, а паразитират върху общественото тяло, използвайки медийното пространство, за да припечелват тлъсти суми. Реят си се някъде из декорите си, манипулират маса читатели с жълтурестата си публицистика, но файда никаква. Инфектират настоящето ни с евтини провокации и изопачени истини. Като обиграни фалшификатори на реалността.

Светла им памет на оригиналите! Повтарям се, да, но го казвам с искрено съчувствие.

Петър Петров